начало > Библия > Писмото до Лаодикия

Писмото до Лаодикия

Публикувана: 20.02.2020
Автор: Ники Симеонов
Прочетена: 2383
Коментари: 0

Сподели

Древният малоазийски град Лаодикия (дн.с. Ески Хисар в Турция) е разпололожен по поречието на река Лик в непосредствена близост до градовете Колос и Йерапол. Неговото възникване и поетапно развитие не могат да се проследят във времето, поради пълната липса на исторически факти.

Градът е разположен на място известно с честите и силни земетресения, които водят до огромни разрушения и частична изолация на месността в сравнение с останалите райони. В него се намира популярна лекарска школа, прочута с приготвянето на мехлем за подобряване на зрението, т.нар. колурий, споменат от Христос в духовен смисъл (Откр.3:18).

Предполага се, че първоначално Лаодикия е малко безименно село, завладяно от гръцки колонисти, като точната година на покоряването остава неизвестна. Постепенно то се разширява и превръща в голям град, наречен от завоевателите Диосполис. По време на управлението на Антиох II Теос (261- 246г.пр.Хр.) градът е преименуван на Лаодикия по името на втората съпруга на владетеля Лаодика.

Лаодикия не е дума, а израз, който буквално преведен означава „народът управлява” или „ народът съди”. Неизвестно кога градът е завладян от Римската империя. През 165г.сл.Хр. по време на управлението на император Марк Аврелий (161-180г.сл.Хр.) трите града - Лаодикия, Колос и Йерапол са напълно разрушени от поредното силно земетресение. Опустошението е толкова голямо, че жителите на Лаодикия се обръщат за финансова помощ лично към императора. Благодарение на нея за няколко години градът отново е съграден.

Вероятно Лаодикия е разрушена от ново земетресение, което води до нейното окончателно запустяване. През 170г. сл. Хр. в Лаодикия се провежда поместен събор свикан от папа Силвестър с участието на 32 епископи, ръководени от Лаодикийския митрополит Нунехий. На събора са обсъдени и приети общо 60 канонични правила, като най-важното от тях е свързано с точното определяне на седмицата, в която католици и православни да отбелязват Възкресение Христово (Пасха).

Предполага се, че около I в. сл. Хр. в Лаодикия е изградена църква, която вероятно често е посещавана от апостол Павел, защото той я споменава два пъти в писмото си до колосяните (Кол. 2:1;4:13,15,16). Богословите считат, че точно към нея Христос отправя Своето послание (Откр. 3:14-22). На църквата в Лаодикия Христос се представя по начин, коренно различен в сравнение с останалите послания. Той нарича Себе Си "Амин", т.е. Един, Който въплъщава верността и гарантира изпълнението на Своите обещания.

Духовното състояние на Лаодикийската църква е обезпокоително - тя не е гореща или студена, а се опитва да балансира между двете и остава хладка. Тази хладкост постепенно превръща християните в горди, духовно невежи и самонадеяни хора. С голяма любов и нежност Господ ги призовава да се покаят. Той ги съветва те да си купят от Него злато, пречистено с огън, бели дрехи и очен мехлем. Според богословите златото символизира истинската вяра, която преминава през огъня на различни изпитания с цел прославяне на Божия Син при Неговото повторно завръщане на земята (I Петрър 1:7). Белите дрехи включват прилагането на вярата в ежедневието, а очният мехлем напомня за действието на Светия Дух, Който отваря духовните очи на вярващите.

Последните стихове на посланието представят ясната позиция на Христос спрямо църквата на последното време. Ако тя продължи да бъде склонна да прави компромиси, незряла и безразлична към духовните неща, то Той ще остане извън нея и нежно ще приканва духовно прогледналите християни да я изоставят, докато тя не се покае и да имат лично общение с Него. На тях Спасителят обещава да им даде да седнат на Христовия престол и да споделят част от величието и славата на всемогъщия Бог (Откр. 3:21).

Сподели: