начало > Общество > Вяра, надежда, любов

Вяра, надежда, любов

Публикувана: 16.09.2021
Автор: Люба Канелова
Прочетена: 1423
Коментари: 0

Сподели

Днес няма да разказвам историята за трите сестри героини (Вяра, Надежда и Любов) и тяхната майка (София), които са били смели и са устоявали своята вяра с цената на живота си. Всички я познаваме, защото си я припомняме всяка година.

Иска ми се да погледнем на вярата, надеждата и любовта и тяхната обвързаност една с друга от различна перспектива.

Знаем какво е написал апостол Павел за "тези трите" в прочутата 13-а глава на 1 Коринтяни. Те са най-големите добродетели. Чували сме, че ако се притесняваме и нямаме вяра за ежедневните си нужди, проявяваме непокорство, защото поставяме Бога и неговите обещания под съмнение, но въпреки всичко продължаваме да се надяваме, дори когато силите ни са на привършване.

А какво е надеждата, ако не е мечта, родена в сърцето ни? Мечта за добър живот, тук на земята и скоро, на небето. Добър живот с любими хора в любов. Добър живот с добра работа. Добър живот с добри приятели. Добър живот, добър живот, добър живот ... И започваме да „работим“ за постигането на тази мечта, влагайки цялата надежда и вяра, които Бог е посадил в сърцата ни. Понякога по-лесно, друг път по-трудно. Понякога съвсем невъзможно. А друг път започва чуденето. Особено когато надеждите, които сме възлагали, сякаш не намират изпълнение.

Въпросите се трупат:

Какво става? Какво не направих, както трябва? Нима не учих достатъчно? Нима не работя усърдно? Нали ходя на църковни служби редовно? Нали все се старая да помагам на другите? Не изградих семейство ли? Защо? Къде сбърках? Нали всичко правих, както трябва?

Въпросите се блъскат в главата ти и не те оставят да спиш. Загубваш мира си. Толкова си далеч от целта. “Мечтата ти е в пепелта. Забрави. Остави я. Сам си. Никой не те слуша. Никой не иска да е с тебе.” – шепти отчаянието. И ти си толкова уморен, че си готов да спреш, защото си направил всичко, което ТИ си могъл. Но, всъщност, има още нещо, което да се направи. Най-правилното. Най-силното. Най-истинското.

Изправи се. Издигни ръцете си. Издигни гласа си насред бурята. Насред пепелта. Битката не е твоя и ти не си сам. Дори и да изглежда, че си сам. Заобиколен си от Най-Мощния с най-великата войска. Това са твоите оръжия – вяра, надежда, любов, издигнати ръце и глас на поклонение.

Припомнете си обещанията на Божието слово. Изповядвайте ги на глас. Учете ги наизуст, та когато надеждата ви избледнее, а вярата отслабне, да почерпите от извора на съвършената любов, която никога не отпада, не се раздразнява, не се гордее, всичко търпи и въздава на злото с добро.

Наскоро слушах един човек, който казваше: „Какъв трябва да е врагът ни (дяволът), щом може да бъде повален с песен? Колко могъщ би могъл да бъде, ако може да бъде повален от това, което излиза от устата ни (като поклонение на Бога)?“

Насърчавам ви. Молете се. Покланяйте се на Бога. Доверете на Него всичките си мечти. Сбъдвайте ги заедно.

И нека Божиите вяра, надежда и любов изпълват сърцата и умовете ви, за да живеете живота, за който сте извикани в съществуване.

Сподели: