Вторник, 07.07.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"А те го победиха чрез кръвта на Агнеца и чрез словото на своето свидетелство; защото не обичаха живота си дотолкова, че да бягат от смърт" Откровение 12:11

OnLine
RSS Facebook Twitter

Искам да приличам на Йов!

Main Pic
Публикувана: 22.06.2020
Автор: Емилия Данаилова
Прочетена: 402
Коментари: 0
Колко ли трябва да си праведен, че самият Бог да се гордее и хвали с теб?! Дали днес има такива хора?! 
 
Йов беше заможен човек, с почтено семейство, благословен с богатство и сила. Той се покланяше на Бога ежедневно  и принасяше жертви за себе си и дома си (Йов 1:5-6). Животът му беше прекрасен. Докато един ден, Сатана, с позволението на Бога не се намеси в живота му  и не започна да отнема всичките му блага. Измряха животните му, земята му беше унищожена. За древния свят благата бяха  символ на престиж, начин на прехрана и знак за Божието благоволение над човека.
 
Измряха слугите на Йов, домът му се срути и накрая измряха и чадата му. Всичко се разруши за миг (Йов 1:13-19). Наблюдавайки отсрани всеки би казал, че Бог е оттеглил ръката си от този човек и това е наказанието му за нещо, което е съгрешил пред Него. След като всичко му беше отнето, Йов стана, раздра дрехите си, обръсна главата си и се поклони на Бога. Такава беше първата му реакция - на поклонение.  Колко  е велик този момент! (Йов1:21-22). Йов не се поколеба, на момента стана и се поклони, приемайки Божието решение за живота му.
 
Питам се дали Бог знаеше, какъв ще е резултатът?! Нима не виждаше сърцето на слугата си и не знаеше, че Йов не ще го похули!? Питам се и колко от нас днес биха реагирали с поклон на подобна ситуация?! Според мен Бог знаеше какъв ще е резултатът, но Неговата неизмерима мъдрост допусна това, за да даде пример на целия тогавашен и сегашен свят. Чрез тази история ни показва духовната реакция, която трябва да има всеки от нас, независимо от обстоятелствата.
 
Интересното на тази история, е че не свърша дотук. Книгата ни разказва, че има втора сцена, подобна на първата, в която Бог отново се хвали със слугата си, а Сатана иска позволение да се допре до тялото на Йов и да го атакува с болест и немощ. Когато му е отнето и последното нещо - неговото физическо здраве, Йов е напълно съкрушен. Седи, насред руините на своя живот, почесва раните си и навярно чака смъртта. И  макар приканван от жена си да похули Бога и да умре, Йов казва нещо много важно: "Само доброто ли ще приемаме от Бога, и да не приемаме злото" - Йов 2:10.  Думи на мъдрост и духова зрялост.
 
Дочули за злочестата му съдба, прекосявайки половината свят, идват негови приятели да го утешат. Намират го напълно разорен, сринат и болен дотолкова, че едва го познават. В знак на състрадание те раздират дрехите си, посипват главите си с пепел и  мълчат с него седем дни и седем нощи (Йов 2:11-13). Едва тогава Йов проговаря, проклинайки себе си и деня, в който се родил. Отваряйки устата си,  приятелите на Йов изричат осъждение към него и го приканват да се покае. Наистиина острани, както и по-рано казах, тяхната реакция е логична и оправдана.
 
И днес ние вероятно бихме изрекли същите думи към някой в подобно положение. Но тук изводът е да не съдим. Само Бог знае. Бог съди  и оправдава, според намерението Си, както и прави в края на книгата - осъжда приятелите и оправдава Йов.  Последният от тези приятели е най-младият  - Елиу и затова и той последен взима думата. Неговите думи са важни и сякаш служат за мост между човешките и Божиите слова (Йов 32-37.) Той представя Бога като един Справедлив Бог. Последната дума е на Бога, както в тази история, така и за вечни времена. Бог намира Йов за праведен и го благославя двойно повече, от това, което имал. Той живее до преклонна възраст, в охолство и в Божието благоволение. 
 
Как да не се възхитя на духа, които носи този Божий човек?! Дух на сила, мъдрост, послушание, страх от Бога и вярност. Неговото разбиране за Бога беше различно, нетрадиционно и истинско. В очите на приятелите си, които не бяха случайни хора, а духовно просветени личности за времето си, той  беше съгрешил. Йов обаче познаваше сърцето и характера на Бога много по-добре. Той приемаше и добото, и злото от Бога. Може би затова и историята му ме докосна толкова силно. Изминала съм сравнително дълъг път в опит за познаване на Бога и откриване на моята съдба. 
 
От самото ми раждане битката между Бога и дявола, между живота и смъртта, са налице. Недоносена и недоразвита, с рядък порок на сърцето, множество грешни диагнози и лечения, по чуден начин Бог начертва пътя ми и избира да живея. Имах тежко детство. Родителите ми бяха нерярващи, баща ми всекидневно прилагаше насилие вкъщи над майка ми. Имаше доста зависимости и с двете ми сестри израснахме с вярата, че мъжете са лоши. Мирогледът ми се формира от тази лоша среда, в която живеех. От много малка се чувствах различна и търсех смисъл на живота си. И когато на 11- годишна възраст за първи път влязох в църква с мама и сестрите си, аз усетих силен призив, който тогава не разбирах, но църквата беше единствено място, където се чувствах добре. Последва силна духовна и физическа борба, след която цялото ни семейство се посвети на Бога и служехме в църква.  Обаче истинското ми посвещение на Бога се случи след поредната атака на дявола над живота ми.
 
Бях на 15, когато след опит за изнасилване срещу мен, аз бях на ръба на избора да сложа край на живота си. В този период за първи път прочетох книгата Йов. Историята на Йов ми помогна да разбера сърцето на Бога. Да не обвинявам нито себе си, нито Бога за нищо, а да избера да продължа пътя си с Него. Подготвях се за Библейският институт и на 18 години вече бях една от редовните студенти на ВЕБИ. Исках да опозная себе си, Словото и Бога в дълбочина. Бях в служение като хвалител, младежки отговорник, служех в домове за сираци и проповядвах. Намерих любовта и се омъжих, освободена от грешната представа за мъжете.  Впоследствие обаче, загубих вяра в призива си. Години наред гаснех, потънала в огорчението си към Бога.
 
Имах мечта да имам дете. Непрестанно молех Бога за това и сякаш аз и околните вярвахме, че подобно на Йов и аз съм наказана, заради мой скрит грях. Това ме отдалечи от Бога. Последният случай, който изпита вярата ми,  беше извънматочна бременост с много усложнения, 2 кръвоизлиза, опасност за живота, 8- часова операция и отстранени детеродни органи.  Съвсем не ми беше до благодарност и поклонение на Бога след това. Ако бях във времената на Йов, навярно щях да посипя главата си с пепел и да чакам смъртта. 
 
Именно затова възхищението ми към Йов е толкова силно, защото разбирам каква сила и вяра са нужни за подобно отношение на поклонение. Искам да приличам на Йов. Копнея за неговата мъдрост и сила. Благодарна съм на Бога, че освободи сърцето ми от това огорчение и върна в мен страстта към Неговата воля за живота ми. Искам да подръжавам на Йов - да остана вярна до края. Поклонението ми да е истинско и всекиденвно. Искам да съм пример за човек на Бога и Той да се гордее с мен. Искам да гледам с духовни очи и да не прилепям сърцето си до нищо земно. Искам да доживея да чуя Неговия отговор.  Въпреки че Йов не беше съгрешил, той не се поколеба да се покае. Именно с неговото покаяние завършва и книгата. Това е основното нещо, на което искам и да подръжавам - липсата  на себеправедност и готовността за покаяние.
 
Възхищавам се на вярата на Йов. Тя е толкова дълбока, че благодарение на нея, той издържа изпитанието. Той цени вярата в Бога, повече от собствения си живот. Неговото сърце е чисто и той се оплаква открито на Бога, без да скрива нищо от него. Това говори за дълбоки и чисти взаимоотношения с Него. Това е и основният ми приоритет днес - да имам тези взаимоотношения с Бога. Искам да изричам думи на надежда, в момети на най-голяма скръб. Искам дори светът да се разпада под краката ми, да остана твърда и вярна. Искам да нося послание с живота си. Всичко това научих от Йов. 
 
В заключение мога да кажа, че за мен беше чест отново да вникна в исторята на Йов и да се поуча от нея. Благодаря на Бога за уроците, които ми дава и за възможността да се променям по Неговия образ и подобие всеки ден.  През колкото и трудности да съм минала, Той ми дава увереност, че е в контрол над живота ми. Колкото и трудна да ми се струва ситуацията, минавайки през нея, с историята на Йов си припомням, че Бог ще ме научи на нещо чрез нея. Моля се повече хора да носят този благороден дух, който имаше Йов.  
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg