Българската протестантска Библия (част 1)

Да се пише история, е повече от това да се съберат фактите в хронологичен ред и тематична ориентация. То е да се разкаже житието на хора, които, събрани чрез провидението, са достигнали резултати, променили света около тях. Само разкази, които могат да променят читателя, заслужават да бъдат записани и да се нарекат история. Историята на българската Библия е един от тези разкази, защото тя поставя началото на протестантството в България. През 19. век българският език преминава през драматични структурни изменения към нова форма, близка до модерния български език. Паралелно с това звуковото произношение се променя драстично. По това време използването на славянската Библия е вече ограничено в духовен и литературен контекст и тя загубва възможността да служи на българския народ. Докато България навлиза в период на всенародно възраждане, Българската православна църква продължава да си служи със славянския или гръцки преводи на Библията. Текстът става неразбираем за обикновения българин, чийто език е преминал през продължителна промяна по времето на турското робство. Въпреки че през 863 г. християнството става официална религия за страната, до 19. век Библия на български език няма – факт, който ще промени мирогледа на Българското възраждане. Две други събития извън България спомагат за превеждането на Библията на български. Първото е сформирането на Британското чуждестранно библейско общество (BFBS) вследствие на евангелското съживление през 18. век. Регистрацията е направена на 7 март 1804 г. в Лондон. Девет години по-късно, на 12 януари 1813 г., в Санкт Петербург е регистрирано дъщерното сдружение Руско библейско общество (RBS) с личното одобрение на цар Александър I и принц Голицин за негов председател. Инициатори на проекта са мисионерите Патерсон и Пинкертон. Първоначално организацията е наречена Санктпетербургско библейско общество и по-късно, на 28 септември 1814 г., е преименувана на Руско библейско общество. В управата на сдружението участвали сановници от най-висок ранг на Руската православна църква. Тази организация се счита за първата такава, която търси начин да преведе Библията на български език. Паралелно, през 1810 г., в Бостън, щата Масачузетс, се сформира Американският борд (American Board of Commissioners for Foreign Missions – ABCFM) от група студенти в новооткритата Конгрешанска богословска семинария “Андовер”, водени от Самуел Дж. Милс. Американският борд е първата чуждестранна мисионерска организация в САЩ. Двете организации започват дейност почти едновременно и не след дълго достигат българския народ. През 1806 г. в България бившият епископ от Враца – Софроний, публикува книга с заглавие “Кириакодромион” („Неделник”), съдържаща неделни и празнични проповеди, която става първата българска печатна книга. В превода на гръцкия “Кириакодромион” (1803) от епископ Никифор Теотокос Софроний са включени пасажи от Свещеното писание на “прост български” език. Преводът им е направен от църковнославянския текст, отпечатан в Москва. Такава модификация на Свещеното писание е непозната до това време и ясно показва съществени различия между църковнославянския, използван в църковните служби, и говоримия български език. Това доказва неспособността на българския народ да разбере превода на църковнославянската Библия и нуждата от български превод. Подобен опит прави Вук Караджич през 1822 г., като издава “Приложение към санктпетербургските сравнителни речници на всички езици и наречия, с особен оглед към българския език” („Додатак к Санктпетербургским сравнитељним рјечницима свују језика и наречија, с особитим огледима бугарског језика”). Публикацията включва молитвата на Исус от Евангелието на Лука на български език.