Автор: Весела Илиева, Момчил Петров и Доний К. Донев | 07.06.2006
Българското възраждане дължи своя успех на един продължителен процес на обществено образование, който пробужда личното и националното самосъзнание. През 1806 г. е издадена първата българска книга, а през 1824 г. – Рибният буквар. Около 1835 г. настъпва образователна реформа, а 2 години по-късно първата българска печатница започва да функционира. През 1844 г. започва издаването на първото българско списание, а през 1846 г. излиза от печат и първият български вестник. Всяко едно от изброените събития се случва не без намесата на чужди консултанти, които в повечето случаи са мисионери и духовници.
В...
вижте повече
Автор: Момчил Петров, Весела Илиева, Доний Донев | 14.05.2006
Между 175 000 и 255 500 са протестантите в България, обхващащи всички евангелски християни в страната, сочат статистическите данни в годините между 1998–2006, представени в международни и български издания. Разминаването в числото се дължи на няколко причини. На първо място, непрецизността в секуларните български статистики. Засегнати от грешките им са не само евангелските християните в България. Населението на страната е официално давано в различни статистики от 7,3 до 9,2 млн. души, което показва едно наистина драстично отклонение от малко под 2 млн. български граждани.
Още по-критични са резултатите при сравненията...
вижте повече
Автор: Д-р теол. Доний К. Донев | 13.05.2006
Динамиките в българското петдесятно движение днес диктуват появата на църковни и обществени процеси, формиращи една нова социална култура. В нейния контекст вечните въпроси за човешкото съществуване и смисъла на човешкия живот отдавна не са просто лична теория или мироглед. Те са пренесени на националната сцена на България от няколкостотин на вид малки евангелски църкви с теология, изградена на базата на пуритански убеждения за библейска святост и пълен Божествен контрол чрез свръхестествената намеса на Святия Дух в човешката история. Тези верски общества остават единственият реално активен морален стълб на държавата, формиращ...
вижте повече
Автор: Д-р теол. Доний К. Донев | 20.04.2006
Силата на петдесятното движение, неговата ефективност и успех не се дължат на изключителни лидери, схоластична теология или стратегическо планиране. Зад него не стоят могъщи мултикорпорации, глобални консорциуми, политически алианси или институционална интелигенция. Напротив, петдесятното движение се гордее със своето бедно и смирено начало, семпла теология и умението да оцелява през кризи и гонения. Защото силата на Петдесятница не е нищо друго, освен личното и свръхестествено преживяване на Святия Дух. Ето защо централна част от петдесятната вяра е даването на свидетелство.
Всеки вярващ може да свидетелства за своята лична среща с Бога...
вижте повече
Автор: Момчил Петров | 02.04.2006
Петдесятното съживление, започнало на Азуза, прераства в мощно световно движение. Служители и попаднали там обикновени християни, преживяли съживлението, занасят вестта за петдесятната опитност в своите събрания или основават нови църкви. Скоро се изграждат организирани църковни движения, които координират и подпомагат разрастването на съживлението, и подсигуряват необходимата теологическа чистота на християните от новото движение.
Същевременно продължава усилената дейност за разпространението на петдесятното движение по целия свят.
Между петдесятните мисионери са трима украински имигранти в Ню Йорк: Дионисий Заплишни, Иван Воронаев и Колотов, които през 1920 г. заминават за своята родина, за да проповядват...
вижте повече
Автор: Д-р теол. Доний К. Донев | 30.03.2006
Светът се готви да празнува 100 г. от съживлението на улица „Азуза” – началото на модерната Петдесятница. Събитие, което променя облика на модернизма такъв, какъвто го познаваме. Историята започва в Топека, Канзас, където в края на 19. век Чарлз Пархам основава мисионерското училище „Ветил”. Въпреки че сам не е кръстен със Святия Дух, Пархам проповядва кръщението, придружено с говорене на чужди езици, описано в книгата Деяния на апостолите. На Нова година 1901 г. Агнес Озман (1870–1937), ученичка от „Ветил”, първа получава кръщението, след като Пархам се моли за нея с...
вижте повече
Автор: Момчил Петров, Весела Илиева, Георги Димитров и Доний К. Донев | 09.03.2006
В броя от 14 май 1876 г. читателите са информирани за черкезки грабежи в Тревненско, Софийско, Севлиевско. Извънредно е отразено опожаряването на 118 села в Пловдивския санджак. Издателите на “Зорница” подсказват на читателите за напрежението, което въстанието произвежда във Високата порта, информирайки ги за изпращането на правителствени анкетьори. “Зорница” разказва за черешовите топчета на въстаниците, изправили се срещу оръдията “Круп” на османската армия. В броя си от 21 май с.г. “Зорница” съобщава подробно за въстаническите действия в Търновско и тормоза над българите в Битолско. Издателите на “Зорница” показват изключителна информираност,...
вижте повече
Автор: Момчил Петров, Весела Илиева, Георги Димитров и Доний К. Донев | 14.02.2006
През 1872 г. на Второто годишно събрание на Мисията за Европейска Турция делегатите натоварват д-р Ригс със задължението да подпомогнe по-нататъшното развитие на вестника. Успешно е приключило отпечатването на българския протестантски превод на Библията и “Зорница” излиза на преден план като основна цел в издателските планове на мисионерите.
След възстановяване издаването на вестника през 1874 г. са направени някои промени - форматът е увеличен от четвърт на половин фолио. Най-важната промяна обаче се явява превръщането на изданието в седмично. Седмичната “Зорница” излиза за първи път през декември 1875...
вижте повече
Автор: Момчил Петров, Весела Илиева, Георги Димитров и Доний К. Донев | 06.02.2006
След 1860 г. д-р Алберт Лонг търси разрешение от турските власти за отваряне на печатница в Търново, което му е отказано. Лонг подава молбата за преместването си в Цариград, като се аргументира с многобройното българско присъствие и че всяка солидна мисия има нужда от представителство в столицата. По това време между 60 и 80 хил. етнически българи живеят в Цариград.
През 1863 г. Лонг се премества в Цариград, където помага на Ригс в подготовката за изданието на българската Библия. Там Лонг превежда и отпечатва религиозни брошури на различни теми, като...
вижте повече
Автор: Момчил Петров, Весела Илиева, Георги Димитров и Доний К. Донев | 18.01.2006
Когато вестник "Зорница" се появява в Цариград през 1864 г., той не е първият вестник, издаван на български език в столицата на Османската империя. През възрожденския период в Цариград излизат около 20 вестника и 9 списания. От 1862 г. Високата порта открива Департамент по печата, който има за цел да цензурира пресата. Българските вестници, издавани в Цариград, са ограничени в либералното си съдържание поради тези тенденции, докато вестниците, издавани на север от Дунав, се отличават с по-радикална идеология. Цензурата над българския печат се извършва от етнически българи или османски чиновници....
вижте повече
