Направата на библейските ръкописи

Гръцките ръкописи, достигнали до наше време, са в два основни формата: свитък и кодекс. По-старите MSS (манускрипт или ръкопис) са свитъци, направени от съединени пергаментови листа, навити около метална, дървена или костна основа. Дължината на свитъка не надхвърля 10–12 см, а текстът е подреден в колони с широчина 5–7,5 см, в прав ъгъл, по дължина на повърхността за писане. Другият познат формат се нарича кодекс. Кодексът е книга, съставена от индивидуални листове, направени от пергамент или папирус. Листовете на кодекса са подредени в коли. По-ранните кодекси съдържат една-единствена кола, а по-късните – множество по-малки по размер и брой страници и коли. Листовете на кодексите, направени от папирус, са подредени така, че влакната на всеки две съседни страници да са в една и съща посока (вертикално или хоризонтално). Пергаментните листове са направени от кожа и външната страна (тази, на която е имало козина) е малко по-жълта от вътрешната. Листовете на пергаментите кодекси са подредени така, че всеки две съседни страници са еднакви по цвят. Текстът се изписва с тръстикова писалка или тънка четка върху пергамента, поставен върху специална плоскост за писане. Използва се предимно черно мастило и разграничители, с които се запазва еднакво разстояние между редовете. За разделяне на текстови маркери се използва чертожна линия. В някои случаи заглавията, нотацията и илюстрациите се изписват с различно по цвят мастило. Съществуват MSS, в които текстът е само в червено, а в някои редки случаи е изписан със сребърни и златни букви върху бял или винен фон. Такъв пример е уникалното Четвероевангелие от 14. в., принадлежащо на фамилията Медичи. В него текстът е изписан в светлочервено, а думите на Христос и ангелите – в бургунено или златно; старозаветните цитати и думите на учениците са в синьо, а думите на фарисеите, Юда Искариот и дявола – в черно. Съществуват пергаменти, които са използвани два или три пъти чрез измиване или изтриване на стария текст. Такъв MSS се нарича палимпсест (изтрит, измит). Първоначално за четене на оригиналния текст се използва амониев хидросулфат, а по-късно – ултравиолетова светлина и видикон камери. Codex Ephraemi rescriptus, един от шестте най-важни гръцки библейски MSS, е именно палимпсест. Оригиналният текст датира от 5. в. и е разчетен за първи път от Фон Тишендорф през 1843 г. През 12. в. кодексът е изтрит и пергаментът е използван за написването на гръцкия превод на 38 проповеди на св. Ефрем Сирийски (църковен отец от 4. в.). Изтриването на MSS за повторна употреба е забранено от Третия синод в Константинопол през 592 г. (наричан още Трулански синод). В славянобългарската писмена традиция съществуват няколко подобни примера. Един от най-известните е Боянският палимпсест от началото на 13. в. До нас са достигнали 109 неподвързани страници, но различните палеографски маркировки показват, че първоначалният им брой е бил далеч по-голям. Боянският палимпсест съдържа подбран текст от Евангелията, изписан на глаголица.