Четвъртък, 28.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Ако само знаех...

Main Pic
Публикувана: 06.05.2020
Автор: Людмил Ятански
Прочетена: 1615
Коментари: 0

Когато се родих, не знаех нищо за този свят. Не знаех какво ме очаква. Като се замисля обаче, не съм сигурен дали изобщо съм знаел нещо. Не знаех какъв ще бъде животът ми. Не познавах родителите си. Не познавах бабите и дядовците си. Никого не познавах. Тепърва щях да се запознавам.

Не помня как ме е кърмила майка ми. Как са ме къпали и преобличали. Хранили и лекували. Не помня как съм проходил, как съм проговорил. Много работи не помня. Но едно помня със сигурност. Сърцето ми беше пълно с радост и очакване на нещо много красиво. Обичах хората. Виждах ги като ангели. Силни, смислени, красиви. Харесвах трамваите, тролеите, рейсовете. Всичко ми се виждаше толкова съвършено, живо, пъстро. Големите знаеха всичко. Обясняваха ми всичко. Всички ме обичаха...
 
Но не знаех, че всичко това е за твърде кратко. Постепенно ангелските лица на хората се промениха. Родителите ми ме пратиха при баба и дядо. После се разведоха. Животът ми показа своята грозна страна. И постепенно картината започна да се променя. Детското в мен започна да узрява. Да виждам и красивото, и грозното. Балансът не трая дълго. Започнах да виждам твърде много грозно. И един прекрасен ден си зададох въпроса: “Има ли смисъл този живот? Какъв е смисълът? Какъв е този ужасяващ парадокс – хора като ангели, а с две лица. Несъвършени, непочтени, продажни, непостоянни, предатели, егоисти...”
 
Ако знаех всичко това преди да се родя, едва ли щях да поискам да сляза на тази земя. Или ако слезех, щях да гледам всички, които щяха да ме предадат, да ме мразят или да ме спъват, или да ме гледат накриво, с отмъстителен поглед... Щях да искам да си отмъстя!
 
Христос беше човек като мен. С някои разлики. Знаеше защо идва и какво го чака. Познаваше предателите Си. Всъщност всичките си ученици, начело с Юда. Не се изненада. Не се огорчи, нито загуби Своя светъл взор и очакване за нещо предстоящо прекрасно. Той просто дойде да донесе това прекрасно нещо. Дойде да отнеме омразата и да възцари любовта. Дойде да съсипе враждата, за да въдвори мир. Мир със Своята смърт. Като замени злобата с любов. И продължава да ни обича. Дойде не за да си отмъсти, но да поеме отмъщението върху Себе Си.
 
Живеем във време на силна омраза и объркващ хаос. Всичко и всички сякаш ни казват: “Бягай за живота си. Бягай в гората като птица”. Как да бягаме? Бог управлява! Бог сразява студа и омразата със Своята любов! Има надежда. Има спасение.
 
Бог говори друго. Той ни казва: “Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си”.
 
Христос се роди с ясното разбиране и знание, че ще бъде предаден и изоставен, а накрая - убит. И това не Го изпълни със злоба, с омраза. Напротив, продължи да обича дори когато бе намразен, предаден и екзекутиран. И победи смъртта, омразата и враждата. Донесе мир.
 
И най-важното – направи ни способни и ни научи да обичаме като Него. Да прощаваме като Него. Да имаме Неговата сила...
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg