Четвъртък, 28.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Бракът и жертвената любов - интервю със сем. Кривонозови

Main Pic
Публикувана: 10.02.2020
Автор: Евангелски вестник
Прочетена: 2223
Коментари: 0
Семейство п-р Васил и Радка Кривонозови пастируват църква "Асамблеи на Бога" в град Ракитово. Те са заедно от 13 години и имат 2 деца. Пастир Васко има и музикално служение. Той свири на китара и пише хвалебни песни.
 
"ЕВ": Библията казва, че "мъжът трябва да обича жена си, както Христос – Църквата, а жената да се покорява". Какво означава това във вашия брак?
 
П-р Васко: От самото начало на нашия съвместен живот ние открихме един важен семеен принцип. А именно: ако любовта ни към Бога е истинска, то и любовта към брачния партньор ще бъде истинска. Не е възможно човек, който не обича Бог с цяло сърце, да обича жена си с цяла душа. Човек, който не почита Бога, не може да бъде пълноценен в своята любов към брачния партньор.
 
"Както Христос възлюби църквата". Вярвам, че Исус обичаше и обича църквата с божествената любов "агапе". Отец възлюби Сина, Синът възлюби църквата. И така.... когато аз разбрах колко много Исус ме е възлюбил и как тази любов е любов, която се раздава, не търси ползата си, тогава се научих как да обичам съпугата си. Когато осъзнах какво ми е било простено, се научих и аз да прощавам. 
 
Разбира се, врагът често е идвал при нас. Ние сме изпадали във всякакви трудности. Безработица, глад, проблеми.... всичко това се опитва да задуши любовта ни. И в този момент, много е важно как ще гледаме на тези проблеми. Много е важно, когато дойдат бурите, за да съсипят брака, да се чувствате като ученик, а не - мъченик. Ученикът се учи. Готов да приеме. Готов да се поправи. Не е така със „мъчениците”. Те често повтарят колко много страдат. И обвиняват на посоки за своите мъки. Често сме били изкушавани от дявола да се обвиняваме един друг. Тук е много важно да се отбележи,че във време на конфликти, мъжът е този, който трябва да поеме кормилото на семейния живот, за да го изведе от тази ситуация. Не можеш да обичаш като Христос, ако не се преобразиш в Неговия образ. Не можеш да постъпваш като Христос, ако не ходиш като Него.....
 
Мъжете трябва да разберат тази истина "Както Христос възлюби църквата...." и продължава: "и даде себе си за нея". Без да пита каква е църквата или всеки един поотделно, Христос се жертва за нея. Когато разбрах всичко това, целият ми мироглед се промени по отношение на семейните взаимоотношения.
 
От друга страна, се научих да гледам на моята съпруга като сънаследник на небесното царство. Моята съпруга не е просто човекът, с когото съжителствам на земята. Тя е посланик на Бога,  с когото заедно трябва да представяме небето тук на земята. Когато Исус дойде на земята,Той не дойде от Свое име. Ние виждаме, че постоянно в евангелията Той казва : "Дойдох да върша не Моята воля, но волята на моя Отец".
 
И така, каква бе волята на Отец? Неговата воля бе да се покаже божествената любов към целия свят и най-вече към църквата. Гледайки на волята Божия, аз разбирам какво Той иска от мен. А Той иска да гледам на моята съпруга така, както Исус гледа на църквата.
 
Има нещо, от което бих желал всеки служител и всеки брат да се предпази. Дълго време аз допусках една и съща грешка. Често се случваше да охладнявам и да остъпвам от Бога. Потиснат от грижи и проблеми, аз губех моя молитвен живот и благовестието. Моето поведение се променяше и когато съпругата ми допускаше някаква грешка, аз бързах да я обвинявам, че поради нея "моето служение" се проваля. Аз виждах себе си като нещо повече от нея. Чувствах се, че съм по-важен от нея. "Аз съм Божият човек. И тя трябва да се съобразява с капризите ми, за да мога аз да служа на хората". Да, но това беше грешка. Защото моята съпруга стоеше отстрани и плачеше, докато я обвинявах, че тя, както винаги разваля всичко онова, което съм построил в изминалите няколко месеца. 
 
Бог отвори очите ми и аз разбрах какъв егоист съм бил. Разбрах, че съм бил нечестен с жена си. Разбрах, че тя не е по-малко важна от мен тук на земята за Божието царство. Когато го изповядах пред Бога, Той ме освободи от това зло и започнахме да изграждаме нови семейни взаимоотношения. И двамата взаимно се научихме да не се обвиняваме. И аз насърчавам братята -  не бъдете егоисти! Бъдете честни! Божиите очи ви наблюдават. Не онеправдавайте онази, за която имате от Бога заповед да я обичате така силно, както Христос възлюби църквата и даде себе си за нея. 
 
Сигурен съм, че когато аз опазя  божествения ред чрез любовта, то покорството на моята съпруга се изразява най-вече в нейната готовност да отвърне чрез любов, спазвайки този ред, даден ни от Божието слово. Отец, Христос, мъжът, жената. Тоест, ако аз съм покорен на Христос, както Христос е покорен на Отец, то Бог действа в сърцето на съпругата ми, за да бъде спазен последният етап на този божествен ред  - жената да е покорна на мъжа си . 
 
Радка: Еремия 31:3: "Господ ми се яви отдавна и рече: Наистина те възлюбих с вечна любов; Затова продължих да ти показвам милост." Пречудна истина, че с такава любов превъзходна ни е възлюбил нашият Спасител. Любов, която не престава, не се променя, нито охладнява спрямо нас! С тази любов, голяма колкото цялата вечност Той прощава и забравя греховете ни. Мъжът да обича жена си, а пък тя да бъде покорна за мен винаги е било като една добра и здрава канара, върху която семейството  гради на здраво и безопасно място. Благодарим на Господ Исус, че ни е учил на любов един към друг през всичките тези години.
 
Както спомена съпругът ми, ние сме имали и добри, и лоши дни. Лошите бяха повечко, но всеки поотделно беше възлюбил Бога в живота си. Дори когато се наранявахме понякога, аз веднага отивах при Бога в молитва като децата и започвах: "Господи, само Ти ме разбираш. Боже, гушни ме, скрий ме в Себе Си" . Тогава дойдоха реките, духнаха ветровете. Аз продължавам с любов, Той също със любов. И къщата ни устоя. Слава да бъде на Господа Исуса Христа. Под нозете ни бе Канарата, бе любовта, защото Той е любов. Смятам, че ако няма любов в едно семейство, е като в пясъка, много несигурно и нездраво. Когато се нараняваме един друг, ние не се срамуваме от прошката. Да поискаш прошка не е унижение, това е Божията воля.
 
Относно покорството, често пъти съм била непокорна и като остана сама със себе си, си казвам: "Какво правя аз? Той дойде, не за да му служат, но да служи". Осъзнавала съм неведнъж, че в покорството има блаженство. Блаженство и благословение. Апостол Павел във Филипяни казва за Христос, че смири себе си, като стана послушен. Покорството е послушание. Трудно е жените да бъдем послушни, но не е невъзможно. Големият проблем на жените, по който всички си приличаме е инатът и упоритостта, казано простичко - все на нашето да е.
 
1 Петър 3:4-5: "Но скришният в сърцето живот [Гръцки: Човек.], с нетленното украшение на кротък и тих дух, което е скъпоценно пред Бога. Защото така някога и светите жени, които се надяваха на Бога, украсяваха себе си, като се покоряваха на мъжете си;" Искам тази украса, тя е скъпоценна пред Бога. А вие ? Ако можем да се покорим на мъжете си, ще успеем да се покорим и на Бога. АМИН  
 
"ЕВ": Вие сте служители. Как успявате да се грижите за семейството си, без да поставяте Църквата на първо място? Успявате ли?
 
П-р ВаскоВсеки служител знае колко е трудно да се грижиш за църква и семейство едновременно. И тук искам да благодаря на Бога за хората, които ми е дал. За помощниците в църквата. Ние позволихме на искрени братя и сестри  да се включат в  нашето служение. Те ни помагат във всяко отношение.
 
Не може да вършим всичко сами. Даже и великият Моисей се умори в издигането на ръцете си към Бога. Самият той се нуждаеше някой да го подпира. Когато Бог праща някой да ни помага, независимо в каква област се проявява тази помощ, ние не бива да бъдем горделиви и да откажем тази помощ. Трябва да разберем, че ние не сме всеможещи. Ние не сме перфектни. Погледнете пророк Илия. Може да заключва небето, за да не вали дъжд на земята. Може да сваля огън от небето. Може да съживява, но имаше момент в неговия живот, когато трябваше да се смири и да чака храна от птица и от една вдовица. Ние не разбираме напълно какво прави Бог с живота ни, но тук е важно нашето доверие към Него. Той прави най-доброто за нас.
 
Радка: Наистина ние сме благословени с хора, които да носят заедно с нас нашия товар. За нас е било важно през годините да изградим добри отношения, основани на честност и прозрачност с братя и сестри, с които да носим един друг теготите си . 
 
"ЕВ": Децата са като огледало, а пастирските деца често са ощетени, защото родителите им се грижат за твърде много хора. Как се справяте с този проблем?
 
П-р Васко: Наистина това е много трудно. Почти всеки служител би споделил моето мнение. Аз не знам до колко съм успял да бъда едновременно служител, съпруг и баща. Смятам, че когато са подредени приоритетите, бихме се справили с тази задача по-добре. Вярвам, че за всеки служител, приоритет номер едно относно семейството трябва да бъде: всеки член от семейството да познае Бога. Когато в едно семейство всички са предали живота си на Исус, то всички имат едно виждане, едно разбиране, едно тълкуване. И от тази страна, служителят по-лесно ще успее да се грижи за семейството си, понеже съпругата и децата му са негови братя и сестри в Христа. 
 
Имаше период, в който едно от децата ми беше пренебрегнато. "Нямаше време" за него. Ние събрахме горчиви плодове след време от нашата небрежност. Когато имаш време за всички, но не и за онези, които са твоето семейство, то ти си нарушил реда и много е възможно да събираш горчиви плодове след време. Това, което жънем днес, е това, което сме посели преди години. Това, което ще жънем след време, е това, което сеем в момента. Най-често плодът се вижда в следващото поколение. Днешното поколение християни са резултат от по-старите братя. Следващото поколение ще бъдат онези, което ние сега възпитаваме. И ако нещо не ни харесва след време, трябва да се замислим къде сме сбъркали.
 
Радка: Смятам че първото нещо относно този въпрос е осъзнаването. Като родители, ние трябва да осъзнаем важността децата ни да бъдат възпитавани в Божия път. И тук искам да спомена, че голяма роля за възпитанието на децата се пада на жената. Тя трябва да отделя повече време от съпруга си, за да научи децата в Божиите пътища. И по този начин товарът на съпруга става по-лек. 
 
Пожелание към читателите на „ЕВ“ за Седмицата на брака: 
Пожелаваме на всички читатели на ЕВ да градят своя семеен живот с любовта "агапе". И да помним винаги: „И тройното въже не се къса лесно.”
 
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg