начало > Библия > Въпрос на мнение

Въпрос на мнение

Публикувана: 28.12.2021
Автор: Момчил Петров
Прочетена: 870
Коментари: 0

Сподели

Паралелният анализ на библейската история за провала на израилтяните на прага на Обещаната земя разкрива някои много показателни детайли. Можем да проследим този разказ с леки вариации в Числа 13:25-33 и Второзаконие 1:20-45.

В книгата Числа разказът на съгледвачите сякаш е причината за страха и отчаянието на израилтяните (13:32). Но във Второзаконие Мойсей, докато възстановява събитията, обобщава доклада на съгледвачите като изцяло положителен (1:25).

Наистина внимателният паралелен прочит показва, че разказът на съгледвачите съдържа висока оценка за Обещаната земя, но и мнението, че нейното превземане не е по силите на израилтяните (Числа13:27;31;32л Второзаконие 1:28).

Възстановката на Мойсей във Второзаконие 1 глава, четиридесет години след тези драматични събития сякаш ни показва една психологическа диаграма на неговата реакция и реакцията на народа тогава. От доклада на съгледвачите Мойсей научава, че земята е добра и много плодородна, докато израилтяните чуват, че народите са прекалено силни и страшни.

Истината е, че докладът съдържа и двете части, но характерът и психологическата настройка на Мойсей и народа предпоставят да чуят напълно различни неща. За Мойсей водещата, значимата информация беше, че земята е отлична. Той беше жаден да чуе тази новина. През цялото време на изпитанието на Изхода и по време на пътя през пустинята той мечтаеше за Обещаната земя и имаше нужда да чуе, че тя е поне толкова добра, колкото си я е представял. Мойсей чу, че тя е невероятно, невъобразимо добра и чутото го прикова в тази му част.

През изпитанието на Изхода и по време на трудния път през пустинята израилтяните копнееха да чуят, че със страховете им и изпитанията им е свършено и чакаха да чуят от съгледващите, че им предстои едно безопасно завладяване на земята, а всичко предизвикателно и рисковано е зад гърба им.

Така настройката на Мойсей и народа предопределиха какво от доклада на съгледвачите ще е значимо за тях и съответно определиха тяхната реакция на чутото. В крайна сметка се оказа, че страхът, изнемогата и песимизмът правят хората неспособни да схванат цялата картина. Те можеха да бъдат фокусирани само върху част от нея - или върху това колко са страшни и силни народите на земята, или върху това, колко е добра земята.

Това много силно проличава, след като израилтяните пренощуваха и чуха думите на Мойсей, че се връщат назад в пустинята и няма да завладеят земята в това поколение (Числа 14:40-45). Сякаш в този момент информацията, колко са силни народите на земята вече не съществуваше. Остана единствено контрастът между безрадостното обикаляне на пустинята и прелестите на земята. Израилтяните отново бяха движени от страх, само че този път страхът беше породен от мисълта, че ще прекарат остатъка от живота си в пустинята.

Така виждаме, че когато мирогледът ни е предпоставен от страха и отвращението ни от предизвикателствата, това ни прави неспособни да схващаме цялата картина, когато тя е малко по-сложна и има повече от един пласт.

Напротив, Мойсей, който първоначално беше пленен и въодушевен от чутото за земята, беше наясно, че този деморализиран народ няма шансове срещу силните народи на земята (Числа 14:43). От всичко споменато става ясно, че за Мойсей силата и организираността на народите на земята са фактор, с който е бил наясно през цялото време.

Поне за мен изводите от тази история са следните:

Нашият характер и мироглед предопределят как виждаме и на какво от видяното даваме приоритет.
Когато страхът и нежеланието да бъдем предизвиквани са движещата сила в нас, ние сме неспособни да схващаме цялата сложна действителност. Ние сме обречени да се лутаме между прекомерен страх и прекомерен оптимизъм.
Фокусът върху целта и оптимизма ни не може да са за сметка на игнорирането на цялата сложност и многопластовост на действителността. Истинският оптимизъм не е игнориране на реалността и отрицание на обективните опасности.

Тази година много размишлявах върху напълно противоположния и взаимно изключващ се начин, по който хората реагират на едни и същи факти. Паралелът между Числа 13/14 и Второзаконие 1 глава сякаш осигурява част от обяснението на тези така различни реакции.

Сподели: