Неделя, 18.08.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще те избави." Притчи 20:22

OnLine
RSS Facebook Twitter

Да преодолеем стреса

Main Pic
Публикувана: 20.09.2005
Автор: Уенди Биъри
Прочетена: 780
Коментари: 0
За пореден път го правим. Да прелетим над океана за втори път през годината, не е от любимите ми неща. Но е необходимо. През повечето време се наслаждавам на живота, но понякога стресът ме кара да избухвам в сълзи. Повечето от нас не прекарват живота си, като пътуват в различни държави, но всички сме преживявали стрес в живота си. Семейство, работа, дом, здраве. Всички тези неща могат да бъдат фактори, които причиняват стрес. Всичко се обърква, хората се разболяват, от водопроводът пропуска. Чувстваме се така, сякаш животът ни се обърква. Не е казано, че източникът на стреса трябва да е нещо негативно, за да предизвика негативни реакции в нас. Например през миналата година четирима от семейството се ожениха. Бяха много развълнувани от факта, че посвещават живота си на човека, когото обичат, но подготовката около церемонията ги стресираше. Нещата, които ни правят щастливи, могат да ни причинят и стрес! Стресът е всичко онова, което ми краде мира. Нека да се върнем към преместването ни от Америка в България. Събуждам се сутринта и започвам да мисля за приготовлението на багажа; за хората, които искат да ни видят “поне още веднъж”. Беше много болезнено да кажа довиждане на майка си и да знам, че няма да я видя цяла година. Мисля за всичко това, докато лежа в различна спалня от тази, в която се събудих. Предприехме шеметно пътуване, за да се сбогуваме с роднините си, включително и с бабата и дядото на съпруга ми, които са над 90-годишни. Как да се справям с всичко това? Ако трябва да съм честна, бих си признала, че понякога изобщо не искам да се занимавам с подобни неща! Но това не е разрешението за повечето от нас. Независимо от обстоятелствата ние трябва да се съвземем и да заживеем въпреки стреса. Отделям време, за да се моля за нещата, които ме стресират, предавам ги на Бог и се старая да си припомням, че Той управлява всичко! Това обикновено много ми помага. След това започва денят ми и контактувам с много хора. Точно тогава виждам стресът да се проявява. Когато сме стресирани, сме склонни да се дразним от хората, които обичаме. Това, което изобщо няма да ме впечатли, когато съм вътрешно умиротворена, може да ме накара да експлодирам, когато съм под стрес. Когато съм под стрес, дори шумът, който вдигат децата, ме изнервя. Тогава искам да си скрия главата под възглавницата! Незначителните грешки, които прави съпругът ми, не ми изглеждат никак малки. Вместо да мисля колко много ме обича той, съм в състояние да обърна внимание на всички малки неща, които той казва или прави и да ги преувеличавам. Какво означава това? Загубила ли съм спасението си? Лоша християнка ли съм? Бог предал ли се е да ме води? Не. Означава, че съм човек и стресът изкарва някои неща от мен, които остават скрити, когато имам вътрешен мир. За мен винаги е било изключително да осъзная, че хората не са моят проблем, а проблемът е в начина, по който гледам на тях! Тогава имам нужда да спра за малко, да си поема дъх, да имам милост към себе си и да видя какво точно се случва. Имам негативни чувства, които не знам точно как да опиша или да изразя. Затова се извинявам на човека, когото съм наранила. Тогава отделям време, за да си набележа онези неща, които са ме разтревожили. Давам си време, защото знам, че възстановяването е процес. Това ми помага да разбера нещата, които са ме притеснявали, и така ставам по-толерантна и любяща с хората около мен. Това, което прави този процес наистина вълнуващ, е, когато цялото семейство по едно и също време преминава през стрес, както сме ние сега. Децата по различен начин преживяват стреса. Те искат да се подсигурят с играчки и постоянно питат дали всичките им играчки са опаковани. По-лесно се разплакват. Съпругът ми иска да се увери, че всички подробности са предвидени, даже и тези, които не са във властта му. Аз ставам по-избухлива и по-развълнувана. Какво да правим, когато всички сме доста развълнувани? Когато се молим, когато сме по-благосклонни един към друг, всичко ще бъде по-спокойно. Стресът не бива да ни разрушава! Може да ни направи по-силни като личности, като партньори, като семейства. Можем да позволим на Бог да използва обстоятелствата в живота ни, за да ни помогне да разбираме по-добре себе си и да ни научи как да обичаме хората безусловно. Стресът може да бъде приятел, а не враг, ако се научим как да се справяме с него! Затова аз продължавам своето пътуване, което несъмнено ще включва и преодоляването на разстоянията между България и Америка. Ще опаковам багажа, ще казвам “довиждане”, но ще знам, че Бог е Този, Който управлява стъпките ми и ми дава благодат, за да върша волята Му! Ако някой ден ме видите и лицето ми не сияе с усмивка, тогава може да си помолите за мен! И аз ще направя същото за вас в дните на стрес!
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg