Стилове на писане в библейските ръкописи

Библейският гръцки има два стила на писане и няколко вида букви. Стиловете за писане са книжовен и курсив. Използваните шрифтове могат да бъдат разделени в четири основни групи: главни, унциални, курсив и минускул. Главните букви имат блокова форма, т.е. всяка буква се изписва с равен размер между две невидими паралелни и хоризонтални линии, характерни за калиграфските издания на Библията. Блоковото повторение е характерно и за унциалните букви, които са умален вариант на главните. Те се срещат в MSS, датиращи от 4.–8. в., и са използвани в кодексите Vaticanus, Sinaiticus и Alexandrinus. Около 5. в. при унциалните букви се забелязва нарочно удебеляване и удължаване под основната линия на правите вертикални линии (в букви като P, Y и Ф През 6.–7. в. възниква и т.нар. коптски унциален шрифт, характерен с уголемяване и заобляне на буквите. С течение на времето унциалният шрифт започва да дегенерира като букви (e, th и о) Те се изписват стеснени и изглеждат овални. Унциални шрифтове от 10.–11. в. са запазени в славянските ръкописи и се наричат славянски унциал. Изписването на унциални шрифтове с правилната форма отнема много време. Затова (паралелно с тяхното развитие) възникват и курсивни шрифтове, характерни с наклонени ръкописни букви. Този паралелен процес води до използването на минускул. Минускул е умален книжовен стил на писане. При него времето и мястото за изписване е по-малко. Характерно е групирането на няколко букви. Употребата на минускул води началото си от края на 8. век. Константинополските монаси (под ръководството на книжовника Теодор) разпространяват стила изключително бързо и с лекота. Характерен е за по-късни MSS. От намерените досега MSS с минускул са осем пъти повече на брой от написаните с унциалeн шрифт. Най-ранният познат MSS, използващ минускул, е Четвероевангелие, писано в Константинопол през 835 г. Ръкописите, използващи минускул, се класифицират в четири групи: 1. Codices Vetustissimi – 9. в. и първата половина на 10. в. 2. Codices Vetusti – от средата на 10. в. до средата на 13. в. 3. Codices Recentiores – от средата на 13. в. до средата на 15. в. 4. Codices Novelli – произведени след откритието на пресата на Гутенберг.