Петък, 04.12.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"Заветът Ми беше с него за живот и за мир, Които и му дадох заради страха, С който Ми се боеше и се страхуваше от името Ми." Малахия 2:5

OnLine
RSS Facebook Twitter

Двойно помазание или две премени дрехи?

Main Pic
Публикувана: 03.10.2020
Автор: Емилия Данаилова
Прочетена: 450
Коментари: 0
Ти какво избираш? Двойна мяра от духа на Илия или две премени дрехи и един талант сребро? Най-лесният начин да отговорим сами за себе си на този въпрос е като се запитаме - за какво копнеят сърцата ни? Коя е мисълта, с която се будим и тази, с която заспиваме? Къде инвестираме времето си, парите си и живота си? Дали копнежът ни за Бога е по-силен от всеки друг наш копнеж?! Къде са мечтите ни? Бог намира ли място там? Това не е нова тема. Въпросът за копнежите на сърцата ни е разискван от ранни библейски времена до днес.
 
Соломон ни учи в Притчи 4:23, повече от всичко, което пазим, да пазим сърцето си, защото от него са изворите на живота. Сърцата ни са склонни да блуждаят, както пеем и в една песен. Ако Божият дух е в нас, Той променя копнежите ни. Спираме да се впечетляваме от земните неща и започваме да търсим небесните. Словото ни учи да търсим богатствата на небето, защото ръжда не хващат и молец не ги изяжда. Да копнееш за дарбите на Духа е Богоугодно. Бог, обаче изпитва сърцата ни, преди да ни ги даде и ни учи на покорство и смирение.  
 
Ще припомня една история от Стария завет, която започва с пророк Илия. Илия беше толкова помазан, смирен и Богоугоден човек, че Бог го взе жив на небето с невероятна слава. Умът ми дори не побира що за дух и помазание е носил този човек! Той заповядваше на небето да вали и валеше, заповядваше да дойде суша и идваше суша. Той разтваряше водите, само като  ги допреше с дрехата си и Бог правеше път пред него за да  мине по суша. Еха!!! Не закопнявате ли и вие за това, когато четете тези истории? Духът ви не подскача ли от желание да имате тази близост с Отец?
 
Това се случи и със слугата Елисей, който беше до Илия в земния му път. Словото ни казва, че Илия имаше нужда от човек, който да му помага и прислугва и той избра Елисей. На първо място е важно, че Елисей имаше покорно сърце. Той не изчака втора покана, а тръгна с Илия, където го поведе. Стана свидетел на всичките чудеса, които Бог правеше и дълбоко в сърцето си покопня за този Дух. Това беше един чист копнеж по Бога. Вярвам, че той живееше с тази мечта, сънуваше я, молеше се. Този копнеж стана преоритет в живота му. Докато един ден, Елисей разбра, че Бог ще отнеме Илия от него, а това беше загуба и причина за скръб. Дори подмятаха на Елисей дали знае, че господарят му ще бъде отнет от него. Обаче Елисей вместо да се огорчи, тръгна смело след стария пророк, макар самият Илия да го молеше да не тръгва.
 
Мечтата на Елисей беше по-силна от всичко. И ето моментът на живота му - Илия е разтворил водите с  допира на кожуха си, стои пред Елисей и го пита: "Какво искаш? Искай, какво да ти сторя!"  Мисля си, какво бихме поискали ние? Ако имахме тази възможност. Какво бихме поискали от Бога? Елисей, без дори да се замисли, поиска двойна мяра от Духа на Илия. Илия остави решението на Бога и му каза, че ако го види да се възнася на небето, ще получи просеното (4 Царе 2: 12).
 
Много пъти съм се питала защо Бог не дава тези дарби на всички хора. Защо малцина са избрани. Дълбоко в себе си вярвам, че Бог ги дава на тези, които могат да носят и отговорността. Бог видя сърцето на Елисей и знаеше, че той не чака одобрението на човеци, а ще служи за Божия слава. Важно е да разберем, че освен че трябва да мечтаем за дарбите, ние трябва да ги искаме с правилните мотиви. Бог трябва да бъде прославен. Неслучайно при всички пророци и пророчества, четем думите: "за да познаят всички, че в Израел има жив Бог."  
 
Илия се възнесе с огнена колесница пред очите на слугата си. Кожухът на Илия падна, а с него и помазанието. Елисей никога вече не беше същият. Ако на отиване беше един слуга с  мечта, на връщане той удари Йордан с кожуха и той се разтвори пред него. Само едно решение, само едно изречение, изговорено на правилното място и време, промени напълно живота му. Елисей сега беше наследник на пророческото дело. 
 
За да вършиш Божиите дела, обаче, първо егото ти трябва да умре. Вярвам, че животът на Елисей като слуга беше именно това умъртвяване на егото и плътта. Плътта копнее за изява и одобрение. Ако не минем през смирението, няма как да приемем дарбите. Служението му беше придружавано от безброй чудеса - той направи маслото на вдовицата да не спре да тече, докато не напълни всички съдове (4 Царе 4:1-7), дори възкреси детето на сунамката (4 Царе 4:8-37).  За свой слуга Елисей избра човек на име Гиезий.  Гиезий беше за Елисей това, което Елисей беше за Илия. Разликата между тях обаче е очевидна. В 4 Царе четем за велик началник на Сирийската армия на име Нееман. Сирия по това време не е в приятелски отношения с Израел. Нееман е силен и успешен човек, но е прокажен. Проказата за времето си е признак за нечистота и грях и е причина за отблъскване, отделяне и неприязън. Освен физическите болки и страдания, болният преживява и ужасна душевна болка от отхвърляне. Един ден една от слугините в дома на Нееман, каза на съпругата му, че в Израел има пророк на име Елисей, който може да изцери проказата му. Нееман откликна на този повик. Той се вслуша в съвета на една слугиня.
 
Понякога Бог ни говори чрез най-нисшите. Когато повикът Му идва от място, където не очакваме, ще откликнем ли? Той може днес да ни повика за изцерение, за благословение, за освобождение чрез една слугиня.  Нееман изпрати писмо до царя на Израел, като казваше, че иска да бъде изцерен. Царят раздра дрехите си и каза, че не е Бог, за да го изцери. Елисей обаче, дочу за тази молба и изпрати хора да повикат Нееман, за да бъде изцерен и да познае Израеливия Бог. Това показва мотивите му.  Да бъде издигнат и познат Бога на Израел. Нееман пристига в целия си блясък пред дома на Елисей, с армия от колесници. Елисей обаче, вместо да излезе да го посрещне и да му отдаде почит, изпраща слуги да му кажат да се изкъпе 7 пъти в река Йордан и ще се изцери.  Елисей засегна егото на този велик човек. Нееман очакваше той да излезе да се помоли, да размаха ръце и да го изцери. Елисей обаче, му каза просто да се изкъпе в река Йордан. 
 
Понякога ни е нужно просто да се изкъпем. Нужно е да съблечем величествените си дрехи, да останем голи - по раните си и да се изкъпем. Кои са нашите рани? Крием ли и ние проказа под дрехите си? Готови ли сме да се очистим? По съвета на слугите си, Нееман все пак го направи. Остави гордостта си и се смири. Изкъпа се в река Йордан и се изцери. Тялото му беше обновено като на бебе. Духът му също. Тогава се върна при Елисей и пожела да му даде злато и дарове за благодарност. Елисей категорично отказа. Той не искаше да взима Божията слава. Той знаеше, че наградата му е на небесата. В крайна сметка, Бог беше прославен и Нееман се закле да почита само Израеливия Бог (4 Царе 5:15). Това  е пример за истински Божий помазаник. Нееман си тръгна, взел в сърцето си Божието благословение и изцерение. Гиезий обаче, съблазнен от богатствата му, изпрати хора да го последват и да му поискат две премени дрехи и 1 талант сребро. Чета  и си  мисля, как е възможно да виждаш всеки ден чудесата на Бога и вместо да покопнееш за тях, да поискаш дрехи и сребро?! Гиезий имаше същия шанс да стане следващия пророк на Израел, може би с тройна мяра помазание, но той ги замени за нещо толкова нищожно.  Гиезий скри скъпите си неща, както и ние често правим. Но грехът ни не може да се скрие под леглото. Когато Елисей го видя, го попита: "Откъде идваш?" 
 
Задава ли ни Бог често този въпрос?  Откъде идваме, за какво копнеят сърцата ни ? Накъде отиваме? Какво крием ние?
Историята свършва с това, че Елисей проклина Гиезий с проказата на Нееман за него и поколенията след него. Така Гиезий  бере плода на копнежа по земното, поколения и поколения наред. Заслужаваше ли си? Какво би станало, ако Гиезий беше покопнял за духовното, вместо за земното? Не знаем. Но днес ние също имаме право да изберем.
 
Да изпитаме сърцата си за какво мечтаят и да изследваме помислите си дали не  сме сложили човешкото одобрение над Божието.
Ще завърша с притчата за глупеца, който каза в сърцето си, че житниците му са пълни за години напред. Той каза на душата си: "Яж, пий и се весели." А Бог му каза: "Каква полза, глупецо, като тая нощ ще ти изискам душата. Нека богатеем в Бога! (Лука 12).
И така, имаме две човешки съдби с равни шансове. Единият взе двойна мяра от Божия дух и живя в Божието благоволение, а другият взе една болезнена проказа. 
 
Какво ще вземем ние днес? Накъде гледат очите ни? Дали гледаме към изцерението или към даровете на Нееман?
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg