начало > Библия > Защо Бог е ревнив Бог?

Защо Бог е ревнив Бог?

Публикувана: 06.03.2020
Автор: Евангелски вестник
Прочетена: 2160
Коментари: 0

Сподели

Най-известното определение за Бога е "любов". Защо обаче Бог е наречен "ревнив Бог" или "огън пояждащ" (Евреи 12:29)?

Важно е да разберем как е използвана думата „ревнив“. Използването ѝ в Изход 20:5 за описание на Бога, е различно от употребата на същата дума за описване греха на ревността (Галатяни 5:20). Когато използваме думата „ревнив“, ние я използваме в смисъл да завиждаме на някой, който има нещо, което ние нямаме. Човек може да ревнува или да завижда на друг човек поради някаква способност или умение, което другият има (например атлетически способности или интелект).

В Изход 20:5 Бог не е е ревнив, защото някой има нещо, което Той няма. В Изход 20:4-5 Бог казва: „Да не си правиш идол под формата на нещо на небето или на земята или във водите. Няма да им се поклоняш или да им служиш; защото аз, Господ твоят Бог, съм ревнив Бог... ” Забележете, че Бог ревнува, когато някой даде на друг нещо, което по правило принадлежи само на Него.

В тези стихове Бог говори за хора, които правят идоли и се кланят на тези идоли, вместо да дадат на Бога поклонението, което принадлежи само на Него. Грях е (както Бог посочва в тази заповед) да се покланяте или да служите на нещо различно от Бога. Грях е, когато желаем, или завиждаме, или ревнуваме някого, защото той има нещо, което ние нямаме. Това, за което Той ревнува, принадлежи на Него; поклонението и службата принадлежат само на Него и трябва да бъдат дадени само на Него.

Може би един практически пример ще ни помогне да разберем разликата. Ако един съпруг види друг мъж да флиртува със съпругата му, той е в правото си да ревнува, защото само той има право да флиртува със съпругата си. Този тип ревност не е греховен. По-скоро е напълно подходящ. Добре и уместно е да ревнуваш за нещо, което Бог декларира, че ти принадлежи. Ревността е грях, когато е желание за нещо, което не ти принадлежи. Поклонението, хвалата, честта и обожанието принадлежат само на Бога, защото само Той наистина е достоен за това.

Следователно Бог правилно ревнува, когато на идолите се дава поклонение, похвала, почит или обожание, което се полага единствено и само на Него, Твореца на вселената. Точно за такъв тип ревност говори апостол Павел, когато изрича думите във 2 Коринтяни 11:2, „Аз ревнувам за вас с благочестива ревност ...“

Източник: Christianity.com

Превод: Петя Зарева

Сподели: