Въведение към старославянските преводи на Библията

Като се изключи личността на Йероним, братята Кирил и Методий са преводачите на Библията с най-позната биография,благодарение на подробните им жития. За съжаление тези текстове в по-голямата си част митологизират истинската история, а твърденията им остават перплексен академичен спор. Най-важната дилема във връзка с настоящия обзор е дали Кирил е съставил азбуката самостоятелно, или е използвал протославянски превод на Евангелията и Псалтира, които е намерил при посещение в Херсон, Южна Русия, през 859–861 г. Според житието ”Тук [в Херсон Философът] намери Евангелие и Псалтир, написани с роски букви [букв. в текста роусъскыми писмены], и човек, говорещ на този език. И като побеседва с него и усвои силата на речта, с оглед към своя говор отдели гласните и съгласните букви. А след като се помоли Богу, бързо започна да чете и да разказва. И мнозина му се чудеха, славейки Бога.” Делото на Кирил и Методий слага начало на процеса на създаване на нова азбука, която се развива и в исторически аспект води до обособяването на славянската култура. Факт е също, че азбуката е създадена като мисионерски подход, целящ евангелизирането на славянските народи, което започва именно от превод на Библията на славянски. Черноризец Храбър разказва, че първата книга, преведена на славянски, е Евангелието от Йоан. Това събитие поставя началото на една необятна палеографска територия, която все още остава малко изследвана на Запад. Изключения правят Хилендарската изследователска библиотека към Щатския университет в Охайо и новосъздаденият Славянски център към Щатския университет във Флорида. За съжаление техните палеографски открития остават малко известни и труднодостъпни. Тази статия представя по-важните изследвания, свързани със славянския превод на Библията. Създаването на славянската азбука се взима като изходна точка, без да се цели дискусия върху делото на Кирил и Методий. Целта е да се информира и да се създадат условия за бъдеща конструктивна дискусия върху познатите славянски преводи на Библията; да се изясни значението им за историческото развитие и съвременния език на българската Библия. Ранни изследвания Първият изследовател на старогръцкия Нов завет, който цитира славянски източници, е Кристиян Фредерик Матаей. Матаей издава гръцки Нов завет в 12 тома, цитирайки славянски MSS, непознати на Запад. Изданието съдържа и сравнение с текст на Вулгата, базирано на Демидовския кодекс, за който се предполага, че е френска Библия от 13. в. (каталогизирана като i:288703). Първият редактор, който включва славянски MSS в издание на гръцкия Нов завет, е Карл Алтер, йезуит от Силесия. Алтер избира един MSS от 13. в., който се намира в Кралската библиотека във Виена, каталогизиран като delta 300, който предварително коригира, използвайки първото издание на Стефанус от 1546 г. Първият текстов критик, който сериозно използва старославянските MSS, е Йохан Грисбах – във второто си издание на гръцкия Нов завет в Хале през 1796 г. Грисбах ползва помощта на славянския филолог Йосиф Добровски. Трудът на Добровски е включен и от Тишендорф при съставянето на каталог със старославянски MSS. В края на 19. в. в Москва Возкресенски класифицира славянските MSS в четири семейства: южнославянски, руски и MSS от 13. и от 14. в. Тази класификация е направена на базата на предположението, че старославянските MSS са преведени от гръцкия Нов завет, използван от константинополския патриарх Фотий. Твърдението на Возкресенски е отхвърлено през 1922 г. от Андрей Сной, който забелязва, че старославянските MSS на места имат прилика с египетски текстове, които противоречат на текста на Фотий.