Strict Standards: Only variables should be assigned by reference in /home/evangelskivest/public_html/common/rss.php on line 17

Warning: Creating default object from empty value in /home/evangelskivest/public_html/common/rss.php on line 22
Вестник Евангелски - съвременната българска медия https://www.evangelskivestnik.net/ Вестник Евангелски - съвременната българска медия bg Tue, 19 Mar 2024 3:15:23 +0300 Tue, 19 Mar 2024 3:15:23 +0300 Християнин пребит от ислямисти в Пакистан https://www.evangelskivestnik.net/?page=news&id=11703 Шофьор християнин е нападнат от свои колеги мюсюлмански екстремисти, след като получил повишение в Пакистан.    Ноел е баща на четири деца и работи като шофьор през последните пет години. Заради неговата упорита работа, честност и точност е повишен до поста началник. Неговите мюсюлмански колеги обаче отказали да работят под ръководството на християнин. Той не приел заплахите сериозно, докато не станало твърде късно.   Когато напуснал работното място, около половин дузина мюсюлмански колеги го спрели на пътя – влачили го и го удряли с тояги и железни пръти. Те оставили Ноел в безсъзнание на пътя, където го намерили добри хора, и го закарали в местната болница.    Ноел е с две счупени ребра и две счупени кости на краката. Лицето му също е с много рани.   Медицинските сметки за болничния му престой са непосилни за семейството, тъй като Ноел ежедневно се нуждае от скъпо лечение за нараняванията си.   Научавайки за финансовото затруднение на семейството, християнската организация International Christian Concern (ICC) му се притича на помощ. Християнската организация е платила медицинските сметки на семейството.   International Christian Concern]]> Tue, 19 Mar 2024 00:00:00 EST https://www.evangelskivestnik.net/?page=news&id=11703 Нов законопроект - заплаха за християните в Канада https://www.evangelskivestnik.net/?page=news&id=11704 Джеф Кинг, президент на International Christian Concern (ICC), организация, която следи за преследваните християни по света, съобщава, че новият законопроект C-367, предложен в Канада, има за цел да „промени наказателния кодекс и да премахне някои изключения, които защитават християните“.   Кинг сравни предложения законопроект със Закона за равенството, който администрацията на Байдън подкрепяше, но не успя да приеме в САЩ.   Законопроектът, предложен в САЩ, имаше за цел да забрани „дискриминацията въз основа на пол, сексуална ориентация и полова идентичност...“, но предизвика опасения за религиозно преследване.   Според Кинг, по подобен начин канадският законопроект C-367, ще създаде потенциални проблеми за християни, които цитират Библията или изразяват открито свои християнски убеждения.   Тъй като тази защита е потенциално в опасност, Кинг смята, че законопроектът може да създаде подобна динамика, която се наблюдава в така наречените деспотични държави, където християните са подложени на репресии или са жертва на насилие.   „Това правят диктаторите и деспотите в чужбина, за да заличат християнството или каквато и да е вяра“, казва той. „Те казват: „О, ние имаме религиозна свобода, но не и в обществената сфера“. Така че тук говорим за същото.“   Кинг е на мнение, че законите за речта на омразата „винаги се насърчават … за общото благо“, но подобни разпоредби са склонни да „създават разделение“.   „Демокрацията означава, че имате свобода на словото“, каза Кинг. „Това е пазарът на идеи. Всеки трябва да може да изрази мнението си, без значение дали е страхотно, лошо или глупаво.   Той казва, че „тревожното“ в настоящата битка около законопроект C-367 е, че много хора не го осъзнават. Кинг предупреждава, че разпоредби като тези се „приемат тихо“ и с надеждата, че „никой не забелязва“. Ето защо той и ICC алармират християните по въпроса.     Faith Wire]]> Tue, 19 Mar 2024 00:00:00 EST https://www.evangelskivestnik.net/?page=news&id=11704 Да се върнем при Бога! https://www.evangelskivestnik.net/?page=news&id=11700 „Господ се разгневи много на бащите ви, затова кажи им: Така казва Господ на Силите: Върнете се при Мене, казва Господ на Силите; и Аз ще се върна при вас, казва Господ на Силите.” (Захарий 1:2-3)   В този текст виждаме, че посланието на пророк Захария е свързано основно с вярата и неверието. Той посочва, че най-големият грях на еврейските праотци се състои в техния отказ да се доверят на Бога във време на трудности. Вместо да направят това, те търсят помощ от други хора. По този начин те стават бунтовници и идолопоклонници.   Захарий иска народът на Израил да разбере, че думите „Върнете се при Мен” трябва да проникнат дълбоко в сърцата им. Народът се „връща при Бога”, когато винаги се доверява и намира увереност в Него, особено във време на нужда.   От друга страна, хората се отвръщат от Бога, когато не Му се доверяват. Когато народът не се доверява на Бога, техните дела и жертви няма да могат да им помогнат. Това се случва с праотците на Израил. По времето на Захарий, когато хората се опитват да възстановят храма, те трябва да се обърнат към Всемогъщия Господ поради всички изпитания и трудности, пред които се изправени.   Те трябва да се прилепват към Бога и  да зависят от Него, дори ако съграждането на храма гневи персийския цар или съседните народи. Бог говори. Той иска да им помогне, може да им помогне и би им помогнал, така че враговете на Израил да не могат отново да ги надвият.   Ние също трябва да чуем тези предупреждения от книгата на Захария. Нека всеки да се върне при Христос, да се прилепва към Него и да не отпада. Нека никой да не се бои или да се отклонява. Бог говори. И Той ще направи това, което е казал.   Откъс от книгата на Мартин Лутер, Faith Alone Превод: Радостин Марчев Автор на снимката: Грета Ганева ]]> Mon, 18 Mar 2024 00:00:00 EST https://www.evangelskivestnik.net/?page=news&id=11700 In memoriam - Генка Найденова премина в небесната слава https://www.evangelskivestnik.net/?page=news&id=11701 „Това, което чухме и научихме, и нашите бащи ни разказаха, няма да го скрием от синовете им в бъдещото поколение, а ще повествуваме хвалите на Господа, неговата сила и чудесните дела, които извърши, защото Той постави свидетелство в Яков и положи закон в Израил, за които заповяда на бащите ни да ги възвестяват на децата си, за да ги знае бъдещото поколение, децата, които щяха да се родят – които на свой ред да ги разказват на своите си деца. За да поставят надеждата си на Бога и да не забравят делата на Бога, а да пазят Неговите заповеди“. (Псалом 78:1-7)     Днес на 18 март 2024 година изпращаме тялото на скъпата ни сестра Генка и си спомняме за нейния живот, който може добре да бъде описан с горния Псалом 78:1-7.   Както казва псалмистът „Това, което чухме и научихме, и нашите бащи ни разказаха, няма да го скрием от синовете им в бъдещото поколение“.    Генка Георгиева Найденова (по баща Арнаудова) е родена през 1956 г. в град Хасково, когато нейните родители пастируват петдесятната църква в града. Тя е потомка на две поколения петдесятни вярващи от град Ямбол от страна на нейния баща Георги, и от град София на нейната майка Катина.    Баба ѝ Стефанка Арнаудова повярва вследствие на свидетелството на сестра си Иванка Христова и поради изцелението на сина си Георги.  Баща ѝ Георги и майка ѝ Катина, също изцелена в детството си от тежко и нелечимо заболяване, са посветени Божии служители, които неуморно служат на Бога в годините на комунистическия режим, и след това. Молитвата и изцеленията са спътници по време на служенията, но борбите и страданията също не липсват.    На двайсетгодишна възраст сестра Генка създава семейство с брат Александър Найденов и само няколко години след венчавката младото семейство се посвещава на служение на Бога в трудните времена на комунизма. Започват в църквата в град Ямбол и след това продължават в градовете Нова Загора и Сливен, където ги заварват и промените. През 1991 година се преместват в района на Враца, където започват петдесятна църква, първо общение на вярващи, а по-късно и църковната сграда.    Докато семейство Найденови служи в различни точки на България се раждат и четирите им деца – Елисавета, Петър, Георги и Павел. Със сигурност целият дом носи товара на различни духовни служения.    От 1993 до 2013 година сестра Генка отговаря за българското служение на Аглоу Интернешънъл. Организира молитвени събрания, семинари за жени, библейско изучаване, както е и мотиватор за хора да бъдат духовни работници и библейски студенти.    Заедно със съпруга си п-р Александър Найденов завършиха висше духовно образование във Висшия евангелски богословски институт и направиха задълбочени разработки на важните национални служения – сестринското и образователното.    Сестра Генка положи изключителни усилия да събере свидетелствата за жените в служение в България, събра снимков материал и направи анализи. Тя подкрепяше и ценеше работата за Бога на жените, беше насърчител, както казва псалмистът, за да постави следващото поколение надеждата си в Бога!    Ще завърша с цитат от дипломната работа на Генка Найденова. Тя убедено заявява: „Лично аз вярвам и съм убедена, че всичко е свързано с вярност, а не до дефиниране на голямо или малко служение.Необходимо е днес пастири и учители, мъже служители да подават ръка на жените в служение, за да покажат, че оценяват труда им, „който в Господа не е напразен”. Някои жени, в които Бог е вложил способности и дарби вероятно не могат сами да се изправят и осмелят да служат. Те се нуждаят от насърчение и представяне, за да повярват в силите и способностите, които Бог им дава. Великият ап. Петър и Тавита с иглата, намериха нещо общо помежду си – възкресенската Божия сила, в която можеха да служат заедно на другите. Убедена съм, че все повече ще се увеличава броят на числото на мъжете и жените служители, които ще искат днешната Църква да ходи в помазанието и опитностите на Ранната.  Колкото повече се приближавах в изследването си до днешно време, толкова по-ясно проличаваше, че жените масово се включват в служения.“   Нека бъде светла паметта ѝ!   На снимката: Пастир Георги Арнаудов със семейството си. Генка е по-малката дъщеря   ]]> Mon, 18 Mar 2024 00:00:00 EST https://www.evangelskivestnik.net/?page=news&id=11701 Нарастват репресиите над християни в Куба https://www.evangelskivestnik.net/?page=news&id=11702 Организацията за наблюдение на религиозната свобода Christian Solidarity Worldwide (CSW) публикува последния си годишен доклад, който хвърля светлина върху състоянието на свободата на религията или вярата в Куба.   Според доклада 622 документирани нарушения на свободата на религията или убежденията са извършени само през 2023 г., което е повече от два пъти повече в сравнение с 2021 г.   Както регистрирани, така и нерегистрирани религиозни групи, като Свидетели на Йехова, еврейски, протестантски и римокатолически общности, са били жертви на тези нарушения.   По-специално нерегистрираните религиозни групи са изправени пред целенасочен тормоз, заплахи и дискриминация от страна на кубински правителствени служители.   Анна Лий Стангъл, сътрудник в областта на застъпничеството в CSW, казва следното: „През последните няколко години имаше репресии, тъй като правителството се опитва да възстанови възможно най-голям контрол върху населението. И по-специално спрямо религиозните групи. Числата не са се променили много от миналата година до тази година, но някои специфични тактики за репресии стават по-интензивни".   Възрастни и деца, свързани с тези религиозни групи, редовно се сблъскват с дискриминация, включително прекратяване на работа и понижение в службата поради тяхната вяра.   Деца на протестантски християни и Свидетели на Йехова са жертви на вербален, психологически и физически тормоз в училищата заради отказ да участват в проправителствени дейности, които са в конфликт с техните религиозни вярвания.   Репресиите на правителството обхващат и политическите затворници и техните семейства, както и религиозните водачи, които им оказват подкрепа.   Лидерите са подложени на значителен натиск да изключат членовете на семействата на политически затворници от местата за поклонение. Едновременно с това на политическите затворници е отказан достъп до религиозна литература и посещения от пастири и духовници, което е в нарушение на международните стандарти като правилата на Нелсън Мандела.   От CSW са особено загрижени за християнските политически затворници. Според тях „На всички политически затворници, за които знаем, са били отказани посещения. Те не могат да бъдат посещавани от пастир или свещеник.   „Отказвано им е да получават Библии и друга религиозна литература и след това определено не им е позволено да участват в каквито и да е богослужения в затвора“.   Сред политическите затворници има много религиозни лидери, включително протестантският пастир Лоренцо Росалес Фахардо и афро-кубинските религиозни лидери Лорето Ернандес Гарсия и Донаида Перес Пасейро.   В публично изявление CSW осъди действията на кубинското правителство, като отбеляза приликата му с репресивните режими в Китай и Русия.   Ана Стангъл подчерта отговорността на международната общност да изрази загрижеността си и да подкрепи независимото гражданско общество в Куба за борба с тези нарушения на свободата на религията или верските убеждения.   Premier Christian News]]> Mon, 18 Mar 2024 00:00:00 EST https://www.evangelskivestnik.net/?page=news&id=11702 Прошката - безусловна или? https://www.evangelskivestnik.net/?page=news&id=11698 Казваш, че не вярваш в прошката. Твърдиш, че не било справедливо някой да греши през целия си живот, а накрая да бъде простен наред с онези, които неотклонно са се стремили да изпълняват Божиите заповеди. Както изглежда, нямаш милост дори към самия себе си. Та нали и ти си в първата категория – на онези, живеещи без ограничения.    Всъщност знаеш ли, че съвсем не си единствен? Човеците открай време са загрижени повече за присъдата, отредена за другите, отколкото за своята собствена. Това ми напомня за една история, разказана отдавна от един Учител, който предрече, че ще бъде убит, но след три дни ще възкръсне от мъртвите. И наистина го направи.    Историята, като всяка друга, си има главни действащи лица. Някои имат първостепенна роля, а други са по-малко важни. В нея един земевладелец наема работници, които да обработват нивата му. За тази цел е станал много рано, така че денят да бъде оползотворен максимално и парите, които ще заплати, да си струват.    Разбира се, наемните работници предварително уговарят дневната надница и всички са наясно колко ще получат в края на задаващият се дълъг и жарък ден. Ако пък са недоволни от цената, все ще могат да си потърсят друго работно място, нали така?    Слънцето се издига бавно в небето, точно отмерващо изминаващите часове, прекарани в труд и пек. Уморените гърбове се привдигат, за да видят, че работната група се е увеличила с още няколко наемници, които се включват в работата, когато слънцето вече бележи пладне. Какво пък толкова, ще работят половин ден, но и ще им платят наполовина?! Така че всичко е наред. Пък и това означава, че работата ще приключи по-бързо, с повече работна ръка.    Слънцето е неумолимо. В този ден е решило да се труди неуморно и не допуска нито един облак да го скрие даже и за миг. Нали е лято и трябва да изпълнява задълженията си. А сигурно има и такива, които силно разчитат на него, за оформяне на своя тен? Но дори и то си има работно време. Доближаването му до хоризонта се приема с въздишка на облекчение от онези, които превиват гръб над насажденията.    Но какво, за Бога, става?! Седящият под сянката собственик разговаря с други хора, които като че ли се канят да се присъединят към групата на работещите. Нови наемни работници в края на деня? Та до залез остава само час?! Каква работа биха могли да свършат и как ще изчисли колко да им заплати?  Ще трябва доста да смята на ум, като дели тяхната надница на броя на часовете, за да знае колко да им плати за един работен час. Е, негова работа. Щом толкова бърза да свърши с това лозе. Пък и парите са си негови…    Слънцето е започнало да се уморява. Луната му намига, че е време да ѝ отстъпи мястото си, защото е ред на нощната смяна. Залезът обагря синевата в ненадминат виолетов цвят и собственикът знае,че е време да се разплати с хората, които е наел, за да отидат и нахранят семействата си. Интересно защо, но той започва от онези, които е наел последни и които още не са се изпотили, защото са превивали гръб само час, пък и слънцето вече не печеше така силно.    “Каквооооо?! Той им дава надницата, която бе определил за първите наети, за целия ден. Е, бива си го. Това означава… Ние първите ще получим 10 пъти повече, защото се трепахме на жегата от ранна сутрин. Това се казва приятна изненада. Какво ли ще получат онези, които започнаха на обяд?  Моля?! Същата сума?! Ама, чакай малко, те работиха 4 часа отгоре?! Как така? Ами ние?! Означава ли това, че и ние ще получим толкова?! Нима е справедливо? Как е възможно? Честно ли е?”    И тъй като мърморенето никога не остава незабелязано, собственикът спокойно се обръща към недоволните с въпроса: “Какъв е проблемът, добри хора? Имаше ли предварителна уговорка между нас относно дневната надница? Нима вие самите не казахте, че тази сума напълно ви удовлетворява и даже е в категорията на щедрото възнаграждение?! Да не би да сте онеправдани или сте получили по-малко от очакваното? О, има друго. Явно окото ви гледа по друг начин, когато касае онези отляво и даже забравяте какво всъщност сте получили. Не става ли дума за онова, което излиза от моя джоб? Или смятате, че вие по-добре бихте се разпореждали с моите притежания. Защо ли съзирам завист в преценката ви, в момент, когато аз съм решил да проявя щедрост?”    Всъщност, тъжна история. Напомня за нашата покварена природа. За склонността постоянно да се сравняваме и вместо да ценим онова, което имаме, да въздишаме, че съседът е получил повече, с много по-малко усилия. Каква е връзката, обаче, с прошката?    Като суверен, Бог решава да даде един и същ подарък на всичките си деца – вечен живот в Неговото присъствие и небесен дом.  Поканата е до всички. Едни обаче откликват на нея рано – в младостта си, а други изчакват и отлагат, или пък просто я чуват доста по-късно. Е, дотогава досието им е натежало и се налага да съжаляват за доста неща. Щедрият Баща обаче е готов да ги приеме и за изненада на дошлите рано, и последните получават, колкото първите. Нима не е прекрасно?!    Онзи, Който притежава вселената и всичко в нея, решава как да се разпореди със Своето, не на основание на нашите заслуги или дела, но единствено на това как сме откликнали на поканата Му, заради жертвата на Неговия Син.   “А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада”. Йоан 1:12   Без значение кога, в кой час от жизнения път, и без да пресмята колко тежки и колко непосилни са греховете ни.   Е, какво ще кажеш? Дали е справедливо?! За щастие, решава Бог, а не ние. Но твоят избор остава, скъпоценни приятелю. Уви! Залезът не е далеч! ]]> Sun, 17 Mar 2024 00:00:00 EST https://www.evangelskivestnik.net/?page=news&id=11698 Мотивация за прошка https://www.evangelskivestnik.net/?page=news&id=11699 В дни като тези, които духовно са ни отредени да поспрем и да се замислим за светите неща в живота, можем или рутинно да изпълним “задължението” си или мотивирано да потърсим необходимостта на собствения си дух. Прошката е храна за духа ни, от която той се нуждае непрекъснато, дори когато трябва да я даде. Всеки от нас се нуждае от уверението, че му е простено. Дали всеки с готовност дава прошката си? Нуждаем се от свято разбиране за справедливостта и от упорство в пътя към Вечността, за да можем да бъдем духовно мотивирани в земния си живот.    Много от житейските ситуации ни провокират и обикновено се засягаме, когато се почувстваме наранени, огорчени или по някакъв начин сме усетили проявена несправедливост към нас. Когато влезем в дълбочината на практическото проявление на вярата си, ще можем да видим не съществеността на наранените ни чувства. Усещането, че справедливостта е нарушена, ни вади от вътрешен баланс. Защо?! Кое е това, което ни кара да се усещаме винаги прави? Дали можем да допуснем да бъдем ощетени по някакъв начин, когато това би било от полза за другия?    Тези въпроси са непопулярни в света ни и трудни за отработване. Това е трудна храна за преглъщане, не всеки е готов да посегне към нея. Нужно е Божието наставление и проявление в живота на човека дръзнал да нахрани душата си с “твърда хапка”. Нуждаем се от дълбоко просветление и отработена способност да храним душата си с “твърдата храна”, за да успяваме да бъдем духовно умиротворени и стабилни. Душата ни се терзае в моментите, когато усеща разкъсването в плътта. Егото крещи и се превъзнася, но има едни думи, които винаги могат да укротят човешката същност и да ѝ донесат мир. Това са Божиите уверения, наставления и послания, чрез които не само храним душата си, а израстване в духовната си същност, още в земния ѝ образ.    Да простим, когато усещаме, че сме “прави”, е предизвикателство, чиято потребност е нужно да сме разбрали, за да можем да го направим. Допусната “несправедливост”, която ни е огорчила е, на точното време и място и за двете страни. Правото в ситуация, която ни наранява, е на Господа и само Той знае защо е нужно да преминем през тази болка в душата. Възможно е участниците в злободневната ситуация да не разбират висшата цел, но винаги има причина, поради която Господ е допуснал това проявление на “несправедливост”.    Интересното в подобни ситуации е, че и двете страни усещат това засягащо чувство като правдиво за себе си. Никой не иска да каже, че умишлено е сгрешил спрямо ситуацията, още по-малко да приеме веднага нуждата от нея. Ако имаме познания за духовната страна на земните си преживявания, ще успеем да бъдем по-мотивирани и уверени в нуждата от щедро прощаване. Когато даваме прошката си на човек, който ни е огорчил, не е задължително той да е осъзнал и поискал. Нужно е сами да сме прозрели и разбрали важността от акта на прощаване.    Ние се нуждаем от това да простим, защото този товар е много тежък и само ще ни бави в пътя напред и нагоре. Най-важното в това просветено мислене е да разберем, че ние самите сме грешни и също сме в тази позиция на “огорчител” за друг човек. Когато търсим и се надяваме на лична прошка Свише, е нужно самите ние да даваме своята благословия на човека, който може да ни е засегнал.    Мотивацията ни в подобни трудни за душата ни действия идва от разбирането и отработването на сложни житейски ситуации. Господ ги използва, за да ни даде силата в пътя Си. Тази сила идва с многото падане и ставане, с разбирането от необходимостта да бъдем поставени в ситуация на прощаващи и търсещи прошката. Лесното и благо духовно мляко, няма да ни даде сила да преглътнем човешкото огорчение. Нуждаем се от силна, твърда духовна храна. Бог ще ни я даде, когато види нашето порастване и усети мотивацията за още.    “Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за правдата, понеже е младенец; а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото.”  ‭‭Евреи‬ ‭5‬:‭13‬-‭14‬    Трудното преглъщане на твърдата храна е още една причина да се учим да практикуваме Божиите изпитания с усърдие. Той ще ни даде не само духовното разбиране, но и ще придаде на същността ни устойчивостта на Божията същност, отразена в човека.  Простете ми!  Простено да ви е.]]> Sun, 17 Mar 2024 00:00:00 EST https://www.evangelskivestnik.net/?page=news&id=11699 „Броят на дните ми“ – разговор с поета с китара Виктор Макаров https://www.evangelskivestnik.net/?page=news&id=11697 Скъпи читатели, имаме удоволствието да споделим с вас разговора на режисьора Тони Радославов с Виктор Макаров по повод песните от новия му музикален албум. Макаров разказва за смисъла на живота през погледа на своето творчество.    Видео интервюто можете да гледате тук, на канала на 865 tv.   Казвам се Виктор Макаров, на 47 години съм вече. Имам си 3 дечица и даже 2 внучета. И слава Богу, една-единствена жена.   Наполовина съм руснак, роден и израснал тук в България. Поет с китара, преводач, богослов. Нещата, които основно правя – концерти, фестивали, в чиято организация участвам - те са временни, случват се и заминават, и край, сякаш не са били. Остават няколко снимки, може би някое малко записче. Един албум имам издаден. Казва се „Шарена черга“, през 2017 г., с приятели го направихме. И в момента работим по втори албум, който ще се казва „Коминочистачът и компания“.   Идеята за коминочистача в известен смисъл ми беше подшушната от приятел - една моя позната, виолист от Музикалния театър, освен това е и художник. Докато работех по един много успешен превод, тя ми изпрати по Вайбър своя рисунка. На рисунката имаше един коминочистач и към нея текст: „Всички искат да го докоснат, но какво ли иска той?“ И това моментално сложи край на работния процес с превода и започнах да пиша стихотворението.   При мен най-често текстът и музиката се раждат заедно. Но има такива случаи, когато текстът отлежава известно време. Мислиш си, че ще бъде просто едно стихотворение, но все ти се иска да го изпееш. В един момент се хващаш и се опитваш да сглобиш някакви акорди, които да паснат с този размер, в който е написан текстът, и да се получи в крайна сметка песен.    Може би съм бил 3-годишен, в детската градина, когато за първи път чрез песен на един от известните руски гардове Булат Окуджава, разбрах какъв е смисълът на поезията. Една негова метафора ме измъчваше тогава в детската градина, за едни хора, които пишели с кръв по пясъка и това било безсмислено... И в един момент мислих, мислих, тези хора са войници и започна да ми просветва. А-а, тях ги ранява куршум, потича им кръв, и това е едно безсмислено нещо, че те умират. По-добре да я няма тази война. Това беше първият ми реален сблъсък с поезията и с бардовете едновременно.    И оттогава винаги съм слушал такива изпълнители и винаги са ме привличали, и съвсем естествено започнах да изразявам мислите и чувствата си в текст, преплетен с музика.   Аз не винаги съм бил християнин. Имах известен брой години, когато каузата на живота ми беше хипарското движение и аз считах себе си за хипар. Това, разбира се, е много интересно, защото това е първо, изключително качествена музика, която силно влияе на музикалния ти вкус. После е един много широк свят от идеи, много свободен свят от идеи, можеш да се отпуснеш, в която посока искаш. И да си сътворяваш нови идеи и виждания, и собствена религия, ако искаш и така нататък.    Разбира се, купонът и забавлението са неизменна част. Но всред всичките тези купони и забавления, си дадох сметка, че всъщност много от хората, с които съм обкръжен, колкото и интересни да са, и интелигентни и приятни събеседници, повечето от тях всъщност не са ми истински приятели.    Тогава попаднах на християни и ми направиха много силно впечатление взаимоотношенията между хората, начинът, по който те се отнасяха един към друг. Бяха загрижени да чуят какво му е на човека отсреща, да се помолят за него, да го потърсят после отново, да видят как вървят нещата, какво се случва.   Към този момент вече аз имах някакви търсения на Бога, вече мислех за Бога. Вече бях пробвал да чета Библията, но ми направи впечатление, че при тези хора има нещо специално във взаимоотношенията им с Бога. Той не е просто идея. Той е някой, с когото те общуват.   И си спомням вечерта, когато стоях заедно с тези хора и те се молеха, аз просто стоях, гледах ги и казвах: Господи, това, което тези хора имат между тях и Тебе, искам да го има между мен и Тебе. Мисля, че от този момент нататък се породи нещо ново в живота ми.   Разбира се, всяка една човешка общност в крайна сметка е несъвършена, така че съм имал впоследствие през годините достатъчно поводи да се разочаровам в различни взаимоотношения с различни хора, но не съм имал повод да се разочаровам от Христос.    И както говорихме с моя позната, изключителен бард и поетеса, тя ми каза: „Много интересни хора сте вие, християните. Имате си някакъв метанаратив (тоест имате си някаква голяма история), която ви свърза и заради нея вие сте готови да направите много жертви, да се  грижите един за друг“.   И аз ѝ казах в отговор: „Човечеството познава и други движения, обвързани от един метанаратив. Комунизмът е такова движение. Хипарското движение е такова движение. Имало е много такива движения, но те в крайна сметка се провалят с гръм и трясък, защото важен е не метанаративът, а метанараторът, тоест онзи, който разказва голямата история.   Така че в този смисъл, да, имал съм такива моменти, в които аз съм разочаровал някого или някой е разочаровал мен, хора сме, но метанараторът, големият разказвач никога не ме е разочаровал.   Преживях един микроинсулт, който с Божията помощ, слава Богу, не остави никакви следи. Тогава преоцених смисъла на текста на песента ми, озаглавена „Броят на дните ми“ и си казах: Да! Ето за този момент е написана тази песен.    В крайна сметка, няма да постигна онова съвършенство, за което мечтая, във всеки случай няма да го постигна в пълнота, и единственото, което ми остава, е да се постарая и да благодаря на Бога за Неговата милост, тоест, въпреки че не съм съвършен, съм все тъй обичан и все тъй приет в Неговите прегръдки.    ]]> Sat, 16 Mar 2024 00:00:00 EST https://www.evangelskivestnik.net/?page=news&id=11697 Новини за библейския сериал The Chosen https://www.evangelskivestnik.net/?page=news&id=11694 Стан Янц, главен изпълнителен директор на фондация „Ела и виж“, сподели, че мисията на неговата организация с нестопанска цел е да „подкрепи библейския сериал „Избраните" (The Chosen), така че историята за „автентичния Исус“ да достигне до един милиард души.“   Според Янц фондацията си поставя три основни цели.   Първата е всичките седем сезона, които до момента са предвидени, да бъдат заснети.   Впоследствие всеки епизод да бъде преведен на 600 езика.   И в крайна сметка библейската поредица да достигне до най-отдалечените кътчета на земята.   Проектът е особено амбициозен, защото до момента не е правено нищо подобно.   До момента има хиляди свидетелства за това как сериалът влияе и променя живота и сърцата на хора по цял свят.   Филмът е и повод хора от различни възрасти и с различна житейска история да започват да четат Библията или да проявяват интерес към нея.   Наскоро създателят на сериала Далас Дженкинс пусна видеоклип със шокиращо заглавие: „Имам лоши новини за излъчването на сезон 4.“   Той поясни, че излъчването на сезона се отлага, но за сметка на това той ще бъде показван в затворите чрез Prison Fellowship и ще се насочи към излъчване в и чрез църквите.   Според Янц „Една от нашите цели също е сериалът да бъде безплатен за всички“.   В крайна сметка той се надява партньорството на Prison Fellowship да повлияе не само на затворниците, но и на техните семейства, като доведе до трайно духовно изцеление на множество души.   Faith Wire   ]]> Fri, 15 Mar 2024 00:00:00 EST https://www.evangelskivestnik.net/?page=news&id=11694 Китайски пастир на свобода след 7 години в затвора https://www.evangelskivestnik.net/?page=news&id=11695 Китайските власти са освободили п-р Джон Цао от затвор в Южен Китай, след като излежал седемгодишната си присъда, съобщи във вторник групата за застъпничество за религиозна свобода ChinaAid. Властите са арестували Цао и неговия колега Джинг Руксия през март 2017 г. след обвинения в незаконно преминаване на границата между Мианмар и Китай. Длъжностни лица осъждат Цао на седем години затвор през март 2018 г., според Комисията за международна религиозна свобода на САЩ.   Цао е арестуван, защото е служил като мисионер в Мианмар от 2013 г., съобщава двупартийната комисия по правата на човека Том Лантос към Камарата на представителите на САЩ. Докато е в Мианмар, той строи училища и редовно пресича границата между Китай и Мианмар, за да извършва хуманитарна дейност с помощта на местните общности, съобщава ChinaAid. Работната група на ООН за произволни задържания през 2019 г. обяви, че Цао е бил задържан неправомерно и е бил затворен заради вярата си.   Цао е женен за американска гражданка и има статут на законно постоянно пребиваване в Северна Каролина от 1990 г. През 2018 г. членове на Конгреса написаха писмо, с молба до бившия вицепрезидент Майк Пенс да помогне за освобождаването на Цао, пояснявайки, че той е пастир на църква в Северна Каролина. По време на престоя си в затвора Цао пише поезия, която ChinaAid събира и публикува като стихосбирка през 2021 г.   Лорън Кентърбъри WNG. ORG]]> Fri, 15 Mar 2024 00:00:00 EST https://www.evangelskivestnik.net/?page=news&id=11695 За първи път в историята Франкфурт празнично осветен за Рамадан https://www.evangelskivestnik.net/?page=news&id=11696 Три месеца след Рождество Христово южният германски град Франкфурт бе специално осветен за още един религиозен празник.   „Честит Рамадан“, гласи уличното осветление, окачено в центъра. За градския съвет, ръководен от прогресивно правителство, празнуването на ислямския месец на постене е начин да „почетат“ убежденията на над 100 000 души в града, които се определят като мюсюлмани и представляват около 10% от населението.   Според немския таблоид Bild украсата включва златни звезди, светещи полумесеци и цветни ориенталски фенери.   Това първо по рода си улично осветление е вдъхновено от подобна инициатива в Лондон миналата година. То струва между петдесет хиляди и сто хиляди евро, подобно на миналогодишните коледни светлини.   Официалният уебсайт на град Франкфурт заяви, че „ислямът вече е здраво закотвен във Франкфурт, точно както християнството, юдаизмът и много други религии“.   Според германския уебсайт Pro Medien Magazin, кметицата Наргес Ескандери-Грюнбер описва осветлението като „светлини на сплотеност, дискриминация, срещу антимюсюлманския расизъм, а също и срещу антисемитизма“.   В ислямския календар Рамадан е деветият месец, когато според преданието на исляма Коранът е даден на пророка Мохамед. През 2024 г. Рамадан започва на 10 март и ще завърши на 9 април.   „Евангелски фокус“]]> Fri, 15 Mar 2024 00:00:00 EST https://www.evangelskivestnik.net/?page=news&id=11696 Акценти от глобалния форум на „Свят без сираци“ https://www.evangelskivestnik.net/?page=news&id=11690 Първата част можете да си припомните тук.   Акценти от глобалния форум на „Свят без сираци“    Програмата на третия глобален форум на WWO в Тайланд включи седем пленарни сесии, групирани около четири основни теми: (1) широко сътрудничество; (2) превенция; (3) интервенция; (4) грижа за служителя. На подиума се изредиха общо 36 говорители, а основни водещи на общите събрания бяха пастир Грег Хасуел (председател на глобалния лидерски съвет на WWO) и Менчит Уонг (вицепрезидент на международния борд на Лозанското движение).    През следобедите участниците имаха възможност да избират между 56 семинари, поверени на повече от 80 говорители.    Организационният екип на събитието за поредна година включваше имената на водещи личности от дейността на „Свят без сираци“: Кармен Фрийзен, Сюзан Хилис, Любомир Хлавачка, Руби Джонстън, Грег Хасуел, Андрий Федун, Дмитро Береза, Правийн Гомес, Мишел Кийдъл-Тейлър и Карън Спрингс.    Още в самото начало водещите напомниха на събранието, че дейността на „Свят без сираци“ се гради на пет основни стълба. (А) Църквата има необходимия капацитет и призвание от Бога да води усилията за укрепване на семейството, грижа за уязвимите и подпомагане на сираците да намерят дом. (Б) Това не може да се постигне без изграждане на семейната среда – най-добрата обстановка за растеж и процъфтяване на едно дете. (В) Във фокуса на вниманието ни е детето, тъй като то притежава вродена вечна стойност и има правото да развива потенциала си. (Г) Всичко това може да се осъществи чрез движение с широко сътрудничество в ключови области, водещо до обществена трансформация. (Д) В центъра на нашата дейност е Бог. Той ни е призовал и приел, осиновил ни е в Своето семейство и нарича Себе си „Баща на сирачето“. Неговата воля за нас е да търсим правдата и да полагаме грижи за най-уязвимите.    По време на пленарните сесии присъстващите слушаха разкази от цял свят за инициативи в подкрепа на семейства в риск от Йордания, Украйна, Румъния, Парагвай, САЩ, Замбия, Зимбабве, Египет, Кения, Индия, България, Аржентина, Коста Рика, Уганда. Всички общи сесии от конференцията са налични на YouTube канала на „Свят без сираци“.    Бяха засегнати теми като емоционалните и социалните потребности на децата в неравностойно положение; адресирането на насилието и порнографията – включително и сред вярващите хора; обгрижването на бежанци от война и особено на самотни жени с деца; допринасяне на християнски сдружения за социална промяна в партньорство с държавните органи за закрила на детето; превантивна работа сред социално слаби семейства с цел по-добра грижа за детето; обучения в малки групи за укрепване на семейството и повишаване на родителския капацитет; преодоляването на предразсъдъци във връзка с приемната грижа и осиновяването; разработването на програми за по-добро разбиране на различните видове травми и планиране на мерки за психологическо, духовно и физическо изцеление на пострадалите; подсигуряването на безопасна среда за възстановяване на жени, жертва на насилие; изграждането на инстинкти у християните да бъдат „глас на безгласните“ и да се застъпват за социална правда; необходимостта от следучилищни програми за ангажиране на децата и предпазването им от рисковете на уличното битие; важността от споделяне и обмен на информация, ресурси и опит в широка платформа от съработничество; грижата за духовното състояние на хората, които са се посветили да работят сред деца в риск; здравословната среда в църковното събрание и пастирската грижа като възможност за усвояване на Божието всеоръжие.    В последния ден от конференцията бе отделено време за регионални събрания с дискусия на тематика, специфична за различните части на света. Участниците се събраха в шест отделни помещения: Източна Азия; Европа, Близкият изток и Северна Африка; Латинска Америка; Югоизточна Азия; Северна Америка; Южна Азия. Целта на консултациите беше всички да имат възможност „да чуят и научат, да развият нова визия, да се вдъхновят, информират и насърчат взаимно – както и да положат основа за последващи дискусии и сътрудничество след края на форума“. Сериозно време беше отделено и за взаимни молитви между представители на отделните страни.    В процеса на обсъждането отново и отново възникваше съгласие за ценността от партньорски отношения за по-синхронизирано обществено въздействие. За да може да се изгради едно силно движение, местните вярващи трябва да инвестират усилия в няколко области: (а) да направят точно проучване на нуждите на уязвимите семейства и деца в страната си; (б) да съградят мрежа от църкви с виждане за работа сред сираци; (в) да установят стабилни отношения със социалните служби, които са ангажирани в сферата; (г) да разработят мрежа за широко сътрудничество на неправителствените организации, посветени да служат сред хора в риск.    Ричард Проктър от европейския клон на „Свят без сираци“ оповести, че сдружението си е поставило за цел да развива възможности за обучение. На всеки шест седмици WWO Europe провежда онлайн среща за обмен на опит и ресурси, а координатор е Суви Каупинен. Веднъж месечно се изпраща електронен бюлетин. Основната визия на европейското движение е да служи като платформа за информация и улеснено сътрудничество между местни и национални движения, държавни агенции и църкви. За 2024 г. сдружението си е поставило за цел да постави много по-силен акцент върху проблема на безпризорните малолетни в бежанските потоци и децата със специални образователни потребности.    Дискусията на района, обхващащ Европа, Близкия изток и Северна Африка, завърши с обобщение, основано на Галатяни 6:9: „Да не ни дотяга да вършим добро; защото ако не се уморяваме, своевременно ще пожънем.“    Поглед напред с надежда    Последният говорител на конференцията беше Руслан Малюта, координатор за партньорските отношения към One Hope и съосновател на сдружението „Свят без сираци“. Той сподели как още през 2012 г. е получил призив от Бога, че тяхната дейност в Украйна ще се разгърне като глобално движение. В прилив на ентусиазъм, Малюта тогава извадил списък с всички държави по лицето на земята и започнал да се моли поименно за всяка от тях – и в частност за положението на сираците там.    „Бог ни придава гореща визия в сърцето, която в момента изглежда нелепа и непостижима – възкликна Руслан Малюта пред събранието. – Но нашата задача е да помним великите дела на Бога в миналото и да гледаме към бъдещето с надежда и упование, работейки сериозно и посветено в настоящето. Един свят без сираци е не само възможен. Той е неизбежен. В това можем да сме сигурни, понеже самият Христос казва, че Небесното царство е вече сред нас (Лука 17:21).“    Третият глобален форум на „Свят без сираци“ беше закрит с думи на благослов от организационния екип: Сюзан Хилис, Любомир Хлавачка и Кармен Фрийзен. „Вашата любов към децата е осезаема! Това е историята на вашия живот и вашето служение. Върнете се у дома окрилени, вдъхновени, освежени и с подновено посвещение да полагате грижи за уязвимите деца и да допринасяте за промяна във вашето общество!“    Пътна карта на „Свят без сираци“    Всеки участник във форума получи обновено издание на Пътната карта на WWO, озаглавена „Основи на активния ангажимент“. Материалът е предназначен да служи като основа за широко приложение при дейността на националните движения. Текстът му е изграден на същите четири основни области, които бяха адресирани през конференцията: сътрудничество, превенция, интервенция и грижа за служителя.    „Нашето виждане – се казва в документа, – е тези четири приоритета да се съчетават, така че всички защитници, застъпници и служители по места да имат целия им необходим ресурс, за да работят за великата мисия от Бога сред семействата и децата в своята страна.“    Има конкретна причина този материал да бъде наречен „пътна карта“. Авторите му са го подготвили с молитва да служи като средство за подкрепа на дейността на хора от над 80 страни по света, които са ангажирани с мисията да съдействат на децата да постигат пълния си потенциал и истинското си призвание от Бога в живота. Текстът дава общи напътствия и конкретни ресурси с надеждата да повиши мотивацията и капацитета на посветените да градят свят без сираци.     ]]> Thu, 14 Mar 2024 00:00:00 EST https://www.evangelskivestnik.net/?page=news&id=11690 Ирландците подкрепиха дефиницията на брака в конституцията на страната https://www.evangelskivestnik.net/?page=news&id=11691 Гласоподавателите в Ирландия отхвърлиха правителствен референдум, насочен към предефиниране на важността на брака и семейството в конституцията на страната.   Премиерът на страната Лео Варадкар е изненадан от провала.   „Явно сме сбъркали“, каза той. „Въпреки че старата поговорка гласи, че успехът има много бащи, а провалът е сирак, мисля, че когато загубиш с такава разлика, има много хора, които са сгрешили и аз със сигурност съм един от тях.“   Според Избирателната комисия на Ирландия 39-ата поправка, за която гражданите гласуваха на Международния ден на жената, би променила текста в член 41 от ирландската конституция, „Държавата признава семейството като естествена и основна единица на обществото, и като морална институция, притежаваща неотменими права, предшестваща и по-висша от всички закони.”   По-конкретно, предложението щеше да промени члена, за да премахне формулировката, че институцията на брака е принципът, „на който се основава семейството“. Изменението, ако беше одобрено от ирландския народ, щеше да разшири члена, за да включи както брака, така и „други трайни връзки“ и щеше да премахне изявлението, наричащо брака институцията, „на която се основава семейството“.   В статията се посочва, че семейството процъфтява най-добре, когато майката присъства в дома.   В член 41 се казва: „Държавата признава, че с живота си в дома жената предоставя на държавата подкрепа, без която не може да бъде постигнато общото благо“. Той добавя, че „държавата следователно ще се стреми да гарантира, че майките няма да бъдат принудени поради икономическа необходимост да работят, за да пренебрегнат задълженията си в дома“.   Преди гласуването миналия петък Конференцията на католическите епископи на Ирландия публикува изявление, в което се противопоставя на предложението.   „Загрижени сме, че предложената семейна поправка в конституцията намалява уникалното значение на връзката между брака и семейството в очите на обществото и държавата и е вероятно да доведе до отслабване на стимула за младите хора да се женят“, гласи изявление от групата.   Той продължава: „Предложеното изменение има за цел премахването на всички изрази, споменаващи майчинството в конституцията и непризнаване на конкретния и неизчислим обществен принос на майките във всеки дом в Ирландия.“   Въпреки че беше изтъкнат аргументът, че езикът за жените е дискриминационен, религиозните лидери твърдяха, че формулировката „по никакъв начин не пречи на жените да работят или да заемат правилното им място в социалния и обществен живот“.   Според епископите „Ролята на майките трябва да продължи да се цени в нашата конституция.”   Алберт Молер, президент на Южната баптистка богословска семинария, призна, че Ирландия  бързо се е ориентирала наляво - отбелязвайки приемането на еднополовите бракове през 2015 г. и легализирането на абортите през 2018 г. В същото време страната, която по традиция е римокатолическо общество, потенциално се бори да се отърве от вродените „импулси“, за да види стойността на семейството.   „Няма съмнение, че тази секуларизация е много широко разпространена“, каза той във вторник в епизод на своя подкаст „Брифингът“. „Но действията, предприети от избирателите в Ирландия през уикенда, ни напомнят, че дори в едно общество, което се смята за секуларизирано, има импулси, които може да не е в състояние да назове, въпреки че те все още са много актуални.“   Т. Филипс Faith Wire]]> Thu, 14 Mar 2024 00:00:00 EST https://www.evangelskivestnik.net/?page=news&id=11691 Трима монаси убити в манастир в Южна Африка https://www.evangelskivestnik.net/?page=news&id=11692 Трима египетски коптски монаси са убити при нападение в коптски манастир в Южна Африка, съобщи християнската коптска православна църква на Египет във вторник, а южноафриканската полиция заяви, че разследва тройно убийство.   „Трима монаси са станали жертва на престъпно нападение в нашия коптски манастир“, каза говорителят на Коптската православна църква в изявление, публикувано във Фейсбук, без да дава подробности.   И трите жертви са открити с прободни рани, докато четвъртият монах, който е оцелял, твърди, че е бил ударен с железен прът, преди да избяга и да се скрие, каза говорителят на полицията полковник Димакацо Невхухулви в изявление.   „Мотивът за убийствата е неизвестен на този етап“, каза той, добавяйки, че заподозреният е напуснал местопрестъплението, без да вземе никакви ценни предмети“.   Южна Африка е сред страните с най-висок ръст на убийства в света, а въоръжените грабежи са често срещани.   Единият от тримата убити монаси е бил представител на Коптската епархия на Южна Африка, се казва в изявлението на църквата.   Започнато е вътрешно разследване, а египетският посланик в Йоханесбург е информиран за станалото.   Член на Египетската коптска православна църква в Южна Африка, който е бил обучаван за монах, е арестуван по подозрение в убийството на тримата обичани монаси. Изслушването на арестувания е в четвъртък. Мотивът тепърва ще се изяснява.     Christian Post]]> Thu, 14 Mar 2024 00:00:00 EST https://www.evangelskivestnik.net/?page=news&id=11692 Почина патриархът на БПЦ https://www.evangelskivestnik.net/?page=news&id=11693 Късно снощи от Българската патриаршия съобщиха за смъртта на патриарх Неофит.  Той е починал във Военномедицинска академия след продължително лечение на многоорганна недостатъчност.  От патриаршията изразиха благодарност към ВМА София за грижите, проявени към Софийския митрополит. Неофит I е висш български православен духовник, глава на Българската православна църква и на Софийската епархия от 24 февруари 2013 година до 13 март 2024 година с титлата Патриарх Български и митрополит Софийски. От 1994 г. до 2001 г. е доростоло-червенски митрополит. От 2001 г. до избора му за български патриарх е русенски митрополит. Най-вероятно Неофит ще бъде погребан в Троянския манастир. Предстои избиране на негов заместник. Снимка: ЗАРАТА Източник: БТА]]> Thu, 14 Mar 2024 00:00:00 EST https://www.evangelskivestnik.net/?page=news&id=11693 От криза към надежда: Глобален форум на „Свят без сираци“ https://www.evangelskivestnik.net/?page=news&id=11687 Глобален форум на движението „Свят без сираци“ (World Without Orphans, WWO) се проведе от 29 февруари до 3 март 2024 г. Основна тема на конференцията беше „Заедно от криза към надежда“, а за мото беше избран цитат от Евреи 6 глава: „Държим за поставената пред нас надежда, която имаме за душата като здрава и непоколебима котва.“    Събитието се проведе във втория по големина град в Тайланд – Чианг Май. Именно там бяха проведени и предишните два глобални форума на WWO: през 2016 г. (с 450 участници от 60 страни) и през 2019 г. (с 500 участници от 70 страни). Този път присъстваха над 500 представители на 63 държави от всички континенти.  „Свят без сираци“ е глобално движение – асоцииран член на Световния евангелски алианс. Основна визия на съществуването му е да мобилизира християнската църква да откликва на нуждите на уязвимите деца от всеки народ. За да постигне тази цел, служението призовава и подготвя местни водачи да си сътрудничат за адресиране на проблемите с хора в неравностойно положение – и в частност децата, лишени от родителска грижа.    Партньорски организации, които сътрудничат на „Свят без сираци“ за осъществяването на глобалния форум, включват: Transform World, 4/14 Window, World Evangelical Alliance, Lausanne Movement, Pentecostal World Fellowship, Global Children’s Forum, Viva Network и др.    Поява на движението „Свят без сираци“  През последните осем години „Свят без сираци“ натрупа сериозна инерция. Докато през 2016 г. подобен вид инициативи се развиваха в не повече от десетина страни, днес по света има 49 национални сдружения, както и още 53 партньорски организации.    След началото на XXI век много държави в Източна Европа започнаха процеси на т.нар. „деинституционализация“ на грижата за деца. Мащабните мерки включваха закриване на домовете за деца, лишени от родителска грижа; приемане на ново законодателство за улесняване на осиновяванията и уреждане на приемната грижа; въвеждане на нов вид социална услуга като центровете за настаняване от семеен тип.    Въпреки положителните сигнали обаче нуждата от синхронизирани усилия и участие на неправителствения сектор в тези процеси е огромна – особено в бившия тоталитарен блок. Според статистика на инициативата “Opening Doors for Europe’s Children” отпреди пандемията с Ковид, броят на деца в държавни институции през второто десетилетие на ХХ век е изключително притеснителен: Босна и Херцеговина (2400), България (10 000), Хърватска (800), Естония (1000), Литва (2500), Молдова (1110), Румъния (9900), Украйна (104 000). А проучване на Euractiv показва, че настаняването на деца в сиропиталища се причинява предимно от бедност или увреждания, а не толкова поради загуба на родители.    Според изследвания от 2023 г. поне пет милиона деца по света продължават да живеят в държавни институции. Проблемът обаче е по-дълбок. Най-малко 43 милиона деца по света са в уязвимо състояние, след като са изгубили родители от наркотична зависимост, военни конфликти, епидемията с Ковид или природни бедствия. През последните двадесет години миграционният поток към Европа е нараснал от 16 милиона на 110 милиона души – с което големите градове се изпълват с огромен брой улични деца в риск. Недостатъчно изследвана е и темата за децата със специални потребности, които са лишени от възможност да се приспособяват към учебната среда и да разгръщат потенциала си в съвременните общества.    Развитие на движението в Европа Като инициатива с визия за свят без сираци, движението възниква през 2010 г. в Украйна, когато местни евангелски християни се събират около споделено желание да търсят решения за кризата със сираците в страната. Няколко години по-късно идеята се подема от вярващи хора в различни европейски страни. Глобалният форум през 2016 г. се превръща в катализатор на този процес и на кръгла маса в края на същата година се взема решение за учредяване на европейски клон на WWO. През юли 2017 г. е сформиран екип, а година по-късно към движението се присъединява Ричард Проктър, който е водещ координатор на WWO Europe до днес. Официалното учредяване на европейското сдружение става през 2019 г.    Междувременно през краткото си съществуване европейският клон на „Свят без сираци“ организира редица обучителни семинари за изграждане на капацитет у родители, осиновители и социални работници. Темите включваха: „Да виждаш невидимите деца“ (септември 2021 г.), „Тайни места, тайни болки“ (март 2022 г.), „Скрито пред погледа ни“ (юни 2022 г.), „В помощ на изцелението чрез игра“ (ноември 2022 г.), „Сътрудничество за безопасност на децата“ (юни 2023 г.), „Грижа за децата с увреждания“ (октомври 2023 г.).    „България без сираци“  През следващите години едно по едно се оформят редица национални сдружения в различни европейски страни. Подобен процес тече и в България. След няколко опита да се организира действащо движение, през 2019 г. представители на страната ни са поканени на втория глобален форум на WWO. Две години по-късно става официалното учредяване на „България без сираци“ със съпредседатели Иван Минчев и Кристина Стоименова.    Целта на сдружението е да вдъхновява процеси за осиновяване и да търси форми на сътрудничество между неправителствени мисии и държавни агенции с цел подсигуряване на грижа за децата в риск, превенция на процесите за откъсване на деца от семейна среда, интервенция при случаи на насилие, уязвимост или неглижиране, както и промяна на негативните стереотипи във връзка с осиновяването на деца от малцинствен произход. „Нашето желание е да помагаме на повече деца да научат, че имат небесен Баща, който ги обича“, казва Иван Минчев във видео, представящо историята на движението у нас.    През март 2023 г. сдружение „България без сираци“ беше домакин на значима консултация, организирана от WWO Europe. Основната тема беше „Да пътуваме заедно: семейство за всяко дете“, а партньори в подготовката бяха фондации като European Freedom Network, Orphan’s Promise, Refugee Highway Partnership, Christian Alliance for Orphans, Thirty One Eight. Конференцията се проведе в София с любезното домакинство на Конферентен център „Възраждане“. Участваха общо 224 души от 29 страни, обединени от споделената мечта да градят един свят, където всяко дете живее в грижовно и стабилно семейство, опознава своя небесен Баща и получава възможности да развива потенциала, заложен в него от Твореца.      Следва продължение...  ]]> Wed, 13 Mar 2024 00:00:00 EST https://www.evangelskivestnik.net/?page=news&id=11687 Новият президент на Индонезия - отявлен нарушител на човешките права https://www.evangelskivestnik.net/?page=news&id=11688 Въпреки че официалните резултати все още не са обявени, Прабово Субианто печели президентските избори, проведени през февруари в Индонезия. Окончателните резултати ще бъдат обявени през следващите седмици, но до момента Субианто печели 59% от преброените гласове.   Прабово е бивш министър на отбраната на Индонезия и зет на бившия диктатор Сухарто. Прабово е уволнен от армията поради обвинения в участие в отвличането и измъчването на продемократични активисти през 1998 г. Отвличането води до изчезването на 20 активисти, 13 от които все още са в неизвестност.   В резултат на тези нарушения САЩ забраниха на Прабово да влиза в САЩ.  Новият президент не е потвърдил публично своята религия, но негови близки го определят като неблагочестив мюсюлманин. От 277,3 милиона души в Индонезия 87,2% се определят като мюсюлмани. В страната има 7% протестантско и 2,9% римокатолическо население.   Официалната конституция гарантира свободата на религията, но също така заявява, че „гражданите трябва да приемат ограниченията, установени от закона, за да защитят правата на другите и да задоволят „справедливи искания, основани на съображения за морал, религиозни ценности, сигурност и обществен ред в едно демократично общество,“ според Доклада за международната религиозна свобода на САЩ от 2022 г.   Индонезия спазва законите за богохулството, като арестува няколко християни само през 2022 г., включително християнинът Мухамад Кейс, който публикува множество видеоклипове, критикуващи исляма, след като приема християнството. Индонезийското правителство осъди Кейс на 10 години затвор за богохулство.   Безопасността и сигурността на християните в Индонезия остават несигурни през последните няколко години, с много ограничения на техните права. Поради предишните му нарушения на правата на човека много международни политици все още не са склонни да поздравят Прабово за новия му пост.   Изпълнителният директор на индонезийската правозащитна група “Imparsial”, Гуфрон Мабрури, каза: „Изборът на Прабово създава не само лош прецедент в усилията за преследване на държавни престъпления, извършени от предишното правителство. Това също ще отслаби прилагането на човешките права в бъдеще.”   Молим се ръководството на Прабово да се ангажира с правата на човека и свободата на религията. Молим се предишните нарушения на човешките права да не са прецедент по отношение на управлението на Прабово и неговата администрация. Молим се Съединените щати да не се поколебаят да коментират всякакви нарушения на правата на човека, които могат да възникнат или продължат през следващото президентство.   International Christian Concern]]> Wed, 13 Mar 2024 00:00:00 EST https://www.evangelskivestnik.net/?page=news&id=11688 Папата силно критикуван след последното си изявление за войната в Украйна https://www.evangelskivestnik.net/?page=news&id=11689 Папа Франциск се сблъска с вълна от критики, след като заяви, че Украйна трябва да "има куража да развее бялото знаме" и да преговаря за прекратяване на войната с Русия.  Главата на Римокатолическата църква каза това в интервю за швейцарската обществена телевизия, записано миналия месец, но излъчено в събота.   Интервюиращият първи използва термина "бял флаг" във въпроса си, както беше уточнено по-късно от Ватикана, като след това думите са използвани от Франциск.   "Това е една интерпретация, наистина. Но аз мисля, че най-силният е този, който преценява ситуацията, мисли за хората и има смелостта да вдигне бялото знаме и да преговаря", казва папата. Той допълни, че преговорите трябва да се осъществят с помощта на международни сили.   Смята се, че това е първият път, когато папата използва термини като "бял флаг" или "победен", обсъждайки войната в Украйна, въпреки че и досега е говорил за необходимостта от преговори, отбелязва Ройтерс.   Призивът на папата обаче беше посрещнат сдържано в Русия и с критики в Украйна и Европа.   "Начинът, по който аз го разбирам, е, че папата призова Запада да остави настрана амбициите си и да признае, че греши", каза говорителката на руското външно министерство Мария Захарова, цитирана от италианската новинарска агенция АНСА. Що се отнася до Русия, "ние никога не сме блокирали преговорите", добави тя.   Украинският президент Володимир Зеленски отхвърли призива на папа Франциск за мирни преговори с Русия, определяйки го като "виртуално посредничество" от разстояние, предаде Ройтерс. Зеленски не коментира пряко папата или позицията му във вечерно видеообръщение, но намекна, че идеята на папата няма нищо общо с усилията на религиозните фигури в Украйна да помогнат на страната, отбелязва агенцията.   "Нашето знаме е синьо-жълто. Това е флагът, за който живеем, умираме и тържествуваме. Никога няма да развеем други флагове", написа украинският външен министър Дмитро Кулеба в социалната мрежа „Екс“. Той предупреди, че не трябва да се повтарят грешките от миналото и призова за подкрепа на Украйна и нейното население, което се бори за живота си, съобщиха АФП и Укринформ. Михайло Подоляк, съветник на президента на Украйна Володимир Зеленски, добави, цитиран от украинското издание „Лента“, че подобна реч е „унищожаване“ на репутацията и „посредническата мисия“ на Светия престол поради неговата предполагаема проруска позиция.   С критика излезе полският министър на външните работи Радослав Шикорски, цитиран от ДПА. „Какво ще кажете да насърчим (руския президент Владимир) Путин да има смелостта да изтегли армията си от Украйна като компенсация? Тогава мирът ще се върне незабавно, без да има нужда от преговори“, написа Шикорски в "Екс".   Латвийският президент Едгарс Ринкевичс написа в „Екс“, цитиран от Укринформ: „Човек не трябва да капитулира пред лицето на злото. Човек трябва да се бори с него и да го победи, за да вдигне злото бялото знаме и да капитулира.”   Денис Ратке, германски евродепутат от ХДС, каза, че думата „срамно“ може да се използва, за да опише коментарите на папата. „Позицията му за Украйна се отразява зле на неговия понтификат. Неразбираема е“, публикува той в „Екс“, цитиран от Гардиън.   Друг германски политик Мари-Агнес Щрак-Цимерман, председател на комисията по отбрана на Бундестага, каза, цитирана от „Дойче Веле“, че като католичка се срамува от коментарите на папата:  „Преди украинските жертви да издигнат бялото знаме, папата трябва силно и недвусмислено да призове бруталните руски нападатели да свалят пиратското си знаме – символът на смъртта и Сатаната.   Ватиканът се опита да обясни думите на папата на фона на вълната от критики. Говорителят на Ватикана Матео Бруни каза, цитиран от АНСА, че папата е "избрал изображението на бялото знаме, предложено от интервюиращия, за да покаже... примирие, постигнато със смелостта на преговорите".  Той добави, че папата е дал да се разбере, че "преговорите никога не са капитулация".   Това не е първият път, когато папа Франциск e бил критикуван заради изявленията си за Русия и Украйна, припомня брюкселското издание „Политико“.  През август папата разгневи Киев и неговите балтийски съюзници, като възхвали империалистическото минало на Русия по време на видеоконференция с руска католическа младеж, която той нарече „наследници на Велика Русия“. След това Ватикана също беше принуден да издаде разяснение, заявявайки, че Франциск не е имал намерение да насърчава съвременната руска агресия.   „Папа Франциск трябва да погледне реалистично на света и да има смелостта да преговаря с Луцифер за предаването на Католическата църква“, иронизира Андреас Умланд, политически анализатор от Стокхолмския център за източноевропейски изследвания, в публикация във Фейсбук, цитирана от „Политико“.   Думите на Франциск все пак получиха отклик сред някои политици в Европа, макар и извън властта. Министър-председателят на германската федерална провинция Саксония Михаел Кречмер заяви, цитиран от „Велт“, че „папата е разумен човек“. „Европейците трябва да се опитат да постигнат съгласие за прекратяване на огъня още преди (президентските) избори в САЩ. Логиката на насилието и смъртта трябва да бъде преодоляна", подчерта Кречмер.   Германският политик, депутат в Бундестага Сара Вагенкнехт нарече смел призива на папа Франциск за мир в Украйна и посочи необходимостта от преговори за разрешаване на конфликта вместо нови доставки на оръжия за Киев. „Папа Франциск приема сериозно мирното послание на християнството... Критиката по негов адрес е признак на неуважение, а понякога и удар под кръста“, каза Вагенкнехт, цитирана от „Зюддойче Цайтунг“.   Според изданието „Бизнес Инсайдър“ мирните преговори са все още далече, а последните коментари на папата идват, докато украински и руски официални лица продължават да критикуват перспективите за преговори. Русия и Украйна продължават да си поставят противоречиви цели.   Зеленски каза, че макар да иска мир, той няма да се откаже от никоя територия, включително Крим, който Русия анексира през 2014 г. Украинският лидер също се опасява, че всеки договорен мир само ще даде шанс на Русия да се превъоръжи, преди да нахлуе отново. Кремъл, от друга страна, последователно отказва да участва в мирни преговори при условия, определени от Киев.   БТА Photo: Vatican News]]> Wed, 13 Mar 2024 00:00:00 EST https://www.evangelskivestnik.net/?page=news&id=11689 Християни отвличани от църкви в Хаити https://www.evangelskivestnik.net/?page=news&id=11684 Християнска агенция призова вярващите да се молят за „възстановяване на реда“ в Хаити, сред анархията в цялата страна поради нападения на въоръжени банди.   Хаити влезе в извънредно положение на 3 март, тъй като сблъсъците повредиха комуникациите и доведоха до бягства от затвора, след като лидерът на група банди Джими Черизие, призова престъпните групи да се обединят и да свалят министър-председателя на Хаити Ариел Хенри.   Организирани престъпни групи нахлуха в затворите, което доведе до бягството на 3700 осъдени. Организацията на обединените нации изчислява, че стотици хиляди са били разселени, а хиляди са убити в общия конфликт в Хаити, с широко разпространени вести за изнасилвания, изтезания и отвличания с цел откуп.   Ейми Балог от Помощ за църквата в нужда казва, че местните християни са отчаяни.   „През последните няколко месеца има много отвличания на християни и свещеници. Понякога тези хора биват отвличани и след това освобождавани няколко дни по-късно, но редица християни, отвлечени миналия месец, все още са в плен. Те са били отвлечени от въоръжена банда, но никой не знае къде ги държат. Не е ясна и мотивацията за тези отвличания.   „Има чувство на несигурност, хората просто не се чувстват в безопасност, пътищата са блокирани, невъзможно е да се влезе и излезе от Капитолия. Така че е пълен хаос.“   Премиерът Хенри в момента не може да влезе в Хаити поради продължаваща атака срещу международното летище, което остава затворено за всички полети.   Той се опита да се върне обратно в Хаити от Съединените щати миналата седмица, но на самолета му беше отказано разрешение да кацне. Тогава той беше отхвърлен и от съседната Доминиканска република. В момента е заседнал в Пуерто Рико.   W. Hobs Premier Christian News]]> Tue, 12 Mar 2024 00:00:00 EST https://www.evangelskivestnik.net/?page=news&id=11684 Как да се молим за нашите невярващи близки? https://www.evangelskivestnik.net/?page=news&id=11685 Всички ние имаме близки, които много обичаме, но знаем, че сърцата им са далеч от Господа. Има толкова много причини, поради които сърцата на хората могат да охладнеят към Бога. Някои от нас страдат от емоционална травма, която затруднява приемането на Божията любов, други позволяват на гордостта да ни каже, че тайната на невидимия Бог не е приемлив отговор на големите въпроси, които животът предлага, а трети са твърде вкоренени в греха, за да видят Бога. Каквото и да се случва с нашите невярващи приятели, можем да бъдем уверени, че Бог ги обича и желае сърцата им да станат възприемчиви, за да могат да приемат Божия безплатен дар на спасение.   В 1 Тимотей 2:3-4 четем следното: „Защото има един Бог и един Посредник между Бога и хората, Човекът Христос Исус, който иска всички хора да се спасят и да стигнат до познание на истината.“   Тези стихове потвърждават, че Бог не се е отказал от изгубените и съкрушените. Дори в най-тъмните ситуации Божието желание е всеки един от нас да познае истината и да бъде спасен от силите на греха и смъртта. Отказваме ли се, докато чакаме сърцата на тези, които обичаме, да се отворят към Господа? Толкова често се уморяваме, докато чакаме Бога. Започваме да се съмняваме в силата Му и поставяме под въпрос плановете Му. Но Неговото слово ни казва, че когато поискаме нещо според Неговата воля, Той ни чува! Неговата воля е всички да бъдат спасени, така че Той чува нашите молитви за спасението на тези, които обичаме.   В Лука 15 четем за това как пастирът остави своите 99 овце, за да намери едно изгубено агне. Исус разказа тази история по време на служението Си, за да илюстрира любящото сърце на Бога към човечеството. Той тръгва след изгубените! В небето има радост всеки път, когато една душа бъде осиновена в Божието семейство. Той не е забравил за вашите близки. Ушите Му са отворени за нашите молитви и не е спрял да работи в живота ни. Бог обещава, че светлината винаги е в състояние да победи тъмнината, когато сърцата ни са готови да достигнат до Него (Йоан 1:5). Няма толкова мрачни обстоятелства, че Бог да не може да пренапише нашите истории за Своя слава. Никой от нас не може да бъде разделен от Божията любов. Единствената стъпка, която трябва да направим, за да прегърнем дара на Исус за вечен живот, е да Го помолим да бъде наш Спасител и Господ.   Не се предавайте! Продължавайте да се застъпвате за онези, които Бог влага в сърцето ви. Молете се усърдно за тях. Показвайте Божията любов в живота им. Покажете им колко много се грижи Бог за тях с вашите грижовни думи и доброта. Помнете, че Бог ги обича и желае те да намерят свобода и изкупление дори повече от вас. Понякога си представяме, че Бог е ядосан съдия, който следи грешките ни. Бог сякаш няма търпение да унищожи творението Си. Много от нас живеят така, сякаш Богът, на когото служим, няма търпение да ни осъди за нашите грехове.   За щастие, Бог, Когото срещаме в Библията, е описан като милостив, благ, бавен на гняв и изобилен с любов (Псалм 103:8). Той не ни е създал за унищожение, а за да Го познаваме и да направим любовта Му известна по цялата Земя. Сърцето ни към скитащите се души около нас се променя, когато осъзнаем, че Бог е на наша страна. Той иска цялото творение да Го познава. Нашите молитви за невярващите близки са в съответствие с Божия добър план за тях! Той ни обича.   Нека се помолим:   Отче, благодарим Ти за Твоя велик план на спасение. Чрез Исус Ти даваш на всеки от нас надежда и бъдеще. Господи, молим се за нашите близки, които тепърва ще прегърнат любовта ти. Моля Те, смекчили сърцата им! Размени техните каменни сърца за меки, отворени да Те приемат. Завладей ги с любовта Си. Моля Те, нека Те намерят. Намеси се в живота им, за да осъзнаят нуждата си от Теб и Твоя велик план за живота им. Дай им очи, за да видят Твоята доброта, милост и благодат. Нека посланието на Исус отекне в сърцата им по нов начин. Направи ги ново творение. Нека Твоята любов да бъде тяхна котва, надежда и убежище. Дай ми нужната мъдрост, дързост и благодат, за да им показвам Твоята любов. Амин.   Cross Walk ]]> Tue, 12 Mar 2024 00:00:00 EST https://www.evangelskivestnik.net/?page=news&id=11685