Петък, 04.12.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"Заветът Ми беше с него за живот и за мир, Които и му дадох заради страха, С който Ми се боеше и се страхуваше от името Ми." Малахия 2:5

OnLine
RSS Facebook Twitter

Защо родителите нараняват децата си?

Main Pic
Публикувана: 23.10.2020
Автор: Хоуп Белинджър
Прочетена: 329
Коментари: 0
Умишлено или не, повечето деца носят някакъв белег от детството си. Може би родителите им са били работохолици и не са им отделяли достатъчно време и грижи. Може би родителите оказват прекалено голям натиск върху детето, за да успее, и то се оказва заплетено в тревожност и перфекционизъм в опит да спечели привързаността на майка си и баща си.
 
Или може би родителят физически или психологически е наранил детето чрез насилие, рани,  които някой може да носи със себе си цял живот.
 
Списъкът по-долу в никакъв случай не е обширен. Всеки път, когато се опитваме да разделим нещо на категории, винаги ще намерим изключения. Но можем да предложим няколко причини защо нашите родители ни нараняват.
 
Първо, може би са искали да избегнат нещо, което са направили техните родители.
 
Ако техните родители никога не са идвали на спортните им събития или никога не са се интересували от оценките им, може би те се насочват към противоположния край на махалото и започват прекомерно да се фокусират върху живота на детето си. Те искат да се уверят, че се интересуват от всичко, което прави детето им, до степен на раздразнение.
 
Може би са имали твърде снизходителен родител и затова са решили да управляват с железен юмрук. Или обратното.
 
Подрастващите поколения са склонни да се бунтуват срещу предишните поколения и ние сме свидетели на това, когато става въпрос за взаимоотношенията родител-деца.
 
На второ място, може би родителите не са излекувани от своите собствени рани.
 
Може би някой родител е имал тежка рана от детството, която е пренесъл в своя брак. Християните често погрешно вярват, че браковете могат да решат всички проблеми. Това не се случва. Всъщност бракът често изостря тези проблеми.
 
Ако родителят никога не е излекуван правилно от рана в детството, дори оставена от собствените му родители, той може да ги проектира или да възлага определени очаквания върху собствените си деца. Тези проблеми и спомени могат да изскочат неочаквано или да отсъстват.
 
Напомнете си думите на стюардесата в самолета, преди да излетим: „Поставете кислородната маска върху себе си, преди да помогнете на детето си.“
 
Когато родителите не слагат кислородната си маска, те не могат да дишат и следователно не могат да помогнат на детето си. Всъщност те може да им навредят.
 
И накрая, може би родителят не забелязва факта, че е наранил или наранява децата си.
 
Всички ние имаме слепи зони и сме склонни да се фокусираме навътре към себе си. Често не виждаме как действията ни могат да повлияят на хората около нас.
 
Дори родител с най-добри намерения може случайно да нарани децата си по някакъв начин. Може би токсичните навици, които са възприели, или лоши примери за родителство, на които са били свидетели (1 Коринтяни 15:33), са довели до това да имитират стила на техните собствени родители.
 
Бихме могли, разбира се, да изброим десетки други причини, поради които един родител може в крайна сметка да нарани детето си. Но истината е, че повечето от нас не излизат от детството без рани. 
 
Източник: Cross Walk
Превод: Петя Зарева
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg