Евангелски вестник

Арт проект Н.О.И.С. - Къде стигаш, когато тръгнеш по пътя, водещ „към бяло”?

Автор: ЕВ | 14.01.2005

Колко пъти съм викала нагоре? Колко пъти съм плакала без сили? Колко пъти милостта намирах, Преди да свърши пътят? Има ли днес път, по който аз и ти да продължим? И никога, знай, не е късно за начало! Нека с вяра да живеем и света да променим! Нека черното в нас да стане бяло! (от песента “Към бяло”) Как ви звучат тези думи? За талантливите момичета и момчета от група Н.О.И.С. те са основата на тяхната вяра в Този, Който им е показал пътя „към бяло”. Група Н.О.И.С е част от арт проект, който включва и пантомима, и...
вижте повече

Изкуството и църквата – възможен ли е диалог? (Няколко предложения за дискусии)

Автор: Майя Райчева | 28.10.2004

Въпреки всичките си претенции за духовност и напъченост, няма как да избягаме от някои постулати на съвременната научна мисъл. Спокойно, става дума за общоприетата в християнски и в нехристиянски среди йерархия на нуждите според Маслоу. Всичките важни неща за хората по Земята могат да се организират в няколко групи. В основата на пирамидата е физическото оцеляване на индивида, което включва задоволяване от храна, топлина, облекло, здраве, удобство. За да стигнем до върха на пирамидата, се налага да минем през другите основни потребности на човечеството: нуждата от сигурност и увереност; нуждата от...
вижте повече

Неочакваната среща

Автор: Българска мисионерска мрежа | 11.10.2004

И.Ш., БММ Това, което видяхме, надхвърляше всичко, наблюдавано досега в Индия. Домът за деца на Майка Тереза представляваше една зала, в която в няколко редици бяха наредени креватчетата на децата. Бях си приготвил фотоапарата да снимам, но жена от персонала ни каза, че е забранено. Тръгнах към първата редичка. В първото креватче видях да лежи по гръб едно дете, което се тресеше в ужасен епилептичен припадък, сгърчило лицето си и изкривило цялото си тяло. Огледах се да потърся някой от обслужващия персонал, който да помогне на детето, но не видях никого....
вижте повече

Да запалим огъня на мисионерското поле

Автор: Румен Методиев | 23.03.2004

Пастор Цанг, бихте ли ни разказали как започна служението ви в България? – Преди четири години бях воден от Бог да замина за Източна Европа и да започна мисионерска работа за основаване на църкви. Първото място, на което основах църква, беше в България, а градът е София. Със семейството ми живеем в САЩ и сме добре устроени, но тук, в България, не чувствам разлика и съм доволен от условията. Откакто напуснах страната си и посявам нови църкви, намирам повече отвсякога радост и удовлетворение. До този момент имам резултат от работата си...
вижте повече