Понеделник, 27.01.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"Затова вие не сте вече странници и пришълци, а сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство;" Ефесяни 2:19

OnLine
RSS Facebook Twitter

Въведение към старославянските преводи на Библията

Main Pic
Публикувана: 24.11.2005
Автор: Д-р теол. Доний К. Донев
Прочетена: 950
Коментари: 0
Трудности при старославянски преводи (заключение) Преводът на гръцките глаголни времена също оказва влияние върху смисъла на славянските преводи. Гръцкото перфектното време, което изразява действие, започнало в миналото и продължаващо в момента на говорене, е често превеждано като минало свършено. В други случаи за превод на перфектното време се избира сегашно просто, което дава ново значение на текста без покритие от гръцкия оригинал (Йоан 20:23, Марк 7:37 – 1940 г.). При условните клаузи славянските преводи често използват помощната фраза би било, както в Йоан 18:36: би било от този свят. За щастие в съвременните преводи на Библията тази форма е заменена с по-точното ако беше. Без отговор остава въпросът, откъде български преводи, които се водят предимно от църковнославянски източници, заимстват тази помощна фраза. Подобен е проблемът и с липсата на бъдеще време в славянския език. Българските преводи заимстват от други, неупоменати източници, каито в случая с Йоан 1:26. Там българската дума стои и славянската стоитъ могат да съответстват на гръцките esthken или sthkei, от които само първата е в гръцкия текст. Заключение Историческото, лингвистичното и културното значение на славянския език в българската култура е неоспоримо. Подобна е ролята му и в българския превод на Библията. За съжаление обаче славянските езикови особености са оказали деконструктивно влияние върху българския текст на Библията до степен, в която наличният текст на места остава неразбираем. Значителният брой авторски промени и обяснителни добавки допринасят за критични разлики с оригинала. Заради начина на развитие на славянския текст на Библията тези разлики не могат да бъдат лесно идентифицирани и проследени. Това прави старославянските преводи богата база за сравнение, но не и основен източник за превод. Успешни преводи на българската Библия ще бъдат само онези, които отстранят грешките в славянските ръкописи или намерят източник за превод, който съдържа по-цялостна и по-близка форма на оригиналния текст. Апендикс на по-важните старославянски MSS Ar – Архангелско евангелие – 1092 г., Москва As – Асеманиево евангелие – 11. век, Ватикана De – Деканенско четвероевангелие – 13. век, Санкт Петербург Do – Добромировско четвероевангелие – 12. век, Санкт Петербург Ga – Галиченско четвероевангелие – 12. век, Санкт Петербург Hv – Хвалски кодекс (четвероевангелие) – 1404 г., Бонония Ka – Карпианско евангелие – 13.–14. век, Москва Ma – Марианско четвероевангелие – 11. век, Москва Mi – Мирославско евангелие – 12. век, Белград Ni – Четвероевангелие от манастира „Св. Николай” – 14. век, Белград Os – Остромировско евангелие – 1056–1057 г., Санкт Петербург Sa – Савско евангелие – 11. век, Москва Zo – Зографско четвероевангелие – 11. век, Москва
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg