Четвъртък, 28.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Да запалим огъня на мисионерското поле

Main Pic
Публикувана: 22.03.2004
Автор: Румен Методиев
Прочетена: 1566
Коментари: 0
Пастор Цанг, бихте ли ни разказали как започна служението ви в България? – Преди четири години бях воден от Бог да замина за Източна Европа и да започна мисионерска работа за основаване на църкви. Първото място, на което основах църква, беше в България, а градът е София. Със семейството ми живеем в САЩ и сме добре устроени, но тук, в България, не чувствам разлика и съм доволен от условията. Откакто напуснах страната си и посявам нови църкви, намирам повече отвсякога радост и удовлетворение. До този момент имам резултат от работата си в България, Украйна и Испания. Помагам на църквата в Румъния. Изследвах миграцията в Европа и установих, че има стотици хиляди китайци на континента, което означава, че имаме много работа. Как осъществихте първите си срещи в България и как установихте служението си тук? – В самото начало отивахме до места, на които се срещахме с китайци. Намирахме хората в “Илиянци”, китайски ресторанти и различни други места. Казвахме им, че се провеждат християнски събрания. Гледахме заедно видематериали, изпълнявахме сценки и пеехме християнски песни. След първата седмица имахме няколко повярвали. Постепенно започнахме да се увеличаваме като брой. Станахме десет души, след това двайсет, трийсет и четирийсет. През юли тази година църквата в София ще направи четири години. Работите в четири държави едновременно и пътувате до църквите в тези страни. Как успявате да се справяте с цялата тази работа? Аз пътувам до тези държави и оставам във всяка една определено време, за да мога да работя за стабилизирането на църквите. Понеже не мога да бъда едновременно физически на всички места, аз използвам видеоматериали, чрез които мога да проповядвам, без да присъствам лично. Много често каня служители от Щатите, които остават в църквата за определено време. Също така помагам за изграждането на местни структури от служители, които да поемат развитието на църквите, когато това стане нужно. С помощта на Господа и Неговата благодат църквите се развиват. Определено мога да кажа, че всичко е чрез благодатта на Бога. Има ли разлика в отношението на китайците от Украйна и тези от Испания например? Влияе ли културата на различните държави върху поведението на хората от Китай? Искам да отбележа, че църквите, в които работя, се намират в двата различни полюса на Европа, тоест Западна и Източна Европа. Стандартът в Испания е различен от този в България и Украйна и това естествено влияе на отношението на хората там. В Испания хората живеят по-добре, но същевременно са по-големи материалисти от жителите на източноевропейските държави. Аз виждам обаче разлики и в България, и в Украйна, въпреки че и двете са бивши социалистически държави. Аз съм благодарен на Бог, че тук може по-свободно да се проповядва и да се благовества. Забелязал съм от моите наблюдения, че е възможно да съществуват демократични права, позволяващи евангелизиране, но по-голяма пречка да бъде духовният климат. Такъв е случаят с Испания и там понякога е по-трудно, отколкото в България. Относно самите китайци мога да кажа, че те са по-щастливи в Европа (заради религиозната си свобода), отколкото в Китай, защото там са ограничени в изразяването на вярата си. Каква е ситуацията в Китай във връзка с религиозните права към настоящия момент? – Преди около сто години в Китай е имало много малко хора, приемащи християнството. Днес статистиката посочва, че около двадесет и пет хиляди души се прибавят към вярата всеки ден. Имайки предвид обаче населението на Китай, можем да кажем, че все още не сме голям процент от населението. Приблизително осем процента от жителите на Китай са християни. В момента има окуражаващи новини от страната. Правителството на Китай прави икономически реформи и съответно се нуждае от финансово подкрепа от външни инвеститори. Това налага промени и свободата пред религиите става все по-голяма. Властите са се фокусирали върху модернизирането на страната като цяло и в момента има отворени врати за ново отношение към Евангелието. Разбира се, процесът е труден, защото говорим за страна с над един милиард население. Все още съществува напрежение и натиск върху вярващите, но вярваме, че това ще отиде в миналото и ще дойдат нови времена. Как виждате бъдещето на вашата църква в България? – Виждам будни хора, които ще могат да бъдат водачи и да ръководят църковни общества в бъдеще. Бъдещето като цяло ще бъде базирано на мисии, защото само по този начин ще можем да изпълним заповедта да разнесем Евангелието до края на Земята. Аз съм убеден, че от църквата в България ще има хора, които ще бъдат успешни служители. Как в Китай се отнасят към Евангелието и Благовестието? – Съществува страх, наслоен от дългите години на преследване, но въпреки това има много хора, които изпитват респект към християнството и вярващите. Както казах, Китай се променя и вече все по-слабо се чувства влиянието на комунизма. За съжаление обаче единият идол се заменя с друг. В момента жителите на Китай започват все повече да се подчиняват на зависимостта от парите и алчността за богатство става все по-голяма. В тази атмосфера Благовестието прокарва все по-широк път пред себе си, но трудностите остават актуална тема. Какво според вас е толкова важно и актуално, че искате да го пожелаете на читателите на “Евангелски вестник”? – Най-важното днес е да бъдем посветени на мисионерска работа, защото единствено чрез такъв вид служение можем да обърнем сърцата на всички хора, които умират и отиват в ада. Пожелавам на читателите да работят с местните си църкви и с огън в сърцата да разработват почвата на мисионерското поле.
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg