начало > Християнски живот > Не се съмнявай, вярвай!

Не се съмнявай, вярвай!

Публикувана: 10.03.2020
Автор: Калина Касева
Прочетена: 1518
Коментари: 0

Сподели

„И както Петър размисляше за видението, Духът му рече: „Ето търсят те трима души. Стани, слез и тръгни с тях, без да се съмняваш, защото Аз ги изпратих“ (Деяния 10:19-20).

Бог искаше Петър да не се съмнява в това, което му каза. Съмнението не е липса на вяра, а сблъсък с определени бариери или препятствия по пътя ни. Съществуват два вида съмнение - интелектуално и емоционално. Интелектуалните съмнения идват, когато човек не е утвърден или убеден в някаква истина. Емоционалните съмнения могат да дойдат, след като човек е преживял определени болки, загуби, трагедии, предателства, след които му е трудно да се довери на когото и да било. Тези съмнения пречат на човек да се довери на Бога и да повярва на това, което Той казва за Себе Си.

Бог ще ни предизвиква, както направи с Петър. Но ако се съмняваме, тогава не можем да бъдем духовно силни, ще приличаме на вълна, разлюлявана от вятъра. „Ако пък на някого от вас не достига мъдрост, нека измоли от Бога, Който дава на всички щедро и без укор, и ще му даде. Но да моли с вяра и никак да не се съмнява, защото онзи, който се съмнява, прилича на морска вълна, издигана и разлюлявана от вятъра. Нека такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа, тъй като двуличният /колебливият/човек е непостоянен във всичките си начинания“ (Яков 1:5 - 8).

Съмнението води до колебливи, двулични мисли. Съмнението е нерешителност, вътрешно колебание при вземане на важни решения, конфликт вътре в нас. Това е колебание между надеждата и страха. В живота си с Бога сме длъжни да побеждаваме всяко съмнение. Авраам, наречен Баща на вярата, премина през подобно съмнение.

В Битие 17:17 се казва: "Тогава Авраам падна на лицето си и се засмя, и рече в сърцето си: На стогодишен човек ли ще се роди дете? И Сара, която има деветдесет години, ще роди ли?" В този стих виждаме как изглежда интелектуалното съмнение. Авраам анализира ситуацията и разбира, че на неговата възраст той не може да има дете. Ако той беше останал на това ниво, никога нямаше да получи своето чудо от Бога - раждането на сина на обещанието Исаак. Ако ние не премахнем тези бариери - интелектуалните съмнения, няма да можем да вървим по-нататък . Когато ти и аз се съмняваме, тогава се отказваме от позициите си и отстъпваме назад. Тогава надеждата ни изчезва и силата ни изтича, за да продължим напред.

И други библейски герои са се борели със съмнения в живота си. Ще ви припомня историята на един баща, който доведе сина си, обхванат от дух на немота при Исус, описана в Марк 9:14-27. Тъй като учениците не успяха да изгонят този дух, бащата помоли Исус: „Ако можеш да направиш нещо, смили се над нас и ни помогни“ Иисус му каза: „Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.“ Бащата на момчето веднага извика през сълзи: „Вярвам, Господи, помогни на неверието ми!“

В тази история виждаме човек, пълен със съмнения. Той е имал вяра, че Исус може да помогне на сина му, затова го води при Него. Този човек е вярвал, но в същото време се е съмнявал, затова помолил Исус да му помогне в неверието. И ние четем, че Исус изцели сина на този баща.

Как да се справим със своите съмнения?

Първо, за да преодолеем съмненията в живота си, е важно да признаем, че имаме такива. Ако отречем съмненията, които имаме, отлагаме решението на този проблем. Важно е да сме конкретни и да признаем това, в което се съмняваме.

Второ, да помолим Бог за помощ в молитва и след това да приемем тази помощ. Важно е да разберем, че помощта може да дойде по различни начини. Понякога тя идва с една-единствена дума.

Трето, трябва да променим мисленето си. В ума ни се водят всички важни битки. Ако не победим съмненията в ума си, не можем да спечелим победа в никоя област от живота си.

Това, което казва Божието Слово, е истината, а това, което чувстваме, не винаги съответства на истината. Трябва да напълним ума си с истината на Божието Слово и да повярваме в това Слово. „Твоето слово е истина“ (Йоан 17:17). По този начин заместваме съмненията си с Божията истина.

Четвърто, трябва да практикуваме да заместваме съмнението с истината на Божието Слово. Непрекъснато трябва да обновяваме умовете си с истинността на Словото, да говорим правилно и да действаме правилно. Трябва да се подчиняваме и да практикуваме Словото.

Съмненията могат да идват всеки ден. Но ние имаме оръжие срещу всякакво съмнение - това е нашата вяра в Словото Божие.

Сподели: