Четвъртък, 09.07.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"А Исус му каза: Ако можеш да повярваш! Всичко е възможно за този, който вярва." Марк 9:23

OnLine
RSS Facebook Twitter

До Африка и обратно

Main Pic
Публикувана: 25.07.2005
Автор: ЕВ
Прочетена: 1152
Коментари: 0
С какво се занимаваш? От много малък се занимавам с хваление, а от 7 години служа като ръководител на хваление. През последните 3 години Бог ми отваря врати да служа на много места в Европа, а сега и в Африка. Откъде тази любов към Африка? Единственото определение, което мога да дам, е, че това е Божествена любов. От много малък мечтая да отида в Африка. Дори не знам защо. Има толкова много други места, където може да се отиде, но сърцето ми гори по особен начин, когато стане въпрос за Африка. Какви бяха първите ти впечатления от континента? С какво се сблъска най-напред? Първото нещо, което човек може да види, когато отиде в страна като Кения, е невероятната природа. Там има огромни кактуси, палми, много животни – зебри, жирафи, фламинго, които тук виждаме само в зоологическата градина. А маймуните са навсякъде – по покривите на къщите и оградите, разхождат се по улиците… Повече са от бездомните котки и кучета в България! Но първото нещо, с което се сблъскахме, беше разбирането на хората за време. Когато кажат определен час, никой не го спазва. За тях винаги има време! От друга страна, не може да не забележиш бедността и мизерията, в която живеят: колибите от кал, която е навсякъде, липсват електричество и течаща вода. Също така разбрах как се чувства един афроамериканец в България –когато всички те наблюдават, защото си различен! Не може да останеш незабележим! Каква беше твоята мисия в Африка? Мой много добър приятел от Холандия – Фрейк ван Бален, беше в Африка през декември, след което беше поканен да се върне отново, за да води пасторска конференция и лидерски събрания през май т.г. От него получих поканата да отида, за да водя хваление и да говоря на тази тема. Той беше забелязал нуждата от влизане в дълбочина в Божието присъствие. Какво е състоянието на църквите в Африка? Има ли много хора, които вярват в Бога? По-голямата част от времето си там бях в град Вебуе. Когато вървиш из града неделя сутрин и чуеш звука на хваление, идващ от някоя църква, преди още този звук да е отшумял, се чува друг звук на хваление от друга църква! На всеки 100–200 метра има църкви! Местните хора ни казаха, че 80% от населението е християнско, като 70% от тях са католици, а останалите 30% – протестанти. Има голям глад в хората от църквите за поучения. Нямането не ги спира да излизат по улиците и да евангелизират, да достигат хора за Бога. Но всички те искат да знаят повече от Словото и да го разбират правилно. Много от хората са учени, че ако постят и се молят, ще угодят на Бога. Това едностранчиво поучение ги е отдалечило от разбирането за Божията благодат и милост. Как протича една африканска служба? Ооо! Много по-различно от нашите служби! Както казах, времето за тях не е от особена важност, както е в нашето забързано общество. Ще ви разкажа конкретен случай. Бяхме поканени да водим една неделна служба. Тя започваше в 9,30 часа. За нас беше учудващо, че до 10,30 още никой не беше дошъл да ни вземе, за да ни закара на мястото, където щеше да се проведе службата! Когато отидохме в 11 часа, вече беше изминал час и половина на хвалението и аз очаквах да спрат и да ни поканят да водим, но хвалението си продължи. По-късно аз проповядвах, после отново имаше хваление, след това Фрейк проповядва. Накрая пасторът излезе, за да каже заключителните си слова, и хората отново започнаха да се молят. Когато службата свърши, часът беше 15 и църквата беше все така пълна. След 30 минути трябваше да започне следващата служба и тя продължи по-малко – само 4 часа! Забавно е, защото, когато започнат да пеят и да се молят, никога не знаеш кога ще свършат! Африканците отворени ли са към чужденци? Африканци е общо казано. Чувал съм, че има странни хора, където няма да бъдеш топло приет, но в Кения всички са доста гостоприемни и приятелски настроени. За тях е радост да разговарят и да прекарват време с теб, независимо дали са християни или не. Успя ли да създадеш приятелства с местните хора? Да. С някои хора бях постоянно – две седмици. Създадохме много добри контакти, достигнахме в ниво на взаимоотношения, в което споделяхме чувства, мисли и идеи. Бях поканен да се върна през декември и да запишем албум в една от църквите. Разкажи някоя интересна случка… Има много истории, които бих могъл да разкажа, а също – и много приключения! Това, което ще разкажа, е една забавна история. Говорехме за Бог в едно училище, след което пасторът на местната църква ни покани на вечеря в дома си. След като влязохме в стаята, в ъгъла до нас забелязахме две кокошки. Докато се хранехме, навън започна да се стъмва и малко по малко цялата стая се напълни с кокошки. Усещахме ги с краката си! По-късно разбрахме, че сме вечеряли в кокошарника!
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg