Събота, 24.10.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"И без противоречие, велика е тайната на благочестието: - Тоя, "Който биде явен в плът, Доказан чрез Духа, Виден от ангели, Проповядан между народите, Повярван в света, Възнесен в слава"." 1 Тимотей 3:16

OnLine
RSS Facebook Twitter

Откровение - отворената книга

Main Pic
Публикувана: 11.10.2020
Автор: Радостин Марчев
Прочетена: 411
Коментари: 0
Откровение 5:1–14: „И видях в десницата на седящия на престола книга, написана отвътре и отвън запечатана със седем печата. И видях, че един силен ангел прогласяваше с висок глас: Кой е достоен да разгъне книгата и разпечата печатите ѝ? И никой, нито на небето, нито на земята, нито под земята, не можеше да разгъне книгата нито да я гледа. И аз плаках много, защото никой не се намери достоен да разгъне книгата нито да я гледа. Но един от старците ми каза: Недей плака: ето лъвът, който е от Юдовото племе, който е Давидовият корен, превъзмогна, за да разгъне книгата и да разпечата нейните седем печата. И видях между престола и четирите живи същества, между тях и старците, че стоеше Агне като заклано, което имаше седем рога и седем очи, които са седемте Божии духове, разпратени по цялата земя. И то дойде, та взе книгата из десницата на седящия на престола."
 
След небесното поклонение, на което Йоан става свидетел, той наблюдава как пред него започва да се разкрива нова сцена. В дясната ръка (символ на власт и авторитет) на седящия на трона Бог има книга, която никой „на небето, земята или под земята“ (ст. 3, ср. Фил. 2:10) не е в състояние да гледа или да вземе, въпреки отправения от „силния ангел“ призив. Начинът, по който прогласява думите си, го представя като глашатай, говорещ от името на царя. Очевидно Йоан разбира за какво се отнася тя, понеже тази неспособност да бъде посрещнато предизвикателството, предизвиква в него силен плач (ст. 4). За нас, читателите от 21 век, обаче, значението съвсем не е толкова ясно. От детайлите, които ни дава текстът, можем да кажем следното:
 
Описанието на свитъка е заимствано от Езек. 2:9–3:3, където представлява свидетелство срещу греховете на Ерусалим и същевременно предсказва бъдещи събития. Не е изключено също текстът да съдържа ехо от Данаил 7:10, където контекстът отново е съд над бунтуващите се срещу Бога световни империи. Освен това в Библията подобни свитъци често са свързани с имената на изкупените (Изх. 32:32–33; Пс. 69:28; Ис. 4:3; Откр. 3:5). Понякога те са в състояние да предсказват бъдещето (Пс. 139:16 и в много други случаи в апокалиптичната литература). Накрая, подобен свитък е описан още веднъж в самата книга Откровение (глава 10). Някои учени са изказвали предположението, че двата свитъка са идентични, но това не е сигурно.
 
Йоан изрично споменава, че книгата/свитъкът е „написана отвътре и отвън“. Това е интересна бележка, понеже обикновено, макар и не винаги, свитъците са се изписвали само от едната страна. Вероятно нейната цел е да покаже, че на свитъка са записани много неща. Изказвани са множество предположения за значението на свитъка.
  • Книгата на живота, съдържаща имената на всички избрани от Бога още преди създаването на света.
  • Описание на бъдещите събития – най-вече предстоящата скръб, описана по-нататък с отварянето на печатите.
  • Старият Завет, четен в небесната синагога, където Христос въвежда в изпълнение всички (включително и бъдещите) пророчества, понеже те всички намират своето изпълнение в Него. Разновидност на това виждане е, че Старият завет съдържа заветните благословения и проклятия, които след това се изпълняват при отварянето на печатите.
  • Заветът, който дава наследството единствено на определения да го получи.
  • Разводното писмо на Христос към неверния Израел.
  • Божият план за изкупление и съд.
Последното изглежда най-вероятно, защото отварянето на книгата в Откровение 5:9 е ясно свързано със смъртта на Христос: „Достоен си да вземеш книгата и да разпечаташ печатите ѝ: защото си бил заклан, и със Своята кръв си изкупил за Бога човеци от всяко племе, език, люде и народ.“
 
Ако това е така, то Йоан насочва вниманието ни към небесната перспектива, свързана с изкупителния план на Христос, който пронизва времето и историята, и завършва с новото небе и новата земя, когато Бог примирява цялото творение със Себе Си. Към същото тълкуване сочи и фактът, че книгата е запечатана с печати (ср. Дан 8:26; 12 и Ис. 29:11). Те представлявали восъчна или глинена топка, върху която е бил притиснат пръстен с официалния печат на носещия го. В Рим, за да е валидно едно завещание, то трябвало да бъде подпечатано от седем свидетеля. Числото на печатите, седем на брой, говори за пълнотата. Това е един от образите, които Новият Завет използва за смъртта на Христос (виж напр. Евреи 9:16–17) – агнето, което е било заклано (Откр. 5:6,9). Текстът не ни дава възможност да разберем дали печатите са поставени на края на книгата или вътре в нея, като по този начин разчупването на всеки следващ дава достъп до допълнителна част от написаното.
 
Подобно виждане обяснява и плача на Йоан в ст. 4. Ако свитъкът представлява Божият спасителен план, то Йоан го вижда все още неотворен, т.е. неразкрит и неизпълнен. Последното би станало само ако някой го вземе и го разгъне. Невъзможността никой да направи това може би отразява Исая 29:11. Единственият, Който може да го отвори, т.е. да го изпълни, е Христос, понеже именно Неговото въплъщение, живот и най-вече Неговата смърт на кръста, осъществява човешкото спасение (Откр. 5:9). Именно в това се състои Неговото „достойнство“, за което говори текстът.
 
Ако светлината в гл. 4 пада върху Бога, седящ на Своя трон, то централният образ в 5 глава е Исус Христос, макар че Той нито веднъж не е наречен с това име. Виждайки плача на Йоан заради невъзможността на нито едно небесно същество да отвори свитъка, един от старците му казва: „Недей плака: ето лъвът, който е от Юдовото племе, който е Давидовият корен, превъзмогна, за да разгъне книгата и да разпечата нейните седем печата.“ Йоан се обръща, за да види този лъв, но вместо това вижда нещо съвсем различно – пред него стои заклано агне. Тази двойна, всъщност контрастна и дори противоречива образност ясно предава идеята на автора за убития победител – един, който печели победата именно посредством своята смърт.
 
Това е ясно изразено в песента на небесния хор: „Достоен си да вземеш книгата и да разпечаташ печатите ѝ: защото си бил заклан, и със Своята кръв си изкупил за Бога човеци от всяко племе, език, люде и народ… Достойно е Агнето, което е било заклано, да приеме сила и богатство, премъдрост и могъщество, почит, слава и благословение“ (ст. 9,12). Това подчертава парадоксалния характер на християнската вяра – победата е спечелена чрез поражение, злото е победено чрез скъпа саможертва, а животът на виновните идва чрез смъртта на невинния. Нещо повече, смъртта на Христос е това, което печели върховната победа над злото, носеща изкупление и спасение. Голгота, а не Армагедон, е централното събитие в историята.
 
Целият образ донякъде преобръща и пародира, както разбиранията за сила и победа на римляните, така и еврейските месиански представи. Божият план е по-различен и начинът, по който Той действа и постига Своите цели, често се различава коренно от нашите човешки очаквания. В текста на Йоан Исус не просто отваря книгата – Той побеждава (в нашите преводи „превъзмогна“), за да  може да направи това. В 6 ст. става ясно, че тази победа на лъва е постигната чрез жертвата на агнето, като двата коренно различни образа се сливат в един-единствен.
 
Закланото агне е образ, който съдържа множество старозаветни паралели – агнето, което Авраам принася в жертва на хълма Мория вместо своя син, Исаак, пасхалното агне, храмовите приноси и страдащия слуга от Исая 53 – като техните послания се допълват взаимно без да се изключват един друг. Това е основният христилогичен образ на Йоан в цялата книга – среща се 28 пъти. Освен това той може би сочи към агнеца, понесъл греха на света от евангелието според Йоан (1:29,35).
 
Лъвът от Юдовото племе е ясна алюзия към Битие 49:9–10 – текст, който мнозина коментатори смятат за ясно пророчество за Христос.
 
Давидовият корен посочва раждането на Исус Христос като човек от рода на Давид (виж Ис. 11:1–10, ср. Римл. 15:12; Ер. 23:5; Зах. 3:8; 6:12. Виж и Откр. 3:7; 22:16).
 
Агнето е описано със 7 очи и 7 рога. Роговете са символ на сила (виж Пс. 89:17; 132:7; Дан. 7:7–8:24; 1 Енох 90:6–12,37; Заветът на Йосиф 19; 8–9; Втор. 33,17; 3 Царе 22:11), а очите – на мъдрост. Последните вероятно са свързани и със Зах. 4:10, където седемте светилника са очите на Господа (виж и 3:9). Преди това в книгата Откровение Йоан вижда 7 светилника, които са 7 духа (4:5, ср. 1:4,12; 3:1, Ис. 11:2). Идеята изглежда е че Светият Дух е изпратен по целия свят, като има пълна мъдрост и пълна сила (очи и рогове). Апостол Павел обобщава това като казва, че Христос е „Божията сила и Божията премъдрост“ (1 Кор. 1:24).
 
Целият пасаж е пропит със силна христология, която ясно показва, че още от самото начало Ранната църква е виждала Христос като напълно божествен. Той е описан като седнал на Божия трон (ст. 6 – макар че нашите преводи не показват това ясно). Старците държат пред Него чаши, пълни с тамян – символ, който е обяснен като молитвите на светиите (ст. 8. Виж още Левит 2:1–2; 16:12–13; Пс.141:2), които в случая са принасяни на Христос. Арфите, споменати в ст. 8, са лити с 10 или 12 струни и често са били използвани в храмово поклонение. В книгата Откровение те се появяват също и в 14:2 и 15:2 – отново във връзка с небесното поклонение.  Цялото небесно множество – старците, живите същества и всички небесни ангели (ср. Дан. 7:10; Пс. 68:17–18) – Му се покланя и пеят в Негова прослава. Сцената много близко следва поклонението на Бога, описано в предишната 4 глава като завършва с всеобщо поклонение пред тези две фигури:
 
И всяко създание, което е на небето, на земята и под земята, и по морето, и всичко, що има в тях, чух да казват: На Този, Който седи на престола и на Агнето да бъде благословение и почит, слава и господство до вечни векове. И четирите живи същества казаха: Амин! И старците паднаха, та се поклониха.“
 
Някои коментатори смятат, че Откровение 5 може да бъде разглеждана като сцената на поставянето на Агнето на трона.
 
Ст. 9–14 описват песента в прослава на Агнето. Първото определение, което е използвано за нея е „нова“. Тази идея се среща на доста места в Стария Завет (виж напр. Пс. 40:1–4; 98:1; 96; 144:9–11; 149; Ис. 49:9–10), като обикновено се свързва с ново и чудно избавление от Бога на Неговия народ. Най-великото събитие в еврейската история, когато това се е появило, бил изходът от Египет, връхната точка на който е преминаването на Червено море. Възможно е текстът на Откровение да съдържа ехо и от Дан 7:22,27 (LXX), където фонът на прославянето на Човешкия син отново може да е изходът от Египет. Освен това, именно при Изхода от Египет Бог изкупва евреите като царско свещенство и свят народ (Изход 19:4–6).
 
Според думите на песента в Откровение чрез Своята смърт Исус е осъществил подобен нов изход. По този начин Той е изкупил за Себе Си едно ново царско свещенство и свят народ, но вече не свързан етнически, а „човеци от всяко племе, език, люде и народ“ (ст. 9–10). Думата „изкупил“ в ст. 9 (ἠγόρασας) се е използвала за откупуване на пленници от война. Пеещите ясно посочват цената на откупа – „със Своята кръв“ – израз, който сочи и към култовата, жертвена практика. Това е било силно послание за младата и гонена църква, която е имала нужда да чуе, че има друга империя и друго свещенство, различни от хищната Римската империя и императорския култ. Викът „Достоен си!“ от гл. 4 и 5 е vere dignus, същият израз, с който са били приветствани римските императори. Възможно е текстът да бъде разбиран дори в още по-мащабни измерения – като началото на Божието ново творение. Всичко това има пълен смисъл ако приемем, че свитъкът съдържа Божия изкупителен план, който се реализира чрез кръстната жертва на Христос.
 
Последната част на ст. 10 може да се преведе както в сегашно, така и в бъдеще време – т.е. те „царуват на земята“ (РИ) или „ще царуват на земята“ (Цариградски, СИ, Верен 2002, Съвременен 2004). Богословските следствия от избора не са пренебрежими, но не е лесно да решим кой вариант има предвид Йоан, макар че Nestle и UBS дават предпочитание на втората възможност.
 
В светлината на 5 глава можем да твърдим, че Октровение не само е христологична книга, но и че нейната христология е подчертано изкупителна. Изкуплението на Божия народ идва единствено чрез закланото агне, което умира, за да победи смъртта и след това дава тази победа и на нас.
 
Следва продължение...
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg