Вторник, 11.08.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"Верен е Бог, чрез Когото сте били призовани в общението на Сина Му Исуса Христа нашия Господ." 1 Коринтяни 1:9

OnLine
RSS Facebook Twitter

Преводът на Сапунов

Main Pic
Публикувана: 21.11.2005
Автор: Момчил Петров, Весела Илиева, Доний Донев
Прочетена: 1372
Коментари: 0
След като представителите на Британското библейско общество и Американския борд решават, че не могат да приемат Теодосиевия превод на Библията като авторитетен, се налага нуждата от алтернатива. Още през 1825 г. в Лондон Лийвс получава информация за превода на Теодосий от Пинкертон, който му съобщава, че търновският митрополит Иларион е в Цариград и носи със себе си български превод на Новия завет от Букурещ. През декември 1825 г. търновският митрополит Иларион споделя с Лийвс, че учител от Враца подготвя друг превод. Вероятно това е бил Огнянович, който иска за превода си около 5000 пиастра. Американският борд предлага да бъде отпечатано само Евангелието от Лука като мостра. След като този превод е обстойно изследван от търновската интелигенция, Иларион го отхвърля само за да предложи двама нови свещеници от епархията за нов превод. По същото време Васил Априлов посочва трима образовани мъже от Свищов, които са компетентни по българска граматика и могат да преведат Писанията по всички правила. Повторно предложение за превод на Библията на български правят Бенджамин Баркър и Х. Д. Лийвс, които пътуват из България в периода 1823–1826 г., търсейки подходящ преводач на Новия завет в Търново и Букурещ. В пътуване до Търново (през ноември 1826 г.) Лийвс научава, че по подбуда на одринския архиепископ двама свещеници от Селимния (дн. Сливен) са започнали превод на Новия завет. Те успяват да преведат част от Евангелието от Матей, след което спират своята работа, разбирайки, че търновският архиепископ Иларион е започнал подобна дейност в Свищов. През 1827 г. Лийвс отпътува за Букурещ, защото е убеден, че съществуват българи, способни да направят превода. Причината за това са два образеца, които е получил лично. Въпреки съществуващите езикови и граматически трудности Лийвс предлага поне едно Евангелие да бъде преведено и отпечатано. Отделно от описаните през 1828 г. Петър Сапунов и отец Серафим отпечатват четирите Евангелия на български в Букурещката метрополитска преса. При превода Серафим ползва гръцки и славянски, като в отделени случаи предпочита славянски думи вместо български. Преводът е направен от гръцки, влашки (румънски) и славянски новозаветни текстове на източния български диалект, очевидно преди Теодосий Бистрички да започне своята работа през 1820 г. Поради финансови затруднения преводът на Сапунов е отпечатан едва 10 години след като е завършен. Първоначалната идея е четирите Евангелия да се публикуват и разпространят, като със събраните средства се отпечатат и останалите книги на Новия завет. След смъртта на Серафим през ?1827 г. Сапунов започва отпечатването. През 1828 г. с известни закъснения са публикувани 1200 броя. Преведен е целият Нов завет, но излизат само четирите Евангелия, и то на евтина хартия. Матей Бабунов е печатар, а Слав Къньов от Калофер – словослагател. Деяния на апостолите и Откровение е трябвало да бъдат отпечатани малко по-късно, но това не се осъществява. В следващите шест години Сапунов лично разпространява 400 екземпляра от отпечатаните. Единичната им цена е десет пиастра. Разпространението е ограничено заради надписа на заглавната страница: Идването на армията на могъщата империя на цяла Русия. След като потвърждава, че преводът е завършен според изискванията на българския книжовен език, през 1834 г. Бенджамин Баркър и Британското и чуждестранно библейско общество купуват останалите 800 екземпляра на Сапуновия превод за цена между шест и седем пиастра на бройка вместо първоначалните десет. На следващата година Баркър получава две предложения за преиздаване на Сапуновия превод. Първото е от Даниел Темпъл от Малта, който по-късно се премества в Смирна, а второто – от Джосая Брюър и неговия партньор С. Дамиян от Цариград. Брюър прави предложение да тиражира 5000 екземпляра за $4500, което Баркър приема като по-добра цена. За съжаление Сапуновият превод съдържа много езикови и граматически грешки и не е възприет добре от българското население. Докато Баркър предлага препечатване на Евангелията, българският учител в Смирна Константин Фотинов изследва Сапуновия превод и заявява, че може да направи по-добър. Той предоставя на Баркър три глави от Евангелието на Йоан като образец. Те са преведени от съвременен гръцки и явно превъзхождат по качество превода на Сапунов. В търсене на правилния преводач за българския Нов завет през 1820–1830 г. Х. Д. Лийвс също се свързва със Сапунов. Именно неговото мнение за работата на Сапунов спира мисионерите от тиражиране на превода.
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg