Петък, 22.11.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"Господ ще даде сила на людете Си; Господ ще благослови людете Си с мир." Псалм 29:11

OnLine
RSS Facebook Twitter

Въведение към протестантската история на България (част 1)

Main Pic
Публикувана: 13.07.2005
Автор: Момчил Петров, Весела Илиева, Доний Донев
Прочетена: 1310
Коментари: 0
Началото на българското протестантство през 19 в. е поставено чрез дейността на чуждестранни протестантски мисионери (повечето са от САЩ, но има изключително интересно разнообразие). За времето си това предполага, че протестантските общества ще бъдат носители на ценности и съзнание (вкл. за обществено развитие), присъщо на обществата и държавите, от които пристигат мисионерите. Сериозно внимание заслужава фактът, че протестантството въвежда много от характеристиките на новото време и модерния свят – парламентарната демокрация, свободата на словото и събранията, толерантността към малцинствата (етнически, религиозни, обществени). В същото време българското протестантство и неговите мисии, които образуват вероизповедания в страната, представляват независими от държавата църкви. Поради историческия контекст на тяхното възникване протестантските църкви в България не целят овладяване на властови механизми в държавата или някаква форма на сливане с нея. Усилията, които някои мисии полагат в областта на образованието, просветата, здравната култура и икономическия напредък, са свързани с религиозния дълг и църковната мисия, а не с желанието за участие в политическия живот и във властта. Отношение към обществения живот има светогледът, който протестантите носят. Тук е пресечната точка между различните идеологии, които в определен момент взимат връх в българското общество, както и специфичните представи за обществен живот на българската протестантска общност. Като фактори, оказали формиращо въздействие върху българското съзнание, споменатите процеси и тяхното влияние представляват обект на сравнително малък брой изследвания, писани от различни гледни точки. На практика всички те черпят информация от няколко първоизточника, главният от които са архивите на Американския борд, пазени в Харвардската библиотека „Хютън”. Частични микрофилмови копия на тези архиви има и в университета „Билкент” в Турция. От подобна важност са и архивите на Британското библейско общество, съхранявани в библиотеката на университета в Кеймбридж. По-малки по размер първоизточници са спомените на мисионерите Кларк, Хакел и Ригс. Спомените на първите двама представляват частични записки, мемоарни бележки и български книжни издания. За спомена на Ригс се знае само, че е хронологически дневник. Интересът към него е голям, но онези, които са имали привилегията да го изследват, все още не са направили нужното, за да бъде публикуван. В резултат на това в момента дневникът на Ригс се е превърнал в нещо като Свещения граал за изследователите на българското протестантство. Подобна е участта на архивите на българските протестантски църкви, техните делови преписки и институционални справки, както и личните записки на пастори, проповедници и църковни историци. Дано в началото на 21. век се отворят скритите досиета на българското протестантство. Освен първостепенните източници съществуват и известен брой изследвания на английски език. Няколко монографии заслужават вниманието на изследователите. Между тях е харвардската дисертация на Дж. Ф. Кларк, озаглавена „Библейски общества, американски мисионери и националното съживление на България”. Авторът (внук на мисионера Бенджамин Кларк) посвещава години на изследване, някои от които са в България през 30-те години на 20. век. През 1988 г. Кларк публикува и друг труд със заглавие „Перото и мечът”, в който засяга българската история. Важна е и монографията на У. Хол „Пуритани на Балканите”, издадена в София през 1938 г. От значение за обобщаването на по-важните издания е и дисертацията на една от участничките в Хиленадарския изследователски център в университета на Охайо, Татяна Несторова-Матеич. Не без значение са и биографиите на различни български протестанти, учили и работили в Америка след Освобождението. Макар да запечатват само част от цялостната картина (отразяваща гледната точка на автора и неговото лично преживяване), тези документи са силни свидетелства за времето и процесите, които са го отличавали.
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg