Автор: Весела Илиева | 22.04.2008
Евангелското общество в Асеновград е на 22 години, с развита структура и църковен живот, на които биха завиждали благородно много официални църкви, когато на 24 октомври 1910 г. е провъзгласено тържествено за църква на Събора на източните евангелски църкви, провеждащ се в града. Пасторът на църквата е Иван Цаков, внук на Неофит Рилски, поел пасторството като пътуващ служител. Той развива с младежите и църковните основатели изключителна дейност за благовестието на Христа, така че само за една година в резултат на работата им на събитието присъстват над 250 църковни и обществени...
вижте повече
Автор: ЕВ | 06.02.2008
Младежките християнски дружества са поредният принос на евангелската общност за формирането на модерното българско общество. Една идея, започнала като чисто евангелска, е оценена от широки обществени кръгове и официалните власти и се разчита на нейното благотворно въздействие за предпазване на младежта от погрешни лични решения и влияние на разрушителни идеологии. Очевидно ръководителите на МХД успяват да дефинират точно областите, в които могат да бъдат полезни, както и точната дистанция спрямо евангелските църкви, на които принадлежат, за да достигнат с дейността си максимално широк кръг лица.
Друга мощна парацърковна организация са Женските...
вижте повече
Автор: Момчил Петров | 25.01.2008
Специфичната структура на евангелското християнство е предпоставка за възникването на доброволни сдружения на евангелски християни. Те имат за цел да подпомагат определени аспекти от евангелското служение спрямо света или да посрещнат определени нужди на самите евангелски християни. Необходимостта от съществуването на парацърковните организации е породена от по-високата активност и инициативност на евангелските християни, както и от нуждата за обединяване на усилията зад общи проекти на множеството евангелски деноминации. Тук е мястото да посочим, че Бостънският борд, който стои зад Мисията в Европейска Турция, практически е парацърковна организация, която, макар и...
вижте повече
Автор: Институт за българска протестантска история | 19.11.2007
Решенията на Берлинския конгрес поставят Съборните църкви в нова ситуация- създадените от мисията на Бостънския борд общества попадат под три различни юрисдикции. Най-малобройни са църквите, влизащи в територията на Княжество България, значително повече попадат в Източна Румелия, а църквите от Македония остават в Османската империя. Независимо от различния статут на земите, в които се намират, църквите водят общ организационен живот, пастирите на ротационен принцип ръководят различни църкви, а младежи и девойки от всички общества учат в самоковските протестантски училища. Това е поредното доказателство, че американските мисионери категорично отстояват единството на...
вижте повече
Автор: Момчил Петров, Весела Илиева, Доний Донев | 31.10.2007
Това е денят, в който през 1517 г. Мартин Лутер заковава 95-те си тези на вратата на Витенбергската катедрала. За евангелските църкви в Европа датата приема значението си след сключването на Вестфалския мир, с който се слага краят на 30-годишната война в Европа между католици и протестанти. С договора от Мюнстер през 1648 г. европейските евангелски църкви се институционализират като независими, а графствата и държавите с преобладаващо протестантско население са признати за легитимни в правото им на суверенно съществуване. По време на Реформацията и Просвещението България се намира под османско...
вижте повече
Автор: Институт за българска протестантска история | 14.09.2007
В зората на българския периодичен печат изгрява „Зорница”. Но не вестникът, който официално започва да се издава в Цариград през 1876 г., а седмичното евангелско списание, което започва своя път към сърцата на поробения български народ през далечната 1865 г. Така че, когато днес се говори за в. „Зорница”, редно е да се празнува 142-годишнината заедно с годината на първата публикация като списание през 1865 г.
Разликата между двете издания е значителна не само по размер (страниците на първото са 17 на 25 см, а на второто – пълно вестникарско фолио),...
вижте повече
Автор: Институт за българска протестантска история | 22.06.2007
Годината 1907 е съществена за българската диаспора в Северна Америка. През май 1907 г. в Чикаго започва работа Българска християнска мисия, ръководена от Петко Василев и спонсорирана от Чикагското дружество за разпространение на християнска литература. Само няколко месеца по-късно започва работа и Българска духовна мисия в Мадисън, щата Илинойс, ръководена от Цватко Багрянов и спонсорирана от Илинойския евангелски презвитериански синод. Подбуден именно от тези събития по същото време започва и строежът на първата Българска православна църква в Америка в Мадисън, Илинойс.
До 1907 г., освен единични случаи на емигрантски изяви,...
вижте повече
Автор: Институт за българска протестантска история | 03.06.2007
Българска духовна мисия в Мадисън
В началото на XX век областта на Гранит Сити, Мадисън и Венеция в щата Илинойс става столица на българската имиграция в Северна Америка. Българите там живееят предимно в западната околност на Гранит Сити, Хънгари Халоу, наричана така заради многобройното си унгарско население. През 1905 г. от 9000 български имигранти в регистрите на града има само четири, които са записани със семействата си. Българите са изключително само мъже, оставили семействата си в България, заради несигурността от това, което ги очаква в Новия Свят.
През края на 1907...
вижте повече
Автор: Институт за българска протестантска история | 18.05.2007
Политическата и икономическа криза в България в края на XIX век дава началото на имиграционни процеси, които неминуемо водят до участието на България в динамиката на глобалната миграция. Годината 1876 и времето на Априлското въстание се считат за началото на българска имиграция в Америка, но миграцията от Балканите към Америка започва още преди Освобождението. Първият български имигрант в Северна Америка е Иван Добровски, а не Илия Йовчев (както твърди Костадин Гръдев в „Българската имиграция в Канада”). Добровски пристига в Ню Йорк от Ливърпул в далечната 1848 г.
Илия Йовчев от Сливен...
вижте повече
Автор: Момчил Петров, Георги Гърдев | 15.05.2007
По съвсем друг ред протичат събитията, довели до създаването на първата баптистка общност в България – църквата в Казанлък. В основата на нейното създаване е Стефан Курдов, казанлъшки книгопродавец. При едно от пътуванията си до Цариград попада в Арменската евангелска църква, където приема благовестието. След завръщането си в Казанлък започва ревностно да разпространява евангелската вяра сред приятели и роднини. През 1867 г. се оформя първата евангелска общност в Казанлък, събрана от благовестието на Курдов. Малката общност е изправена пред яростната съпротива на православните свещеници и характерните и за други случаи...
вижте повече
