Първата част можете да си припомните
тук.
Как изглежда протестантската почит към дева Мария през библейския прочит на един баптист като Тимъти Джордж? Той предлага 5 характеристики на Мария, които евангелските християни следва да вземат под внимание.
1. Теотокос. Думата е производна на две гръцки думи Θεός „Бог“ и τόκος „раждане или потомство“ и може да се преведе като „родилата Бога“. Исус не е влязъл в света, слизайки на облак от небето – макар че е можел да го направи. Той е избрал да се роди чрез човешка майка и чрез естествено човешко раждане. Мария е личността, чрез която Бог е станал човек. По този начин за протестантите е напълно приемливо тя да бъде наричана теотокос. Това не значи, че Мария се превръща в някакво езическо божество, а означава да приемем сериозно факта и съдържанието на въплъщението.
Като майка на Бога дева Мария заема уникално място в историята на спасението. Никога не е имало и няма да има друга жена, подобна на нея в това отношение. Заради това тя с право може да бъде наречена блажена и протестантите да показват определена почит към нея.
Тимъти Джордж подчертава, че макар и свързвана с Мария, думата теотокос всъщност сочи към Христос. Когато бива утвърдено на третия вселенски събор в Ефес през 431 г. понятието теотокос изтъква идеята, че Исус Христос се е родил от две природи, обединени в една единствена ипостас (лице) на Бога-Слово. То по никакъв начин не намеква, че Исус е започнал Своето съществуване при раждането Си от Мария. Като Бог Той е вечен и Неговото съществуване няма начало, така както няма да има и край. Но думата също така отрича идеята, че Христос е преминал през Мария един вид като през тръба. Това би означавало да се отрече реалността на въплъщението. Христос е взел човешката Си природа от дева Мария и я е свързал неразривно със Своята божествена линост/ипостас. Следователно въпросът не е „какво“ се ражда от (или преминава през) Мария, а „кой“ се ражда. И отговорът на този въпрос може да бъде единствено второто лице на Троицата – Богът Исус Христос приел „заради нас и заради нашето спасение“ човешка природа.
2. Раждайки Бога Исус Христос Мария се превръща в Негова истинска майка. Както се изразява Тимъти Джордж: „Тя е майката, която се е грижела за физическите нужди на детето Исус. Той е сучел от гърдите ѝ и тя Го е учила на Господния път. И без съмнение, тя е била тази, която Го е учила да запаметява Псалмите и да се моли, докато Той е растял в мъдрост, ръст и благоволение през човеците (Лука 2:52). Това е идея, която напълно съответства на вижданията на протестантските реформатори и дори се потвърждава от самото Писание.
Протестантите традиционно са поставяли силно ударение върху девственото раждане, като това е особено видимо в началото на 20 век по време на борбата между консервативното и либералното крило в Америка. За тях раждането от дева е разглеждано като доказателство за божествеността на Исус. Тимъти Джордж напълно подкрепя това, но добавя, че те не трябва да пропускат и обратното ударение – а именно, че Мария е не само дева, но и майка, което подчертава човешката природа на Христос при Неговото въплъщение.
3. Мария е средоточие между Стария и Новия завет. Старият завет използва изразите „Ерусалимската дъщеря“ или „Сионовата дъщеря“ като събирателен образ за целия еврейски народ. Но докато се приближава до времето на Исус изразът започва да се използва и в друг смисъл – Сионовата дъщеря е верният остатък в Израел, очакващ своето изкупление (виж Лука 2:25). В тази светлина Мария може типологично да бъде разглеждана като персонификация на верния народ – тази, чрез която историята на спасението преминава от Стария в Новия завет.
„Като Сионова дъщеря тя е кейротичен представител на есхатологичния и изкупен Божий народ: самият Израел“ (виж Ис. 62:11; Плач 2:13; Михай 4:10; Ер. 4:31).
Подобен типологичен прочит на Стария завет е в съгласие с традиционната протестантска екзегетика и позволява на Тимъти Джордж да види Мария в Стария завет.
„Евангелските християни могат да научат много, откривайки Мария в старозаветните предзнаменования…Образът на Мария в Новия завет е неразделим от старозаветните му предшественици, без които ние оставаме не само с едно редукционистко виждане за Мария, но и за Самия Христос.“
Един пример за това е древната аналогия между Ева и Мария, която датира поне от 2 век. Така както грехът е влязъл в света чрез непокорството на Ева, той е премахнат чрез покорството на Мария, от която се ражда Спасителя.
Разбира се, тези аналогии и типологии не трябва да бъдат преекспонирани, така че да засенчат значението на Христос или да заемат Неговото място. Но виждани в христологична светлина, в тях няма нищо, заради което да бъдат отхвърлени и още веднъж подчертават уникалното място на Мария в историята на спасението.
4. По този начин протестантите могат да видят Мария едновременно като персонифицирано изпълнение на Стария завет и като присъстваща на Петдесетница (Деяния 1:14) – т.е. както част от новата Църква, основана от изпратения от Христос Свети Дух. Тимъти Джордж отбелязва, че източните икони много добре предават тази идея, като рисуват Мария не сама, а заобиколена от старозаветни и новозаветни светии. Тази двойственост на образа на Мария позволява на Тимъти Джордж да я вижда едновременно като персонификация на верния остатък на Израел и като майка на църквата.
„Когато всички ученици (включително и Петър!) се разбягват уплашени, Мария остава вярна на Христос и на Неговото слово. Верността ѝ под кръста показва, че истинската вяра може да бъде опазена в една-единствена личност и по този начин Мария става майка на истинската църква. Това е една от причините реформаторите да прославят Мария….Мария е представител per excellence на църквата.“
Това обаче е само половината от картината. В Стария завет Сионовата дъщеря е представена не само като дева, а и като невярна съпруга. Според Тимъти Джордж това е една втора част от типологията, която може да се отнесе към грешките, които Мария прави през живота си по отношение на Спасителя. Позовавайки се на ранни протестантски автори като Дейвид Стейнманц, както и на ранноцърковни автори като Иларий от Поатие и Тертулиан, той твърди, че Мария не може и не трябва да бъде виждана като безгрешна.
„Без да насилваме образа на Мария като прототип на синагогата можем ли да кажем, че тя е не само вярна слугиня на Господа, но и едновременно вярна и невярна, покорна и бъркаща, разбираща и неразбираща, simul iustus et peccator, едновременна грешна и праведна? Разбирана в тази светлина Мария не само изпълнява една по-инклузивна типология на старозаветния Израел, но също така се явява и предобраз на църквата. Тя е едновременно невяста на Христос, без петно по причина на незаслужената благодат, получила и simul et semper, общност на странстващи грешници, която всеки ден трябва да се моли „Прости ни греховете“.
Следва продължение...
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите