Автор: Радостин Марчев | 03.09.2020
Наскоро мой познат публикува на стената си текст, който често казано, силно ме подразни. За известно време се колебаех дали да коментирам, но в крайна сметка реших, че не си струва и се отказах. Трябва да призная обаче, че няколко пъти през този ден умишлено преглеждах профила му, за да видя как други хора са го „наредили“.
Около седмица след това случайно научих, че този човек преминава през дълбока трагедия в семейството си. Докато слушах разказа, тихо благодарих на Бога, че е спрял ръката ми, преди да затракам по клавиатурата. Може...
вижте повече
Автор: Емилия Данаилова | 31.08.2020
За прошката сме слушали много. Hавярно няма човек, който да не знае и да не е чул, че да простиш, е Богоугодно. Но колко от нас вяраме толкова в нея, че да я практикуваме в живота си истински?! Бихме ли простили всичко и на всеки -злословене по наш адрес, а нагрубяване, а побой? И по дълбоко - изневяра, предателство, изнасилване, убийство на любим човек? Разбираме ли прошката в пълнота и вярваме ли, че чрез Исус имаме сила да простим непростимото на ближния си?! А на Бога?!
Има ли сърдити на Бога?...
вижте повече
Автор: Климент Петков | 27.08.2020
Случвало ли ви се е да се мъчите със задача по математика и да не сте сигурни в крайния резултат, а като сверите с отговорите, да видите, че това, което сте получили, няма нищо общо с вярното решение? Как се чувствате в такива моменти? При мен настъпва лек смут, известно разочарование, но най-вече изпитвам несигурност в математическите си способности.
С цялата тази пандемия покрай КОВИД-19 и ширещите се политически протести, несигурността много лесно може да пропълзи в ума ви. Какво правите, когато това се случи? Какво да правим, когато това стане?...
вижте повече
Автор: Дейвид Уилкерсън | 24.08.2020
Никой на земята не може да ви наложи някакво служение. Може да ви бъде връчена диплома от Семинария, да бъдете ръкоположени от някой епископ или назначени от известна деноминация. Но Павел разкрива единствения източник на всеки истински призив за служение: „Благодаря на Христос Исус, нашия Господ, който ми даде сила (възможност, умение), защото Той ме счете за верен и ме въведе в служение“ (1 Тимотей 1:12).
Какво има предвид Павел тук, когато казва, че Исус му е възложил служение и го е счел за верен? Три дни след обръщението на Павел,...
вижте повече
Автор: Момчил Петров | 22.08.2020
Йов 31:26-27: "Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, или луната, когато ходеше в светлостта си, се е увлякло тайно сърцето ми, и устата ми са целували ръката ми..."
Сърцето се увлича. Днес това свойство на човешката душа е издигнато на пиедестал, счита се за най-висша ценност. Стига нашето действие да е следствие на сърдечно увлечение, считаме, че постъпката е оправдана и дори достойна. Не смеем да бъдем критични към действията, вследствие на увлеченото сърце.
И точно затова днес сме жестоки към човешкото сърце. То наистина осигурява най-наситени и автентични преживявания, но...
вижте повече
Автор: Климент Петков | 20.08.2020
Вчера работих в градината, занимавах се с плевене. Изкорених плевелите, за да мога да оставя тревата да расте, a след това да я окося и да се наслаждавам на хубав и чист двор. Тогава ме връхлетя една мисъл: Ами ако дворът не е само място, на което се забавлявам и мога да се отпусна, а по-скоро е илюстрация на живота ми? Ами ако плевелите, които са там, не са само онези гадни растения, за които трябва да се грижа, а по-скоро са лошите мисли и действия, които извършвам? Ами ако...
вижте повече
Автор: У. Макдоналд | 19.08.2020
„Като един, който хваща куче за ушите, така е минувачът, който се бърка в чужда разправия.“
Притчи 26:17
Първо трябва да разберем, че кучето, за което става дума в този стих, не е симпатичният малък кокер шпаньол, който може би няма нищо против да го хванем за ушите. По-скоро това е дивият, ръмжащ уличен пес, който коварно се спотайва с оголени зъби. Трудно би било изобщо да го доближим дотолкова, че да го хванем за ушите. Но дори и да успеем, ще се окажем в отчаяно положение – ще ни е страх...
вижте повече
Автор: Мартин Лутер | 17.08.2020
„Тогава си спомни Бог за Ноя и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха.” (Битие 8:1)
Да бъдеш затворен в плуващ ковчег толкова дълго време не е шега и едва ли може да бъде описано като забавление. Ной и семейството му видели изливането на водите и били блъскани напред-назад от вълните. Ной се чувствал така, сякаш Господ го е забравил.
Мойсей споменава за това, когато пише, че Бог накрая си спомнил за Ной и семейството...
вижте повече
Автор: Петя Зарева | 13.08.2020
Тези, които не са ходили в планината на тайни евангелски палаткови лагери през август, са се лишили от безброй незабравими емоции. Така например, спестили са си неизразимите чувства от някое неочаквано посещение на нахъсани милиционери, горещи от нетърпение да провалят "светлото им комунистическо бъдеще", като ги арестуват и съсипят академичния им живот. Лишили са се и от насладата на красивите евангелски песни, които звучаха много по-трогателно под звуците на акустична китара и хармоника. Несравними бяха и библейските поучения, в които най-често се чуваха думите "покаяние", "промяна", "безкомпромисност" и "освещение". Най-любимата...
вижте повече
Автор: У. Макдоналд | 12.08.2020
„Това е Моето тяло, което е разчупено за вас...“ (1 Коринтяни 11:24)
Ейми Кармайкъл посочва четири неща в Библията, които се счупват и от това има определен ефект: Счупените гърнета (Съдии 7:19-20) – от тях заблестява светлина. Счупеният съд с миро (Марк 14:3) – от него се разнася благоухание. Пет разчупени хляба (Матей 14:19) – и гладните са нахранени. Едно разчупено тяло (1 Коринтяни 11:24) – и светът бива спасен.
Сега имаме привилегията да добавим още едно пето нещо към тази поредица – нашата пречупена воля. Резултатът от това ще бъде един...
вижте повече