ООН ОТСТЪПВА ОТ СВОБОДАТА НА РЕЛИГИЯТА КАТО ЧОВЕШКО ПРАВО

Приетата Харта за правата на човека от ООН е един от основополагащите документи в доктрината по правата на човека, включително и правото на свобода на религията. Едно малко коментирано решение на една от комисиите на ООН през април т.г. накара много вежди да се повдигнат в учудване. Комисията по правата на човека при ООН отстъпи от защита на правата на човека и защити една религия – исляма. За да стане ясно колко “нестандартно” и озадачаващо е едно такова решение, ще припомним, че човешките права принадлежат на индивида, на личността, а не на религиозни, идеологически или философски концепции и възгледи. Човекът има права и в тях е включено той да изповядва убеждения – религия, идеология или философия. Обратното обаче не е вярно. Религията няма човешки права и не може да има такива по простата причина, че не е човек. В какво се състои изумителното решение на комисията? С резолюцията си от срещата в Женева, Швейцария, на 12 април 2005 г., наречена “Борба с оклеветяването на религиите” ("Combating Defamation of Religions"), ООН постави на преден план не човека и неговите права, а “всички религии и техните ценностни системи”. Тази резолюция е наречена от християнски коментатори по въпросите на човешките права “опасна и погрешна”, защото не защитава варварските нарушения на човешки права в редица страни с ислямски режими, оправдавани с религиозен мандат. Резолюцията бе приета по настояване на Организацията на ислямската конференция – група от държави, в които ислямът е доминиращата вяра и идеология. Целта на лобирането, проведено от техни представители за приемането на резолюцията, е именно да се защити ислямът от “оклеветяване” и нападки от западните страни. Изводите, които се налагат от тази информация, са два: 1. ООН направи отстъпление от заложените в нейното образуване принципи за защита на човешки права, а не на системи от вярвания и идеологии. 2. Ислямът се оказва толерирана религия от международната организация. Поради 1 и 2 има размиване на понятията и опасността да бъдат ограничени свободата на словото и съвестта е напълно реална. Тази резолюция настоява държавите членки да се “борят” с оклеветяването на исляма в техните територии. Веднага изниква въпросът за свободата на словото и свободата на събиране на информация и изразяване на мнение. Ако защитниците на човешките права или загрижени хора и организации представят факти, от които е видно, че представители на ислямската религия вършат нарушение на човешките права, то такъв дори и безпристрастен доклад може да бъде тълкуван като “оклеветяване” на исляма. Следва да отбележим и че когато се говори за границите между религиозна толерантност и омраза, не бива да забравяме правото да критикуваме религиозната вяра на другия. Това право е неизменна съставна част на свободата на съвестта, на словото и на религия. ООН обаче явно не се притеснява от това, да запуши устата на всеки, който законно и по мирен път се противопоставя на вярвания, които не одобрява. С това Комисията по права на човека застрашава собствената си Харта за правата на човека, в чийто чл. 18 е закрепено правото на изразяване и на мнение. С тази резолюция представлява опасен прецедент, в който се поставя рамка за задължително тълкуване на фактите поради страха от това, да не би да бъде докладвано нещо, което “оклеветява” исляма. Така ислямските радикални терористи и групировките им, които убиват безогледно, най-вече мирни граждани, ще се окажат под закрилата на Комисията по правата на човека в ООН заради резолюцията “Борба срещу опозоряването на религиите”, ако по някакъв начин са заявили, че са мюсюлмани. Злото, което те вършат, няма да може да бъде квалифицирано като зло, за да не се “оклевети” тяхната религия. Резолюцията съдържа и други крайности – препоръчва на държавите членки да осигурят конституционна защита срещу оклеветяване и неуважение към исляма. С изпълнението на тази препоръка ислямът би придобил качеството на толерирана религия поради факта, че за никоя друга религия няма изискване за предоставяне на подобен облагодетелстван статут в конституциите на държавите членки. Рано е все още да говорим за ислямизиране на ООН. Индикациите в тази посока и в ущърб на фундаменталните принципи на тази организация са точно в тази посока.