Четвъртък, 28.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Бракът и Христовата тайна - оставяне и привързване (част 6)

Main Pic
Публикувана: 13.02.2020
Автор: Ръсел Мур
Прочетена: 992
Коментари: 0

Хората, които говорят за относителната новост на любовта, дефинирана като романтика и приятелство, са напълно прави за стойността, която романтичната любов играе в нашата култура, не само за брака, но и за едно чувство на единство и дори цялостност. Обожествяването на романтиката може да се окаже смъртоносно, както за верността, така и за близостта, завета и свързаността. Ето защо: Силата на греха и разрушението никога не се състои в създаването на нещо напълно ново, а в злоупотребата и изкривяването на нещо, което Бог е създал добро.

Страстният копнеж за любов не е изключение. Критиците на „брака по любов” са напълно прави, че този проект изглежда се е провалил, вземайки предвид ръста на разводите, неверността и съжителството, но аз твърдя, че това, което се е променило, не е преходът от уговорени бракове към бракове по любов, а по-скоро самата ни дефиниция на любовта, която ние наистина, както отбеляза един наблюдател, сме идеализирали и по този начин сме претоварили институцията на брака отвъд това, което тя може да понесе.

Бог ни е създал да „оставим” баща си и майка си и да се „прилепим” един към друг, ставайки „една плът” (Битие 2:24). По някакъв начин този преход е също толкова травмиращ, колкото и раждането. Ние оставяме зад себе си познатото и пристъпваме в един нов свят, в който сме отговорни един за друг. В Божия план част от причината да правим това е поради непреодолимия ни стремеж един към друг, който се проявява в хормоналното опиянение на ранната любов. На този етап двойката желае да бъде заедно, просто двамата, за неопределен период от време. Те могат да говорят един с друг по телефона в продължение на 12 часа, стига да е възможно да отделят това време. Могат да стоят на кея и да се целуват, докато слънцето изгрее. Стремежът към романтична любов се усеща наистина добре. Проблемът не е в нещо от това, а само когато започнем да смятаме, че това всъщност представлява „любовта.” Лесно е да направим това в едно общество, в което популярната култура налага подобно разбиране.

Все пак популярната култура е движена от реклами, а рекламите се движат от млади хора. Стоковите пазари не желаят да продават паста за зъби на 50-годишни хора. Един 50-годишен човек вече има своя любима марка и ако не се стигне до някаква значима промяна, вероятно ще продължи да ползва познатото до края на живота си. Затова корпорациите искат да продават паста на бъдещи 50 -годишници, да утвърдят техните предпочитания в годините, преди те да са станали твърди. Това е противното на обикновено случващото се, да кажем, с политическите реклами, които са склонни (с някои изключения) да се насочват към по-старите вкусове и предпочитания. Причината за това е очевидна: възрастните хора гласуват, а младите не са склонни да го правят масово. Но популярната култура се стреми да отразява техните преживявания обратно към набелязаната демография.

Привидно най-трансцедентното от тези преживявания е чувството за любов. Но когато то бъде представяно единствено с термините на подрастващите не е толкава лесно любовта да бъде разпозната, когато се развие и узрее. Често когато срещам млад човек, който изразява своето недоволство от трудността да срещне партньор, мога да проследя трудностите му до този феномен. Той търси някой, който да го „завърши” по всякакъв начин, някой който може да посрещне всяка физическа, емоционална и умствена нужда. В преследване на това някои млади хора намират човек, който може да ги забавлява със своята новост и непредсказуемост, но не и по начини, които могат да бъдат поддържани през дългото време на брака, който ще бъде изпълнен, поне понякога, с трудности и болка, да не споменавам рутината свързана с изграждането на дом.

Някога познавах един млад мъж, който желаеше да се ожени и всъщност имаше доста възможности, но всеки път тръгваше след жени, които в края  на краищата го нараняваха. Един ден му казах, че според мен проблемът е, че търси 25-годишна жена, докато всъщност трябва да търси 75-годишна. Бързо съобразих, че е трябвало да подбера думите си по-добре, понеже той вероятно реши, че му предлагам някакъв странен фетиш. Разбира се, нямах предвид, че трябва буквално да се ожени за жена, която е 50 години по-възрастна от него. Имах предвид, че той оценяваше потенциалните си партньорки, гледайки единствено на настоящето – колко привлекателна е тя, колко забавна изглежда, колко е постигнала в работата си. Подготовката за брак обаче означава да се подготвяме да търсим някой, когото можем да обичаме и който може да ни обича за дълъг съвместен живот.

Мъдро би било да изберем спътник, с когото можем да си представим не само да лежим в леглото през медения ни месец, но и да коленичим до болничното му легло в някой хоспис. Подобно заветно виждане за цял живот, за принадлежност един на друг през всичко, е единственият начин да имаме истинска радост. Вие ще качите килограми. Ще видите как косата ви посивява и след това пада. Ще съгрешавате и ще се окажете недостойни да се прославяте от Бога. Едно заветно виждане за брака ще покаже, че вие не сте партньори, които отбелязват точките в някакво договорно отношение, а че сте една плът, посветени да живеете и да служите заедно, не поради това какво може да спечелите, а понеже просто принадлежите един на друг.

Откъс от книгата "Storm-Tossed Family:, автор: Russsel Moore

Преводач: Радостин Марчев

Снимка: Rossix Studio

 

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg