Преди всичко съм човек, а след това - актьор

Какво успя да постигнеш през миналата година? В професионален план за истинско постижение считам, че работих със Сашо Морфов. Работих в Народния театър в пиесата “Хъшове”. Там имах възможността да бъда със страхотен актьорски екип: Чочо Попйорданов, Вальо Танев, Вальо Ганев... От тях можах да науча много неща. Невероятно е усещането да работиш с такъв екип! В личен план ми се случи нещо много радостно: сгодихме се с приятелката ми и очакваме да дойде времето, когато ще се оженим. Има ли неща, които беше планирал, но не можа да осъществиш? Да, има такива. Бях направил един сериал, който се казва “Студентско общежитие”. Той е от типа на “Приятели”. Доста забавен е. Все още не мога да пробия с него в ефирното пространство. А кои от заплануваните неща успя да осъществиш? В нашата професия е много трудно да се каже какво съм имал предвид да осъществя, защото всичко се ражда спонтанно. Имам сериозни планове за бъдещето, но търся сериозен гръб. Какъв е твоят свят? Живея в един свят, който е измислен, но аз го обичам! Искам да докосвам хората. Не знам дали съм роден да бъда пастор или евангелизатор. Всеки си има своето призвание. Аз искам чрез музиката, която правя, чрез актьорското ми майсторство, чрез киното да накарам хората да се замислят. Да плачат, да се веселят... Как успяваш с вярата в Бога и с професията ти като актьор? Вярвам много в Бога. Ако Той не докосне нещо, няма как да се случи. Но вярвам и че трябва да се работи с професионален екип. Не съм на мнението, че щом си актьор, трябва да играеш всичко. Няма такова неща. Първо съм човек, а после съм актьор. Не играя в постановки, в които има сблъсък с ценностите ми. Предлагаха ми нещо в Театър 199 – един от най-добрите театри. Беше и добре заплатено. Учителят ми, Стефан Данаилов, много се гордееше с това, защото аз спечелих конкурса, в който участваха 50 души. Отказах ролята. Казах, че не мога да се застана пред младите хора и да ги забавлявам с глупости, защото те ще свързват името ми с ролята. Особено моноспектакълът е нещо твърде лично. Някои мои колеги ми казаха, че съм луд, а други не можеха да повярват, че това, което правя, е невероятно. Имам колеги, които се хвалят: “Аз играя тук и там...” Аз искам да играя в нещо стойностно! Другото се обезсмисля. Аз съм творец, а не бизнесмен. Какви бяха поводите ти за радост през изминалата година? Всяка сутрин е повод за радост, защото тогава се моля на Бога. Чувствам се много добре. Другата ми голяма радост е, че срещнах жената, която обичам, и искам да прекарам живота си с нея. Радостно е, че завърших НАТФИЗ след 5–6 години обучение. За какво тъгуваш? Тъга е вечната борба между изкушенията, които дяволът предлага. В моята среда те са много големи. Там, където съм аз, е хлъзгаво, пълно със суета, с лицемерие. Това е тъжно. Най-голямата ми тъга в момента е, че очаквам да се развия професионално. Когато един мъж е на 26–27 години иска да постигне нещо в живота си. Аз съм в такъв период. Незадоволената ми тъга е да бъда в някой хубав театър. Какви мечти би искал да станат реалност през следващата година? Много неща... Очаквам най-после да се оженя за жената, която обичам. Аз вярвам, че тя е човекът, създаден за мен. Събрал съм и много потенциал, който искам да излея, но не бих си позволил да правя неща, които не радват Бога.