Четвъртък, 28.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Взаимоотношения и характер

Main Pic
Публикувана: 20.10.2020
Автор: Димка Тенева
Прочетена: 833
Коментари: 0
Прочетох следната публикация и тя провокира в мен дълбоки размисли за нас хората.
“Нямам нужда да ми прощавате. Аз не съжалявам, че съм себе си, няма да се извинявам на никого.” 
 
Може би ще натиснеш “харесвам”, защото си имал достатъчно хора в живота си, които са се опитвали да те контролират и да те използват до такава степен, че си се обезличил. Стараеш се да им угаждаш, а пренебрегваш себе си. Не вършиш нещо лошо, но подхранваш егоизма им, а ощетяват теб. В такъв случай наистина трябва да се погрижиш за себе си, без да се държиш арогантно.  Но има и други хора, може би като мен, които ще спрат и ще се запитат:  “Всъщност, какво е посланието зад тези думи?”
 
Първото ми усещане, когато прочетох това изявление, бе смущение. Смущение, което ми сигнализира, че такова изказване няма да изгради, а ще разруши взаимоотношения, ако мотивацията е това, което си мисля. Възможно е думите да са на крайно независим човек и те ми звучат доста арогантно. За мен, той всъщност казва: “Не ме интересува как преценяте действията и реакциите ми; как те ви влияят; дали ви харесват или не; не ми пука как се чувствате от тях, това е начинът, по който обикновено си реагирам и на мен ми харесва. Така съм решил да се държа и вие трябва да приемете моето държание!”
 
Обикновено, такъв човек води вътрешни борби. Той очаква другите да правят това, което той иска. Иска да се чувства добре, защото има душевни нужди, които да бъдат снабдени от другите.  Не иска да бъде коригиран или да му се дават идеи как да се държи, или как да живее, защото всяка корекция наранява самочувствието му и го кара да се чувства незначителен.  Всичко това няма нищо общо с неговите дарби и нещата, които прави добре, но има общо с неговия характер и отношението му към другите. На способностите на такъв човек можем да се възхитим, но характерът и отношението му да не одобрим. Но той не може да направи това разграничение. За него всичко е отхвърляне и липса на оценяне. Затова реагира остро и арогантно. Такъв човек има нужда от баланс на душевността си. Сигурно има добри черти, но явно те са излезли извън рамките на нормалното и са се превърнали в слабости. 
 
Споделям идеи от моя опит и работа с хора в областта на съветването.
  •  Може да си топъл и любвеобилен човек - чудесно, но да притискаш другите да ти дават толкова внимание и любов, колкото ти се иска. Това вече е прекалено, защото хората ще се чувстват “изцедени”. Друг е въпросът, че си бездънна яма и независимо колко любов ти дават, тя никога не е достатъчна. Търси Божията любов! 
  • Може да си много организиран и успешен човек; добре планираш и постигаш целите си, но да се опитваш да промениш другите и да ги направиш като себе си, защото за теб това е правилното. Това е личен избор, дори и да е нещо добро. Знай, че Бог е направил всеки уникален!
  • Може да си човек, който веднага улавя проблема и знае как да го разреши, но да притискаш другите да направят това, което ти мислиш за добре, тогава когато ти преценяваш, че е подходящо.  Бог ти е дал силен характер, за да контролираш себе си, а не другите!
  • Може би си човек, който знае в коя ситуация как да се държи, но презираш тези, които нямат подходяшия подход; считаш ги за некомпетентни, прости и слаби. Не се сравнявай, а почитай Бога за човека, който те е създал да бъдеш, както и всеки друг, като уникално Божие създание!
  •  Може би си интелегентен, умен и имаш много знания, но гледаш снизходително на тези, чийто фокус е по-скоро взаимоотношенията с хората, а не информацията. Бог казва, да не мислим “високо” за себе си, смирението е ценност!
  • Може да си общителен човек, да умееш да разказваш насърчителни истории и да привдигаш духа на хората, но да хващаш хората за слушатели и да не спираш да говориш дори, когато им е дошло твърде много. Библията казва, че в многото говорене грехът е неизбежен – балансирай се!
За нашите способности нямаме никаква заслуга, защото те са дар от Бога. Нищо не сме направили, за да ги притежваме. Не можем да гледаме другите със снихождение, защото това е гордост. Но за нашето отношение и характер сме отговорни само ние и никой друг.  Така, че ще перефразим горната публикация по следния начин: 
 
“Дано да няма нужда да ми прощавате. Съжалявам, ако съм дал повод и се наложи. Ще бъда своето балансирано "аз". Бих се извинил на всеки, който се почувства наранен от мои действия или думи. За мен вие сте ценни!”
 
ВЗАИМООТНОШЕНИЯ СЕ ГРАДЯТ С ДУХОВЕН ХАРАКТЕР!
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg