Четвъртък, 28.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Бракът и Христовата тайна - двата завета (част 3)

Main Pic
Публикувана: 09.02.2020
Автор: Ръсел Мур
Прочетена: 1326
Коментари: 0
В брака първо е заветът. Брачните церемонии са различни на различни места и време, като различните култури акцентират на единството по различни начини. Но във всяка култура съществува някакъв вид обет за вярност между съпруга и съпругата. На пръв поглед това изглежда доста безспорно. Все пак при всичките ни спорове за секса и брака в съвременната западна култура повечето хора са съгласни поне с идеята за вярност. Повечето хора, дори тези, които отхвърлят моногамията, не харесват идеята единият от партньорите да мами другия или да нарушава посвещението си към него. И въпреки това идеята за любовта като заветен съюз е по-спорна, отколкото си мислим, и то не само извън църквата.
 
След като казах по-рано, че един от греховете, които ме преследват е желанието ми да намеря своята идентичност в одобрението на другите, да бъда харесван от хората, съвсем ясно е, че училищният психолог трябваше да ме разубеди да не избирам тази професия. Всеки ден аз се занимавам с религия, култура и политика – с някои от най-наболелите въпроси на деня. И все пак, най-проблемното нещо, което казвам, обикновено не се случва в телевизионни дебати, свързани с някой въпрос относно „културната война,” а в офиса ми, когато говоря на някоя двойка за техния брак.
 
Проблемът понякога е свързан с това, че аз отказвам да извършва бракосъчетания, които биха ме накарали да престъпя съвестта си (например, на вярващ с невярващ). Понякога ответният удар идва, понеже не позволявам на сватбеното парти да направи случая тривиален като, например, размяна на piñata между булката и младоженеца по време на церемонията или бащата на булката публично да заплашва, че ще застреля младоженеца, ако някога си позволи да изневери на малкото му момиченце (Да, това се случи веднъж.). Но най-често противоречията възникват, когато кажа на младоженците, че няма да пишат свои собствени обети. Понякога двойката се обижда от това. Как се осмелявам да им кажа, че няма да си подготвят собствени обети при положение, че това е тяхната церемония? И, да, точно в това е въпросът. Това всъщност не е тяхната церемония.
 
Един мъж и една жена не си измислят свои собствени обети, понеже за разлика от останалата част от общността, те не знаят какви обети да подготвят. Разбира се, те могат да говорят колко много се обичат един друг, с какво нетърпение очакват да споделят живота си, но основната цел на заветните обети не е да сочи към нечии чувства в момента, а към нечие посвещение пред лицето на едно непредсказуемо и неясно бъдеще. Никой няма да дойде от бъдещето, за да каже на съпруга, че един ден ще му се наложи да води жена си на химиотерапия за рак на гърдата или да обяви, че един ден двойката ще види домът си иззет и продаден от ипотечната копания, или че някой ден те няма да спестяват пари за своите пенсии или за пътуването, което искат да направят, а за рехабилитацията на своя син наркоман. Тези, които са вървели преди тях, свидетелстват за всякакви възможности, добри и лоши.
 
В брака един мъж и една жена дават обет пред свидетели: „каквото и да се случи, аз ще съм с нея, аз ще съм с него.” Това е един обективен обет, който е напълно независим от конкретните обстоятелства, в които двойката се намира. Един мой приятел често казва на наскоро сключили брак двойки, че най-важното нещо, свързано с техния брак, няма да е това, което ще направи бракът им напълно различен от всички останали, а това, което ще го направи като тях.
 
Една церемония – независимо колко голяма или колко малка – не е тържество за двойката, празнуваща своята индивидуализирана любов. Церемонията, каквато и да е тя, е едно заветно действие. Събраните не са публика, а свидетели. Това е причината в множество брачни церемонии да присъстват елементи, които нямат особен смисъл за нашите културни приемания. Това е подобно на концепцията за рудиментарните органи, които не изпълняват реална функция, но сочат назад към някакъв предишен етап в еволюционната история. Разбира се, имам предвид многото церемонии, в които по някое време служителят казва; „Ако някой може да посочи причина този мъж и тази жена да не бъдат заедно, нека да говори сега или да замълчи навеки.” Никой не очаква някой действително да се изправи и да възрази (дори ако някой в залата смята, че свърването им е лоша идея). Най-близкият сценарий, който можем да си представим, би бил в някой клиширан филм, в който старо гадже се изправя и моли булката да избяга и да се омъжи за него.
 
И все пак, тази част е изключително важна. Държавата издава брачно свидетелство като един начин, по който казва, че ще има граждански последици, ако пристъпят с измама към обета (ако, да кажем, вече е женен за някой друг или ако двамата са брат и сестра), и последици, ако престъпят своя обет (дори ако това е просто необходимостта да подадат молба за развод). В един християнски брак събралите се свидетели са знак, че църквата е тук, за да държи двамата отговорни за обетите, които те са дали пред Бога. Бракът не е просто за двойката, а за благовестието. Това означава, че бракът е работа на цялата църква.
 
Откъс от книгата на Ръсел Мур, A Storm-Tossed Family
Превод: Радостин Марчев
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg