Автор: Д-р теол. Доний К. Донев | 24.08.2006
Всеки от авторите на новозаветните книги е повлиян от Святия Дух. В по- голямата си част обаче новозаветните книги са достигнали до нас не поединично, а събрани в сборници по определени правила, които се наричат канон. Това са книгите, които са приети от църквата като достоверни.
Щом Святият Дух е вдъхновил написването на книгите, би било разумно да се предположи, че техният подбор в едно издание е станал също под Неговото водителство. Формирането на новозаветния канон съвсем не е безпроблемен процес. Например по-късните послания, като Яков, Юда и Книгата Откровение,...
вижте повече
Автор: Д-р теол. Доний К. Донев | 22.08.2006
Магдаленският папирус е закупен в Луксор, Египет, през 1901 г. от пр. Чарлз Б. Хулит (1863–1908). Хулит определя текста като части от Евангелието според Матей 26:23 и 26:31 и ги предоставя на Оксфорд, където са каталогизирани като Папирус Магдален гръцки 17. Грегори-Аланд каталогизират с по-известното му наименование P64. Фрагментите са публикувани от Колин Робъртс през 1953 г., който определя датата на написване около 200 г. Това е първата реконструкция на шестте страни на ръкописа.
Фрагментите са изписани с двуколонен текст от двете страни, което показва, че са били част от...
вижте повече
Автор: Д-р теол. Доний К. Донев | 07.06.2006
Едно задълбочено изследване на произхода и предаването на новозаветния текст неминуемо достига до въпроса, колко и какви части от текста са достигнали до нас днес? Имайки предвид малкото на брой ръкописни грешки, поправки и текстови вариации, може да се заключи, че новозаветният текст като цяло е бил достатъчно добре запазен, за да може да предаде основното си послание. На базата на познатите днес новозаветни ръкописи учените са съгласни, че 7/8 от новозаветния текст е абсолютно сигурен. Дори с минимални текстови вариации, първоначалното значение на останалата част е известно или, дори...
вижте повече
Автор: Д-р теол. Доний К. Донев | 07.06.2006
Локалните новозаветни текстове (текстове, преписвани и използвани в определена географска област) се развиват в ранната църковна история във или около големите антични центрове, като Антиохия, Александрия, Рим, Картаген, Константинопол. Нови преписи са били нужни за използване в новосъздадените църкви и този процес обуславя нуждата от постоянно преписване на ръкописите и тяхното последователно разпространяване, а с това и появата на множество текстови вариации, придружаващи тези процеси.
Характеристиките на един локален текст са по-трудно идентифицирани, когато той е повлиян от други външни варианти. В ранните ръкописи обаче се забелязва тенденция към развиване...
вижте повече
Автор: Весела Илиева | 15.05.2006
Еврейският и християнският канон на Танах, Biblia Hebraica, се различават незначително. Около 1000 г. мазоретският текст на Танах е окончателно консолидиран. Всички издания на еврейската Библия са основани на до сега наличните кодекси с текстове на мазоретите.
При откритите 1949 г. в Кумран папируси някои от текстовете датират от около 200 г. пр. Хр. Те съдържат обаче съвсем минимални отклонения на някои места от мазоретския текст, така щото може да се заключи, че при над 1000 годишните ръчни преписи на еврейските учени, мазоретите, става дума за изключителна прецизност,...
вижте повече
Автор: Весела Илиева | 15.05.2006
Частите на Танах, Biblia Hebraica, обхващат:
Тора – Тора, Петокнижието на Мойсей, се състои от 5 отделни книги, които в еврейската традиция са наречени по първите думи в текста на съответната: Берешит (Bereshit) – В началото (В началото създаде ...), Шемот (Shemot) – Имената (Това са имената ...), Вайикра (Vayykra) – Призова (И призова JHWH ...), Бемидбар (Bemmidbar) – В пустинята (И говори JHWH в пустинята ...), Деварим (Devarim) – Думите (Това са думите ...). От Тора, Петокнижието на Мойсей, се чете на шабат (събота), понеделник и четвъртък в...
вижте повече
Автор: Весела Илиева | 14.05.2006
През 2004 г. немското Библейско дружество в Щутгарт прави ново, напълно преработено издание на една съществена част от Biblia Hebraica – т.нар. Мегилот, онази част от еврейската Библия, обхващаща книгите Рут, Песен на песните, Еклeсиаст, Притчи и Естир. Тези книги на еврейския празничен канон в Стария Завет са първата готова част от предстоящото ново издание на Biblia Hebraica, което трябва да съдържа общо 18 части и се очаква да бъде готово през 2010 г. То ще представлява цялостното издание на Biblia Hebraica Quinta. За основа на редакциите служи отново...
вижте повече
Автор: Д-р теол. Доний К. Донев | 30.03.2006
Септуагинтата, с която разполагаме днес, е претърпяла редица стилистични и доктринални промени през дългата си история. Самият преводът на книгите е различен. Еклисиаст например е твърде буквален, докато Притчи са парафразирани. Явно е също, че някои от книгите са превеждани повече от веднъж, претърпявайки многократни ревизии. Други са превеждани от текстове, различни от стандартния Мазоретски текст (9. век пр.Хр). Например Книгата на Йеремия в LXX е по-къса от Мазоретския текст (или МТ). Книгата на Йов също е около 15% по-къса и съдържа завършек, който не е в МТ. Повече от...
вижте повече
Автор: Весела Илиева | 30.03.2006
Biblia Hebraica Stuttgartensia (BHS) e еврейската Библия (Стар завет), реконструирана въз основа на Codex Leningradensis B 19A. Тя е разширено и преработено издание на прочутата Biblia Hebraica (BHK) на Рудолф Кител (1853–1929). Повод за смяна на името й е пълната ревизия на систематичния апарат (система от бележки под линия и старозаветен паралел, които съпровождат текста).
Първото цялостно издание на Biblia Hebraica Рудолф Кител прави през 1906 г. въз основа на Textus Receptus на Стария завет на Бен Хаим. Ревизираното издание на BHK от 1937 г. е направено от Айсфелд и Кале...
вижте повече
Автор: Д-р теол. Доний К. Донев | 09.03.2006
LXX е латинското обозначение на числото 70. Това е обозначението и на Септуагинтата, гръцкия превод на Тората или Петокнижието (първите пет книги от Стария завет), известен още като превода на Седемдесетте. Най-ранното доказателство за съществуването на Септуагинтата е едно писмо от Аристей, което разказва как Птоломей II Филаделф (285–247 г. пр.Хр.) поръчал гръцки превод на еврейските свещени книги за библиотеката си в Александрия. Той писал на Елеазар, главния свещеник в Ерусалим, който трябвало да избере шест преводача от дванайсетте израилеви племена за изработването на превода. Седемдесет и двамата (посочени като...
вижте повече
