Време е за реформация!

Оставаме с впечатление, че публикациите във в. “24 часа” от 16 юли т.г. бяха тенденциозни. Каква според вас беше целта им? Определено публикациите бяха целенасочени и дирижирани. Нашите мероприятия станаха повод отново да бъде събудена кампанията “Лов на секти – лов на вещици”. Така много лесно може да бъде манипулирано и отклонявано вниманието в погрешна посока, извън реалните проблеми и нужди на обществото. Използваната терминология в заглавията – “Опасна секта сее чудеса”, “Забранените възкръсват”, всява страх. Има принцип: страхуваш се от това, което не познаваш. Най-жалкото е, че в хилядите обикновени хора се сее религиозна омраза към някого, когото те изобщо не познават. България за жалост наистина не е успяла да мине през реформация. Докато Реформацията се провежда в Западна Европа, ние сме били под турско робство. Тук искам да отбележа и мястото на протестантите в Българското възраждане, ролята им за освобождението на България от турско робство и ролята им за изграждането на младата българска държава. След това в България влиза Червената армия и установява диктатурата на комунизма. Още малко история. Реформацията в Западна Европа започва с духовната реформация. Ние всички знаем кои са носителите – Джон Нокс, Ян Хус, Мартин Лутер и други емблематични проповедници на духовната реформация. Вследствие на тази промяна в духовния свят умът на човека е бил освободен да препуска в посоки, в които е било забранено да се мисли дотогава. По този начин идва прогресът в науката и в откривателските посоки за това, да знаем наистина къде живеем, каква е нашата Земя, как може да се обхождаме в нея, как може да устроим едно по-добро общество, неманипулирано, без едни да господстват над други, но където да има равенство в зачитането на хората поради това, че са човеци. Всичко това е плод на Реформацията! Целта на дявола е да окепази Църквата и тя да има някакъв изкривен и неразбран имидж в България. Аз вярвам, че това е нещо, за което да се молим, и нещо, за което да стоим пред Бога, за да може да бъде възстановено, да може и ние чрез медиите да имаме правилното лице; да можем да обясним защо сме тук, на тази Земя, каква е нашата мисия, какво добро можем да сторим за този народ, как искаме да го направим; за да може наистина да имаме свобода и възможност да стигнем до всяка една душа в България. Желая всеки един от нас, вярващите в България , да осъзнаем мисията си за реформация. Има ли реакции в резултат на публикацията? Вероятно някой извлича политически дивиденти. На следващия ден, след като статията беше публикувана, стана ясно, че коалиция “Атака” подготвя нов законопроект за забрана на различните вероизповедания, които “накърняват националното достойнство на България”!?! Какво представляваше Фестивалът на чудесата? Ние вярваме в чудесата, защото вярваме в Бог, Който е свръхестествен. Всеки път, когато имаме нужда от помощ, Той се отзовава чрез чудо. Всяка Божествена намеса в живота ни е чудо. Фестивалът на чудесата беше обща инициатива на Християнски център „София” с други църкви от столицата. Това са евангелизации на открито. В Южния парк имаше палатка за една седмица, която беше отворена целодневно. Там хората имаха възможността да разговарят с някого, да получават подкрепа в молитва. Вечер имаше евангелизационни събрания с хваление, музика, беседи, с молитви за всички желаещи. За съжаление думата “чудо” в публикациите на “24 часа” е мръсна дума. Това е плод на войнстващия атеизъм; на нещо, което дразни дявола. Ако дяволът е ядосан, ние сме радостни. Трябва да се борим стойностните думи да заемат правилното си място в общественото съзнание. Магиите на дявола се считат за модерни, а чудесата на Бога – за опасни. Това е парадокс! Откъде бяха чужденците, които ви помагаха за фестивала? Те са приятели от официално регистрирана църква в Норвегия. Радвам се, че имаха възможността да гостуват в България и да ни помогнат във фестивала. Изнесоха програма, състояща се от драми, сценки, детски театър, песни, танци, които насочваха вниманието към Исус като Господ и Спасител. Гостите се почувстваха обидени от реакцията на българските медии и ще търсят правата си чрез своите посолства в България. С какво се занимава “Християнки център - София”? Основната ни дейност е свързана с това, да научим хората на Словото на Бог и да вършим делата на Исус. Ние искаме да бъдем в близко взаимоотношение с Бога и да даваме на другите от любовта си. Отидохме в Южния парк, на НДК с младежите да бъдем благословение за хората там. Отидохме във „Факултета”, за да прегърнем нашите братя роми. Когато те виждат искрена любов и желание за помощ, нещо позитивно се случва в живота им! Искаме да дадем от силите си, от енергията си, от любовта си, от парите си, за да можем да занесем добрата вест за Исус Христос! Искаме да се покорим на призива на Бога и да отидем там, където са хората – там са реалните проблеми и нужди. Как се спекулира с ромите? Лошото е, че в медиите започна да циркулира прозвището “евангелски циганин”. Така обществото се зарежда с негативизъм, особено при комбинирането на двете понятия. В този случай инсинуацията е много явна, защото понятието “циганин” се свързва с лъжа и кражба. Когато се прибави и определението “евангелски”, манипулацията е явна. Това понятие създава скандална новина и влива напрежение. Чрез него се манипулира общественото мнение. Как бихте коментирали негативното отношение към “Слово на живот” в Швеция? Вярна ли е информацията за самоубийства на членове от тази църква? За много хора името “Слово на живот” е заредено с негативизъм. Сигурен съм, че ако бъдат запитани какво означава то, няма да могат да отговорят точно. То произлиза от Деяния на апостолите, когато Исус призоваваше “да проповядват тези думи на живот“. Във време на много труден за България период “Слово на живот” беше изкуствено създаден проблем (през периода 1993–1997 г.). Всички знаем формулата, която политиците използват: ако имаш проблем в държавата, трябва да намериш някой друг да е виновен. Нерон е казал: “Дръжте християните!”, за да скрие истинските проблеми в държавата. Същото беше и при нас. Цитираните данни за самоубийства и трайните ментални проблеми не са свързани с членове на църквата “Слово на живот” в Швеция. Така наречените членове с дълготрайни ментални увреждания не са членове на църквата там. Те са пациенти на психодиспансера в Упсала. Упсала е най-големият университетски град на Швеция и Скандинавия. Там се намира най-голямата университетска болница с най-големия психодиспансер. В продължение на няколко години тяхната църква е имала служение да сменя подлоги и подпомага тези, които са неспособните да се погрижат сами за себе си. Шведската жълта преса умишлено злоупотребява, като свързва самарянското служение на църквата “Слово на живот” в Упсала, Швеция, със сериозните проблеми на умствено страдащите хора. Откъде трябва да започне промяната? Първо от самите нас! Промяна отвътре навън! След това всички будни хора трябва да се изправят и да заемат мястото си, за да променим заедно образа, който ни е създаван досега. Когато хората са имали личен контакт, те знаят истината и кой какъв е, но за жалост в последните 15–16 години народът чува от медиите само негативни мнения за църквите ни. Време е това да се промени! Ние носим добри неща, които бихме могли да дадем на нацията си. Няма защо народът ни да се страхува от протестантството. Да си протестант, не означава да си по-малко българин! Ние сме патриоти и милеем за родината си. Искаме да видим промяна и дълготраен просперитет. Ключовата дума е реформация – дългосрочна промяна в общественото мислене. Как смятате да излезете от създалата се ситуация? Какво ще бъде отношението ви? Проблемът не е в хулите и обидите, които ще понесем. Исус казва, че всеки, който иска да живее праведно, ще бъде гонен! Затова приемаме гонението като благословение! Хулени сме, защото искаме да вършим делата, които Христос е вършил. Създалата се ситуация е проверка за единството на протестантските църкви в България. Слава на Бога, получихме невероятно силна подкрепа от много пастори. Как да продължим? Това е въпрос на дългосрочна стратегия. От изключителна важност е единомислието с другите братя и пастори . Не се чувствам засегнат лично. Идеята ми не е да съдя вестници и журналисти, но ако е необходимо, ще се стигне и до това. Вярвам, че ако уважавам себе си, трябва да уважавам и законите на страната. Ако съм бил онеправдан и се чувствам обиден и ощетен, мога да предявя иск. За момента това не е решение, но е възможност. Важното е да не позволяваме на проблемите да преместят фокуса ни от правилната посока – мисията ни на тази Земя ! Нека държавниците да творят законите, дай Боже да са добри, НО САМО ЦЪРКВАТА МОЖЕ ДА НАУЧИ ХОРАТА НА ЛЮБОВ ЕДИН КЪМ ДРУГ ! И накрая моята поръка за молитва: I Тимотей 2:1–4.