Петък, 29.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Великден – езически или християнски празник

Main Pic
Публикувана: 28.04.2005
Автор: Евгени Найденов
Прочетена: 3610
Коментари: 0

Великден прогласява възкресението на Христос като кулминация и триумфален завършък на спасителното дело. Той е най-радостният празник на Христовата Църква, който за разлика от всички останали празници, които са въведени в по-късен период, съществува от самото начало на съществуване на Църквата, от деня на откриването на празния гроб, от деня на явяването на Възкръсналия Спасител. След еврейския празник Шабат, който първоначално е спазван в събота, а скоро след възкресението на Христос – в неделя, Великден е може би най-древният християнски празник.

Много скоро след Петдесятница Ранната църква започва да празнува Шабат като ежеседмично прогласяване на възкресението на Божия Син. В същото време някои историци виждат в празнуването на Великден смесване на юдаизъм, християнство и езичество. Дори днес не малко хора празнуват Великден, без да вникват в дълбокия смисъл и значение на Христовото възкресение и без вярата, която единствена превръща извършеното от нашия Господ спасение в реалност в живота на всеки човек.

Има хора, които посещават храма на Рождество и на Великден. За някои дори това е прекалено често. Както една жена отбелязала: “Всеки път, като ходя на църква, раздават върбови клонки”. Това, което ни прави християни, не са нито елхите, нито софрите, нито яйцата, нито върбовите клонки, нито пък козунаците след тях. Всичко това е много красиво, но без лично обръщане и приемане на Божия дар то е толкова безполезно, колкото великолепно украсената трапеза без насъщната и питателна храна.

Според св. Беде (673–735 г.), английски средновековен историк, англосаксонското название на Великден – Истър (Easter), произлиза от древната предгерманска тевтонска митология. Еостра (Eostre) е англосаксонска богиня на пролетта. На нея е посветен месец април, а тържествата в нейна чест са организирани по време на пролетното равноденствие. В желанието си да направят християнството по-приемливо за езичниците, англосаксонските християни започват да използват за Великден названието Истър, тъй като християнският празник на Възкресение Христово съвпада с древното празнуване на настъпващата пролет. В същото време обаче те посочват, че Великден е по-скоро свързан с еврейския празник Пасха. Под това име Великден се празнува и днес в повечето латиноговорещи страни.

Пасхата се празнува по време на първия в еврейската лунна година месец нисан. Празникът Пасха бележи Божието избавление на еврейския народ от 300-годишното робство в Египет и неговото извеждане оттам под ръководството на Моисей. Обвинен в богохулство от първосвещениците и религиозните водачи в Ерусалим и по заповед на римския прокуратор в Палестина – Пилат, Исус е разпънат на кръст точно по време на празнуването на Пасха през 30 г. Ранните християни, повечето от които са евреи, смятат Великден като нов и още по-ясен смисъл на Пасха, където Христос е истинският Божи Агнец, изпратен за спасението на света. По този начин християнското празнуване на Пасха много скоро се превръща в прогласяване на страданията, смъртта и възкресението на Господ Исус Христос.

През 4. век Разпети петък е установен като отделен празник, докато пасхалната неделя е изцяло посветена на славното възкресение на Господ Исус Христос. В същото време с навлизането на все по-голям брой обращеници измежду езичниците и особено след узаконяването на християнството в Римската империя все по-голям брой езически ритуали се превръщат в част от празнуването на Великден. Отчасти това се дължи на факта, че някои от новоповярвалите не могат напълно да се откъснат и разграничат от езическата култура, в която са израснали. От друга страна, това е следствие и от насилственото на някои места налагане на християнството, при което отсъства вътрешната промяна на покаяние и искрено обръщане от езичество към Бога.

През 2. век Великден е вече установен християнски празник. Възниква обаче несъгласие между източните и западните църкви по отношение на точната дата за празнуване на възкресението на Христос. Източните църкви искат Великден да се празнува в делничен ден, тъй като ранните християни празнували всяка година на 14-о число от еврейския месец нисан, докато западните църкви настояват Великден да се празнува винаги в неделя независимо от датата. Това е и един от основните въпроси на свикания от император Константин Никейски събор в 325 г. Съборът решава Великден да се празнува в първата неделя, следваща пълнолунието след пролетното равноденствие.

Според Александрийската богословска школа, известна и със своите познания в астрономическите изчисления, 21 март е приет за дата на пролетното равноденствие. Датата за празнуването на Великден започва да се определя от неделята, която следва пълнолунието на или веднага след пролетното равноденствие. Така Великден е определян като празник в периода между 21 март и 25 април. Разликата в съвременното празнуване се дължи на различното определяне на датата според григорианския календар на Запад и според юлианския – на Изток.

С разпространението на християнската вяра във все повече нови територии възникват и различни идеи за това, как тя да се отнася към местните обичаи и традиции. Според някои християните трябва изцяло да изоставят своите културни традиции, докато според други християнството трябва да съхрани местните обичаи, но като им придаде нов и християнски смисъл. Например зайката, която е част от тевтонския езически култ като символ на плодородие, на Запад постепенно е заменена от нейното представяне като символ на погребение, възкресение и съвършено нов начин на живот. По същия начин на Изток това е представено чрез традицията на боядисани в червено яйца. Това е подобно на съвременното представяне на Благата вест, като тя се постави в контекст и предаде чрез изразни средства, които са разбираеми за хората в определена култура.

Великден, или Възкресение Христово, е централно събитие за нашата пресвята християнска вяра. То е основа за нов и вечен живот с Бога и твърда и неотменима надежда за нашето собствено възкресение. Възкресението на нашия Господ и Спасител Исус Христос превръща и смъртта от категоричен край в преходна опитност, чрез която Бог, Който чрез Святия Дух възкреси Христос от мъртвите, ще възкреси и нас и ще ни въведе в живота, за който Бог е създал всичко отначало. Или както казва Максим Изповедник: Тайната на въплъщението на Словото съдържа в Себе Си всичките символи и всичките енигми на Писанието, както и скрития смисъл на цялото смислено и интелигентно творение. Но този, който познае тайната на Кръста и на Гроба, познава също и основните принципи на всички неща. И накрая, този, който проникне още по-дълбоко и бъде въведен в тайната на Възкресението, схваща целта, поради която Бог е създал всичко отначало.

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg