"Слепи ще прогледнат, глухите ще чуят буквеното слово"
"Проглас към Евангелието" от Константин-Кирил Философ
Харесвам миризмата на нова книга, приятното поскърцване на кориците при отварянето ѝ. Нетърпението на очите да погълнат редовете и умът, който чака с притаен дъх, да осмисли съдържанието ѝ. Според мен стойността на една книга не се определя само от нейната цена, но и от въздействието и добавената стойност, която четящият получава. За да има четмо и писмо, някой е платил цената на просветител. Да износи и роди мечта, ти и аз да можем да четем на родния си език. Посветен на призив от Всевишнния, да извърви трудния, но славен път на мисионер, без да високоумства, стоящ в смирение и отдаденост, държащ погледа си въху целта, въпреки всичко.
Съзнанието ми извиква детски спомен, младежки осъзнатости и преосмисляне на зрял човек, когато се върна назад и си спомня за първата си Библия. Със сигурност от разстоянието на времето мога да твърдя, че съм съгласна с Гюстав Флобер, че "Някои книги трябва да бъдат опитани, някои погълнати, но малко от тях трябва да бъдат сдъвквани и усвоявани добре".
И вярвате или не, не си давах сметка, кой е направил Библията достъпна за мен. Знаех и познавам Автора, но не и кой е изработил буквите. Упованието в Словото и в неговата непомръкваща светлина, жаждата за знание, нуждата от общение - това ли е същественият фактор, довел до раждането на буквите, до онази искрица - писмеността? Задавам си въпроса - чие е това дело на светлината? Кой го постигна? Това е творение на неуморния просветителски труд на Кирил и Методий. Именно те ни дават възможност за духовен и културен напредък, събуждайки вулкан от духовна сила, идващ от Словото, демонстрация на нравствена мощ, самобитност и свобода.
Братята от Солун се сбъскват с много трудности и преодоляват препятствия. Техният път е белязан от победи и поражения, от възход и падения. Но всичко това в името на възникването на писмеността и единението на вярата. Кирил и Методий са не просто създатели на първата буквеница, но и апостоли на вярата. А това означава, че те проповядват автентичното и божествено Христово слово и отварят вратите на Истината пред славянския свят. Самата азбука е средството, с което това Слово се съхранява и придобива вечен живот.
Твърде млад още Кирил е изпратен от управниците на Византия със специална мисия у сарацините, в Багдатския халифат. Оценявайки по достойнство качествата му, византийският император изпраща Кирил на църковна и дипломатическа мисия при сарацините (арабите) с думите: "Философе, чуеш ли какво говорят скверните агаряни против нашата вяра? Понеже си служител и ученик на св. Троица, иди и им се противопостави!". Кирил тръгва по трудния, но славен път на мисионер, по който защитава българския народ, и вярата му. Изправен пред хулители, които сочейки българи с пръст, говорят: "Че как вие, християните, които вярвате в единаго бога, го превръщате на три, казвайки, че има отец и син, и дух? Ако може да обясните явно, изпратете мъже, които могат да говорят по този въпрос и да ни оборят!"(Прослава на Кирил и Методий 1963: 23).
Словото е най-доброто оръжие, с което Кирил защитава своята позиция, своята родина и самия себе си. Със знанията и личността си мисионерът привлича вниманието на противниците и спечелва. Създаването на писмеността е плод от убеждението на двамата братя, че всеки народ има право на своя култура и свой роден език.
Значението на делото на братята Константин-Кирил и Методий отдавна е извън рамките на българската история. То слага своя отпечатък върху развитието на цялата европейска цивилизация. Създаването на пасменица-буквеница е едно от най-забележителните и най-важни събития в историята на човешката култура изобщо. Малко са оригиналните писмени системи, имали добрата историческа съдба да останат живи и употребяеми, подобно на кирилицата, която се запазва до днес.
Глаголицата съдържа опита на народите, почерпен от Константин-Кирил на познатите му буквени системи, но начертанията на буквите са оригинални и подчинени на обща цел. Всички са оформени в един стил, в който основните елементи са кръстът, триъгълникът и кръг. Кръстът е символ на християнството изобщо. Триъгълникът е символ на Светата Троица, а кръгът отразява безкрайността, вечността на Божеството. То, явило се в три образа - Бог, Син и Свети Дух - няма начало, нито край. Така глаголицата с тези три основни знака-символи се явява своеобразна възхвала на Бога, Който е, Който е бил и Който ще пребъде.
Българите записват в летописа на световната цивилизация, невероятни постижения за една ранна култура, която вдъхновява духовното развитие на почти цяла Източна Европа. Създаването на нова азбука, пригодена за славянската реч, и възникването на нова, славянска книжнина с помощта на тази азбука, предизвиква истинска културна революция в живота на тогавашния християнски свят.
Неповторима е миризмата и на една стара книга. Видът на пожълтелите ѝ страници, които от разстоянието на времето могат да разкажат повече от написанато в тях. И така, привлечена от миналото, сякаш дочувам празничен шум, долавям песен..."Върви, народе възродени, към светла бъднина върви, с книжовността, таз сила нова, съдбините си ти поднови!“ Мисионерите изпълниха мисията си, без излишен шум и претенции, смирени пред Онзи, Който ги изпрати. Задавам си днес въпроса: По-осмислена ли съм, когато чета Библията си? Със сигурност. Осъзнавам, че някой е платил цена, да чуе призива си от Всевишния, да го изпълни, да предаде на верни човеци. А, дали съм вярна, това е тема на друго размишление.
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите