Вторник, 11.08.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"Верен е Бог, чрез Когото сте били призовани в общението на Сина Му Исуса Христа нашия Господ." 1 Коринтяни 1:9

OnLine
RSS Facebook Twitter

Периоди в протестантската история на България

Main Pic
Публикувана: 20.09.2005
Автор: Момчил Петров, Весела Илиева, Доний Донев
Прочетена: 1452
Коментари: 0
Постмодерните предизвикателства и стандарти, пред които българската държава е поставена днес, са свързани с протестантската ценностна система, култура и мироглед, наложени от присъствието на пуритани на Балканите. Отговорите на предизвикателствата, пред които българското общество е изправено днес, в много отношения са свързани със сблъсъка на ценности, който българската нация преживява в процеса на национално възраждане, модернизация и индустриализация. Именно присъствието на пуритани на Балканите прави така, че мирогледът, който е особено ефективен за стандартите на модерната и постмодерната епоха, да бъде достъпен за българите. Началото на това присъствие е трудно определимо. Допускането на по-ранна дата чрез славянските корени на хусистите и ранните реформатори е малко вероятно поради естествената разлика между Католическата църква и протестантските църкви. Тъй като Реформация в католическия и православния контекст са две твърде различни динамики, влияние на протестантизма върху дадена православна национална общност означава начало на протестантско присъствие в православната държава едва след като това присъствие започне да променя Православната църква и държава. Исторически доказателства за такъв вид процеси в България не съществуват преди началото на 19. век, когато на територията на Балканите, населявана от българи, са създадени първите протестантски общества благодарение на американско, на британско и на руско библейско дружество. Началната дата на протестантството в България се базира на най-ранните опити за превод на Библията на български език. Именно чрез превода на Библията протестантското влияние се разпространява във всички сфери на българския живот, както определят и следните периоди в техния хронологичен ред: 1815–1839 г. – Мисионерски период. Ранни мисионерски опити за намиране преводачи на Библията и организиране на общества. Характеризира се с връзки с Православната църква, превод на библейските текстове, първия български буквар (1824 г.), първата българска печатница (1837 г.) и първите протестантски обращенци сред българите. 1840–1878 г. – Възрожденски период. Влиянието на протестантските мисионери и българските протестанти за преоткриване на българската идентичност води до цялостна реформа в българския език и граматика, начало на издаването на българска книжнина и въвеждане на единна образователна система. Въздигането на българския патриотичен дух и създаване на атмосфера за изява и разпространение на българската възрожденска мисъл включва и борбата за независима българска църква, Априлското въстание и освобождението на България от турско робство. Това е времето, в което излизат първото българско списание (1844 г.), първият български вестник (1846 г.) и се изгражда първата българска библиотека (1856 г.). През 1871 г. Марин Дринов преоткрива Паисий. В същия период са създадени и първите протестантски мисии (16 юли 1858 г.), първите български протестантски църкви (26–27 август 1871 г.) и първите български протестантски училища. 1879–1920 г. – Следосвобожденски период. Основаването на Третото българско царство, представяне на България в световен план. България е разделена от Берлинския конгрес (1879 г.) и частично обединена през 1885 г. Фердинанд Сакскобургготски, български княз от 1887 г., води със себе си протестантски семейства и лютерански капелан. Почти всички съществуващи протестантски деноминации затвърждават своите позиции в България през този период. Създадени са първите православни и протестантски църкви и мисии в Америка (1907 г.). Фердинанд става цар на България през 1908 г. Създадени са Обединени евангелски църкви (1909 г.). България участва в Балканската (1912-1913 г.), Междусъюзническата (1913 г.) и Първата световна (1914–1918 г.) война. 1921–1944 г. – Обединителен период. По-важните събития са: ● през 20-те години на 20. век – кризата в Конгрешанската църква, породена от либералното богословие и навлизането на петдесятното християнство в България; ● през 30-те години – опитът за обединение на Конгрешанската и Методистката църква, преследването на Евангелската петдесятна църква от властите и отношенията на Евангелската петдесятна църква с другите протестантски църкви в България. По-важните теми от този период включват: отношението на българските протестанти към политическите събития от 30-те и 40-те години на 20. век, тоталитарните идеологии, подкрепата на евангелските църкви за борбата за национално обединение, спасяването на българските евреи, евангелския пацифизъм и Втората световна война. 1945–1989 г. – Тоталитарен период. Този период, така тъмен и широко неизвестен, е богат на протестантска история. Той включва закона за религията от 1949 г., пасторския процес, поставянето на протестантските църкви извън закона, гонението на църквата и формирането на нейната теология и практика като преследваната църква. 1990–2005 г. – Посткомунистически (постмодерен) период. Падане на Берлинската стена, преход към демократично общество и пазарна икономика. Открито и продължаващо духовно съживление, съпроводено с посттоталитарна опозиция, плурализъм, западни доктринални течения. Характеризира се с навлизане на постмодерна култура и практикуване на посткомунистическа идеология, създаващи социално-икономически напрежения с пряко отражение върху протестантските евангелски църкви в България в посткомунистическия преходен период.
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg