Петък, 04.12.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"Заветът Ми беше с него за живот и за мир, Които и му дадох заради страха, С който Ми се боеше и се страхуваше от името Ми." Малахия 2:5

OnLine
RSS Facebook Twitter

Защо няма единство в Христовото тяло?

Main Pic
Публикувана: 24.10.2020
Автор: Евангелски вестник
Прочетена: 547
Коментари: 0
Всички вярващи притежават различни дарби и не са еднакви помежду си като характер и начин на изразяване. Някои изразяват любовта си чрез служение на другите - като правят добри дела. Други изразяват своята любов към тялото Христово, като прекарват време с Бога. Чудя се дали хората, които изразяват любовта чрез физическо докосване, копнеят да усетят Божието присъствие. Те копнеят за опитности посредством поклонението. Други имат нужда от думи на насърчение.
 
Вярващите се молят по различен начин. Нашите духовни дарби и личностни качества влияят върху това как се молим. 
 
Например, човек с дар на насърчение вероятно се вълнува от молитва за нуждите на хората. Но човек с дарбата да благовества може да се разочарова на молитвено събрание, където единствените молитви са свързани с потребностите на тялото. Защо? Защото благовестителите предпочитат да се молят за погиващите.
 
Като се има предвид същата подробност, песимистът се моли различно от оптимиста. Когато се моли за проблемите извън църквата, песимистът ще напомня на Бога за тях - за разбитите домове, за наркоманите и младежите в бандите. Оптимистът ще се моли за Божието благословение в същия този квартал. Нуждаем се от двата типа молитва.
 
Ако не разбираме тези различни стилове, може да се дразним от другите в Христовото тяло. Ако тези от нас, които сме изпълнители, не видят достатъчно хора в служба на Господа, ние мислим, че те не обичат Исус и че не са ангажирани достатъчно. Възможно е да говорят на друг език и да изразят любовта си чрез даване. Или може би те показват любовта си към Исус, като прекарват повече време в молитва.
 
Вярвам, че простото разбиране на различните начини, по които изразяваме любов и се молим, може да извърви дълъг път към постигане на единство в нашите църкви. Истината на 1 Коринтяни 12 трябва да се прилага в Църквата - тялото е съставено от много различни части, но всички трябва да работят заедно и да разбират как функционира всеки от тях. Различията не трябва да ни разделят, а точно обратното - да ни поощряват да се ценим повече.
 
Трябва да прилагаме любовта, описана в 1 Коринтяни 13, и да оценяваме разнообразието в начините, по които изразяваме любовта си към Исус Христос и в това как се молим. Всъщност трябва да се радваме на тези различия, като издигаме нашите братя и сестри във вярата, а не да се делим от тях само защото се покланят на Христос и Му служат по различен начин. Важното е Духът да е Същият. Ако не издигаме другите и не ги обичаме, съмнително е Божият Дух да обитава в нас.
 
Разделението обикновено е дело на плътските вярващи, които се интересуват от външното, а не от ръководството на Духа. Затова апостолът ни съветва непрестанно да изпитваме себе си да не би с поведението си ние да станем причина за нарушаване на духовното единство в тялото Христово. Никой не е застрахован от падане.
 
Превод: Петя Зарева
Източник: Cross Walk
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg