Събота, 15.08.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда." 1 Йоан 1:9

OnLine
RSS Facebook Twitter

Преговори с Бога

Main Pic
Публикувана: 02.08.2020
Автор: Емилия Данаилова
Прочетена: 426
Коментари: 0
Колко ли дълбоки отношения трябва да имаш с Всемогъщия, колко ли добре трябва да познаваш добрината на сърцето Му, за да са осмелиш да преговаряш с Него? Винаги сме учени, че Бог знае по-добре от нас намеренията Си и, че изпълнява Своята воля суверенно. Учени сме за силата и могъществото му, за Неговия гняв срещу греха, учени сме на страхопочитание към Него. Всичко това са черти от харектера Му и не бива да ги оспорваме. Но колко от нас са навлезли дълбоко в познаване на милостивото Му сърце и са разбрали, че милостта Му е по-голяма и желанието Му да Го обичаме превъзхожда изискването да се боим от Него?!
 
В древна библейска история намираме такъв човек. Той познава Бога дотолкова, че има смелостта да преговаря с Него. Този човек неслучайно е наречен бащата на вярата и затова има централно място в Библията. С него се бележи едно ново начало. След унищожителния потоп и потомството на Ной, Авраам е следващият избраник за родоначалник на човечеството. Той не е нито велик цар, нито заможен земевладетел, а един на пръв поглед обиковен номад, който дори няма наследник тогава. Но защо именно Аврам привлича вниманието на Бога и Той го призовава?!
 
Бог вижда отвъд! Често си повтарям тази фраза, която ми помага да не съдя ситуациите и хората прибързано. Бог избра Авраам, защото видя покорното му сърце. Представяте ли си, Бог да ви събуди посред нощ с думите: “Излез от отчеството си, от рода си и от бащиния си дом и иди в земята, която Аз ще ти покажа...“ (Битие 12:1). Колко от нас биха тръгнали? Така Бог призовава Авраам и му обещава, че ще направи от него голям народ. Това обещание звучи нереално, предвид факта, че Авраам няма деца, а възрастта му е преклонна вече. Но това изобщо не бяха фактори за Бога. Той е над времената, над годините и над природните закони, които Сам е създал. Понякога нашите човешки размишления не позволяват да се доверим на думите Божии и ние само можем да загубим от това. Авраам избира да вярва и се покорява. Не четем нито да се е замислил, нито да е чакал, нито да е спорил. Той просто се покорява. И от там, противно на очакванията ни, животът му не се превръща в прекрасна приказка. Наротив, той прекарва живота си, бродейки като странник в пустинята.
 
Понякога слушането на Божия глас ни води към пустиня. Това не бива да ни плаши, защото Божиите пустини са за силните хора, какъвто беше и Авраам. Наред с пустинята Бог дава и силата да я преминем. Вярата на Авраам е толкова силна, че дори, когато Бог му даде обещания син, той не се поколеба да го пожертва, когато Бог му нареди. Понякога Авраам правеше грешки, лъжеше и искаше нещата да се случат по неговия начин. Но Бог го връщаше в правилната посока и във важните моменти в живота си, Авраам винаги избираше Бога. Важно е да разберем вярата и характера му, за да видим какъв човек се осмели да преговаря с Бога. Наистина се изискваше голяма смелост, за да го направи в онези времена. Немислимо беше да застанеш в позиция на спор с Бога, за каквото и да било. Но на първо място, Авраам не беше случаен човек, а силен Божий мъж в близки отношения с Бога. На второ място, преговорите му с Бога не бяха за какво да е, а за спасение на повече хора. Това говори за милостта, която преливаше от сърцето му. И когато Бог му каза, че ще унищожи Содом и Гомор, защото грехът им е стигнал до небето, Авраам помоли Бога за милост.
 
Авраам призна могъществото на Бога и беше уверен, че Бог ще постъпи правилно. “Съдията на цялата земя, няма ли да върши правда?“ Авраам говори смирено с Бога , той не високоумства. “Аз, който съм прах и пепел“ казва. Историята продължава с това, че Авраам пита Бога дали ще унищожи градовете, ако има 50, 20, 10 праведника. Всеки път Бог отговаря, че ще смили и няма да унищожи градовете, ако там се намерят дори 10 праведника. Но уви, намерен е само Лот. Грехът така беше завладял тези земи, че просто е удивително как Бог пожали дори и Лот. С унищожението на Содом Лот загуби не само дома и жена си, но името си, репутацията, която беше градил там. Той беше избрал да живее именно в тези земи, заради плодородието им. Лот избра лесния път, но той го доведе до „огън и сяра„.  Много често и ние днес избираме лесния път, хубавата плодородна земя, престижа, високата заплата или красивите вещи. Но често това ни води в греха и ни отдалечава от Бога дотолкова, че е принуден да сипе огън от небето. Но дори тогава Бог показва милост към нас. Лот беше спасен и благословен, изведен от оковите на греха. Понякога милостта на Бога остава неразбрана. Понякога, нещата, които губим, са оковите на греха, който ни сплита и вероятно, ако Лот не беше ги загубил, душата му щеше да погине.
 
Авраам ни дава силен пример за това, как трябва ние да гледаме на грешните хора. Ние винаги трябва да имаме в сърцата си болка за грешника. Вярвам, че това е мотивът, който е водил Авраам в тези преговори с Бога. Колко повече, ние днес след жертвата на Исус Христос би трябвало да сме познали любовта на Бога към човека и да просим милостта Му?! За какво ние днес бихме преговаряли с Бога? Достойни ли сме? Вярвам, че всеки от нас е имал момент в живота си, в който е знаел Божията воля, но се е молил Бог да изчака, или да промени решението Си. Дори Исус се молеше в Гетсимания, ако е възможно да Го отмине тая чаша, но не Неговата воля да бъде, а Божията. За времето си цялото разпятие не изгледаше ли жестоко?
 
Опустошените Содом и Гомор също изглеждаха като жесток акт от страна на Бога. Но каква беше истината? Ние днес стоим в Божието присъствие хиляди години след това, благодарение на съвършената Божия промисъл. “Съдията на целия свят, не ще ли извърши правда?“  Нашата права не е като Божията и Неговите мисли не са като нашите. Да, Бог ще извърши правдата Си. Дори понякога да ни се струва, че ни отнема любими и ценни неща, ние трябва да помним, че всичко съдейства за добро на този, който търси Бога. Бог не осъди Авраам за това, че се застъпва за Содом и Гомор. Бог не осъжда и нас. Той ни дава правото да преговаряме за грешните и макар
часът да е дошъл, Той ни чака. Нима няма да зарадваме небето, достигайки до всеки човек с евангелието?! Цялото небе се радва, когато един грешник се кае. Бог ни дава време, за да се молим, да преговаряме с Него и призоваваме на покаяние грешниците. Бог благослови Авраам премного до края на живота му. Изпълни обещанието Си към него. Ще го изпълни и към нас. Угодно е на Бога да се застъпваме едни за други и да се молим за милостта Му. На фона на обстановката в света, която сякаш е подобна, дали ще се намерят 10 праведника, за да ни пожали Бог?
 
Как ли Господ гледа на хората сега, които се ограждат, затварят, маскират, дезинфекцират, ръкопляскат, но очевидно не могат да спрат този вирус, който ги убива. А най-надменните сред нас вместо в смирение да се помолят, искат да затворят и храмовете Му,  в опит да спрат посветените като Авраам да измолят пощада за възгордялото се човечество, което сякаш се мисли за безсмъртно. Вярвам, че Бог ще намери повече от 10 праведника и ще се смили. Но вярвам, че трябва да има хора, като Авраам, с чисти сърца и силна вяра, които да измолят живота на човечеството.
 
Колко ли силно вика грехът ни към Бога днес?! И колко по-силен трябва да е викът ни за милост към Бога? Защото Бог е добър и милостта Му трае до века. Викът на Авраам беше достатъчно силен, за да пожали Бог най-грешните градове за времето си, стига да се намерят само 10 праведни души. Вярвам, че ние днес сме повече от 1, който да вика и повече от 10, заради които Бог да покаже милост.
 
Призовавам ви - Нека викаме към Бога за милост! Угодно е Богу да се застъпваме за грешните.
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg