Четвъртък, 28.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Парадоксът на непослушния пророк

Main Pic
Публикувана: 20.02.2021
Автор: п-р Симеон Кръстев
Прочетена: 862
Коментари: 0
Предишната част можете да си припомните тук.
 
Преди да пристъпим към сърцето на Йона, нека си припомним контекста на книгата. Градът Ниневия, за който става дума в книгата, е бил столица на Асирия – могъща и жестока империя, която само няколко десетилетия по-късно ще завладее Северното царство, десетте племена на Израил. Асирийците са били много по-сурови и брутални от вавилонците. Те опустошаваха и плячкосваха градовете, които завладяваха, изваждаха очите на враговете си и ги превръщаха в свои роби. Брутални, жестоки хора. И пророк Йона живееше в сянката на тази империя. По времето на Еровоам, той пророкува, че северните граници трябва да се укрепят (4 Царе 14:25). Йона не беше фен на ниневийците, не ги харесваше. Те бяха неблагочестиви идолопоклонници. И въпреки че и самите израилтяни по онова време бяха идолопоклонници, Бог имаше милост към тях. Защо обаче Бог трябваше да проявява подобна милост и към враговете им? Така че, изненадващо, когато Божието Слово дойде към Йона, за да отиде и да вика срещу нечестието на Ниневия, той избяга.
 
Друго изненадващо в този разказ е, че в други подобни разкази за пророци, пророкът обикновено е представен в добра светлина. Пророците са герои, добри момчета. Да, Мойсей се сви малко, когато Бог го призова, но накрая той се покори и извърши това, което Бог искаше да извърши. Йона, обаче, избяга. Божият човек тръгна да бяга от Божията воля и присъствие. Така че наблюдаваме това напрежение още от първа глава на книгата. Как Божието благословение ще дойде до народите? Кой ще отиде при народите и ще ги запознае с нашия милостив Бог, ако не Неговите хора?
 
ГЛАВНАТА ИДЕЯ НА КНИГАТА ЙОНА
 
Така че, за какво е тази книга? На първо място, тя описва Бога и Неговия характер. И на второ място, тя е за Йона и за неговия характер. Книгата Йона е книга за две сърца – сърцето на Бога и сърцето на Йона. А фокусът на книгата е върху това, че Бог има милостиво сърце, а Йона няма такова. Йона не споделя Божието милостиво сърце. Ако Божието сърце е тук, то сърцето на Йона е там – далече, далече – на „светлинни години“ от него. Сърцето на Бога има милост към хората, сърцето на Йона има милост към тиквата. Така че, голямата идея на книгата е тази: Бог желае Неговият пророк да споделя Неговото сърце на милост към всички – дори към хора, които не са част от завета, който Той има с Израил. И фактически, Бог иска всички ние да споделяме Неговото сърце, което е пълно с милост към всички, дори към нашите врагове, към хора, които не харесваме или са ни неприятни, към хора, които считаме за жестоки и непросветени варвари.
 
ЗАЩО ЙОНА НЕ ИСКАШЕ ДА ХОДИ В НИНЕВИЯ?
 
Ако говорим за структурата на тази глава бихме казали, че по естествен начин тя би могла да се раздели на две части според двете сцени, които се развиват в нея. Първата сцена е в града – стихове 1-4. Втората сцена е извън града – стихове 5-11. И всяка от сцените завършва с въпрос. Ето я и първата сцена – ст.1-4.
 
 "А това стана много мъчно на Иона, и възнегодува."
 
За да разберем по-добре този стих, трябва да прочетем последния стих на трета глава.
 
"И като видя Бог делата им, как те се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което бе рекъл да им направи, и не го направи."
 
Не е ли това прекрасно? Колко чудесно! Книгата можеше да свърши тук, просто като се каже как от тогава нататък те заживяха щастливо до края на живота си. Можеше да завърши по следния начин: Йона се върна в къщи и се помоли: „Господи, благодаря ти за това чудесно международно служение, което си ми дал. Къде да отида сега? Във Вавилон? Или може би в Египет?“ Но не… Вижте какво прави Йона в ст.1. На него му стана „много мъчно“. Той се ядоса на Бога и му каза: „Казах ти, че ще направиш така! Знаех си! Затова и не исках да отида. Знаех си какъв си и това не ми харесваше. Бих предпочел да умра, вместо да ги видя как тези омразни ниневийци получават милостта Ти!“
 
Сърцето на този човек е хванато в непрогледен мрак. Мрачно, черно… Да бъдеш толкова ядосан, че да искаш да умреш заради това, че виждаш хора да повярват в Бога!? А си Божий служител - какъв парадокс! Ако в този момент се питате защо Йона се опита да избяга от Божието присъствие, ако си мислите, че във втора глава той се покая, ако си мислите, че трета глава е една прекрасна приказка за лека нощ, то четвърта глава ще ви отрезви от вашата прекалена наивност. Този човек не е герой. Той въобще не се е покаял. И сега във втори стих Йона ни казва: „Не е ли това, което аз казвах още от самото начало, Боже? Аз не исках да отида в Ниневия, и ето каква беше причината за това. Аз познавам характера ти. Ние сме твоя народ Израел. Ние се покланяме на златните телета в Дан и във Ветил (3 Царе 12:28-30, 4 Царе 14:23-24). Ние сме идолопоклонници, и вече сто и петдесет години Ти си продължаваш да имаш милост към нас. Господи, аз знам колко си благодатен. Преживявам го всеки ден. И все пак, да ми не дава Господ да споделя тази милост с някой друг! Далеч от мен такова нещо! И знаеш ли, толкова съм ти ядосан, че споделяш милостта си с тези нечестиви ниневийци, че не мога да го понеса. Вземи живота ми! Не мога да продължа да живея с тази мисъл. Искам да умра сега, тук, на място, „още сега“!“ (ст.1-4)
 
А това стана много мъчно на Иона, и възнегодува.  И помоли се Господу казвайки: О, Господи, не беше ли това каквото казах още когато бях в отечеството си? Това бе причината, по която предварих да бягам в Тарсис, дето знаех, че си Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив и многомилостив, Който се разкайваш за злото.  Затова, моля Ти се, Господи, вземи още сега живота ми; защото ми е по-добре да умра отколкото да живея.
 
Какъв огромен контраст между молитвата на Йона във 2 глава и молитвата на Йона в тези стихове. Във втора глава той се моли за милост и за спасение, моли се Бог да запази живота му. Тук в четвърта глава той се моли Бог да вземе живота му, защото не може да понесе да гледа как Бог проявява милостта си към Ниневийците.
 
Когато във ст. 2 Йона казва, какво е знаел за Бог, той цитира Изход 34 глава, нали? Тогава Мойсей се застъпи за Израел за тяхното непокорство и тогава Господ прогласи за Себе Си: „Господ, Господ, Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност, Който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява виновния, въздава беззаконието на бащите върху чадата и върху внуците им, до третото и до четвъртото поколение“ (Изход 34:6).
 
Виждате ли какво се случва тук? Ето защо Йона не искаше да отиде и да проповядва в Ниневия. Той знаеше, че вече има прецедент на проявата на Божията милост към неговия собствен народ. За Бога съдът и милостта са като двете страни на една и съща монета. И Йона знаеше, че когато проповядва съд в Ниневия, беше възможно, ако те се покаят, монетата да се обърне и вместо съд те да получат милост. Именно затова той не искаше да отиде. Той си мислеше: „Господи, Ти си го правил преди и сега ще го направиш отново!“ Цялото небе се радваше, когато ниневийските жители се покайваха. Ангелите в небето имаха парти, небесния двор празнуваше. Но Йона беше напълно извън такта и хармонията с тази радост, защото не споделяше Божието милостиво сърце към другите. За него тази божествена милост,  щедрост и благодат към обърналите се грешници беше съблазън, обида, нещо, което нараняваше чувствата му.
 
  • Скандална милост, която спаси бирника Закхей.
  • Скандална милост, която накара Исус да покани проститутките да седнат на една маса с него.
  • Скандална милост с която Исус видя множествата и се смили за тях.
  • Скандална милост, която спаси хора като мен и вас.
  • Скандална милост, която позволява на грешници като нас да бъдат служители на евангелието.
Ние не заслужаваме това. То е по благодат. Какви сме ние, получили толкова много от Божията милост, а я отказваме на хора, за които смятаме, че са недостойни за нея, когато самите ние сме недостойни.
 
МОЖЕШ ЛИ ДА РАЗПОЗНАЕШ СЕБЕ СИ В ЙОНА?
 
Кои са вашите врагове? Кои са онези, които мразите? Кои са вашите съседи? Кои са недостигнатите ентически групи, които живеят около вас? Спомнете си, Исус каза: „Кой е твоя ближен? Обичай ближния си както себе си!“ (Лука 10:25-37).
 
Йона е точно като по-големият брат в притчата за блудния син. Той вече имаше всичко, но когато видя баща му да показва любовта си към неговия скандален по-малък брат, той каза: „Не искам да имам нищо общо с това парти, посветено на‚ „този твой син“!“ А това беше неговият брат, а той вече имаше всичко от баща си.
 
Ето такъв е и Йона. Той прилича на онзи немилостив слуга на който вече му беше простено толкова много, но когато някой му дължеше нещо съвсем малко, той отиде и го хвана за врата и го душеше и му казваше: „Върни ми всичко до последната стотинка“ (Матей 18:28). Но спомнете си какво му каза царя: „На тебе ти е било простено толкова много. Не трябваше ли и ти да се смилиш за съслужителя си, както и аз се смилих за тебе?!“.
 
Какви хора сме ние?! Нека Бог да се смили за нас! Може би днес е ден на прясно покаяние за нас. Господ да има милост към нас! Когато Израилтяните чуха за първи път Книгата на пророк Иона те със сигурно разпознаха себе си в пророка и казаха: „Това сме ние!“. Ти можеш ли да разпознаеш себе си в пророк Йона? Добре ли правиш, като се ядосваш? (ст.4)
 
А Господ рече: Добре ли е да негодуваш?
 
Това е първият въпрос на Господ към Иона в тази 4 глава и той ни разкрива целия смисъл на книгата.
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg