Скъпи читатели, на Деня на християнското семейство ви срещаме с вдъхновяващото семейство Тодорови. Мария и Тодор са семейство от 11 години, имат три дъщери и живеят в Сливен. И двамата споделят вярата си в Бога и желанието да живеят живота си така, че да Му служат с каквото могат. Има още нещо, което ги свързва от самото начало, и това е дарбата да творят музика.
ЕВ: Прекрасни Мария и Тодор, преди броени дни излезе вашият Рождествен видеоклип, в който участва цялото ви семейство. Той е истински подарък за Деня на християнското семейство и нашите читатели могат да му се насладят тук.
Вие сте радост за очите и душата. Моля ви, разкажете ни накратко вашата приказка. Как станахте семейство?
Мария: Както много други двойки, и нашата история започна на младежкия християнски лагер Карандила. Там Тошко ме заговори точно преди да си тръгна обратно за Пловдив. И явно ми е направил голямо впечатление, защото в колата казах на родителите си, че сякаш току-що съм говорила с бъдещия си съпруг.
Тодор: След това започнахме дистанционна комуникация с часове наред всеки ден, която прерасна в чести междуградски пътувания и малко след това се оженихме.
ЕВ: Във време, когато посвещението е дума, загубила своята сила и смисъл, какво мислите вие за него доколко то е важна в едно семейство и какво е неговото практично изражение?
Тодор: Посвещението е от голямо значение – на първо място към Бога, на второ – към семейството, а после – работа, служение и всяка друга област от живота.
В семейството посвещението е особено важно в трудните моменти и тогава, когато любовта не я чувстваш, но знаеш, че я има. Любовта е избор и ние си припомняме взетото решение през целия си съвместен живот. Когато посвещението ни е на първо място към Бога, е много по-лесно да го приложим и в семейството. Приоритет за нас е да го прилагаме и по отношение на децата – посвещаваме се да ги възпитаме, да сме последователни в изучаване на Библията и семейна молитва.
Мария: Посвещението към всяко нещо е трудно, затова и постепенно губи мястото си в света, в семействата, а дори и в отношението ни към Бога. А когато ми е трудно, естественото ми желание е да избягам, да се отърва от трудността.
Никое семейство не е лишено от атаки по отношение на посвещението на двамата партньори един към друг. Ние не сме изключение! Мога само да благодаря на Бога, че ни помага да следваме Него, а оттам идва и помощта да сме посветени един на друг. В крайна сметка, да имаш семейство, което е посветено на Бога, за това си струва да се бори човек! За всяко хубаво нещо се полагат усилия. Нищо не идва от само себе си, дори и да изглежда така отстрани.
ЕВ: Имате три прекрасни принцеси, които неизменно са наследили вашите дарби. Какво ви дава музиката? Възпитава ли се любовта към нея или идва естестено?
Тодор: Музиката ни дава много възможности да изразяваме себе си и да творим. Потребността да създаваме, заложена ни от Твореца, е главен мотиватор за това да правим песни за Негова прослава. Музиката също отваря врати да достигаме хора и места, които иначе не бихме достигнали.
Мария: Музикалността се придава по гените, но културата в дома и примера на родителите със сигурност допринасят много за любовта на децата към музиката. Разбира се, изисква се и труд, а понякога – много труд, за да усвоиш музикално умение.
Аз също идвам от семейство, където музиката е била ценена. И голяма част от тийнейджърските и младежките си години съм прекарала със слушалки или пеейки. А нашите деца пееха преди да започнат да говорят.
ЕВ: Какво бихте посъветвали младите хора, които се страхуват да създадат семейство и предпочитат да се наслаждават на кариерата си или на своето лично себеосъществяне?
Мария: Не съм съгласна с това да се поставя кариерата преди създаването на семейство.
Омъжих се веднага след като завърших магистратура. Вече бях готова за това, беше си логичната следваща стъпка в живота ми. Бях готова и за деца, затова и не сме имали време „да си поживеем“ след сватбата. Човек може да живее и след като дойдат децата.
Ако мога да дам един съвет на по-младите, то това ще е да не отлагат създаването на семейство и раждането на деца за по-късно или по-подходящо време, защото практиката е показала, че много от тях после може да имат трудности в тези области. В нашето семейство имахме следното разбиране: не чакаме животът ни да е напълно уреден с дом, финанси и т.н., за да имаме деца. А по-скоро - имаме деца, а всичко останало ще се нареди, Бог ще промисли. И видяхме, че това работи и децата не са бреме, а благословение!
Тодор: Ще им кажа, че семейството е много по-важно и не може да се сравнява с кариерата и себеосъщетвяването. Децата не пречат за постигането на мечтите ни! Точно обратното – те ги изпълват с още по-голяма значимост и осмислят живота ни. На смъртния си одър не бих съжалявал, че не съм работил още един ден повече, но бих съжалявал, ако не съм оставил още едно дете като Божие наследство след себе си.
Според мен страхът да влезеш в брак и да имаш повече деца е пряко свързан с егоизма. Нека не бъдем егоисти!
ЕВ: Доколко е важно семейството да прекарва време заедно в тази епоха на забързаност? Как вие лично съумявате да го постигнете? Нужни ли са жертви?
Тодор: От изключителна важност е да прекарваме време заедно, за да имаме добри семейни взаимоотношения. Голяма роля играе изключването на телевизора и другите интернет устройства. За съжаление, това най-много ограбва нашето време и не много често успяваме да се преборим с него. Ако не общуваме, няма как да споделяме нашите мечти, цели, виждания, проблеми и преживявания в живота. Така бавно и сигурно всеки поема по собствена траектория в различна посока.
Мария: Много важно! Всички близки хора, които не прекарват време заедно, се отдалечават.
Не чакаме да се случва от само себе си, а целенасочено правим неща заедно, разговаряме и прекарваме време заедно. Понякога в забързаното ежедневие може да минат дни, в които с Тошко просто да сме „съжителствали“ и разминавали вкъщи, и тогава обезателно започват да „светват червени светлинки“, които предупреждават за недобри последствия и евентуални конфликти или дори наранявания. Затова се учим бързо да реагираме, ако искаме да избегнем това, което може да стане.
Обичаме да пътуваме всички заедно, да играем игри и да пишем песни. А когато Тошко иска да ме заведе на вечеря, нямам нищо против.
ЕВ: Какво бихте пожелали на нашите читатели за предстоящите празници? Може ли да празнуваме всеки ден?
Мария и Тодор: Празниците, които наближават, по принцип се празнуват отдалеч. Празнуваме, очаквайки празника. Няма нищо лошо в това.
Пожелаваме им това, което бихме пожелали и на себе си – да търсят Божието Царство на първо място, да преживяват Божиите благословения ежедневно, да опитват нови неща и да предизвикват себе си от време на време! Пожелаваме им да не спират да свидетелстват за Бога и да виждат плодове от труда си!
Пожелаваме им семейни взаимоотношения с любов и хармония!
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите