Въведение към старославянските преводи на Библията

Трудности при старославянски преводи (заключение) Преводът на гръцките глаголни времена също оказва влияние върху смисъла на славянските преводи. Гръцкото перфектното време, което изразява действие, започнало в миналото и продължаващо в момента на говорене, е често превеждано като минало свършено. В други случаи за превод на перфектното време се избира сегашно просто, което дава ново значение на текста без покритие от гръцкия оригинал (Йоан 20:23, Марк 7:37 – 1940 г.). При условните клаузи славянските преводи често използват помощната фраза би било, както в Йоан 18:36: би било от този свят. За щастие в съвременните преводи на Библията тази форма е заменена с по-точното ако беше. Без отговор остава въпросът, откъде български преводи, които се водят предимно от църковнославянски източници, заимстват тази помощна фраза. Подобен е проблемът и с липсата на бъдеще време в славянския език. Българските преводи заимстват от други, неупоменати източници, каито в случая с Йоан 1:26. Там българската дума стои и славянската стоитъ могат да съответстват на гръцките esthken или sthkei, от които само първата е в гръцкия текст. Заключение Историческото, лингвистичното и културното значение на славянския език в българската култура е неоспоримо. Подобна е ролята му и в българския превод на Библията. За съжаление обаче славянските езикови особености са оказали деконструктивно влияние върху българския текст на Библията до степен, в която наличният текст на места остава неразбираем. Значителният брой авторски промени и обяснителни добавки допринасят за критични разлики с оригинала. Заради начина на развитие на славянския текст на Библията тези разлики не могат да бъдат лесно идентифицирани и проследени. Това прави старославянските преводи богата база за сравнение, но не и основен източник за превод. Успешни преводи на българската Библия ще бъдат само онези, които отстранят грешките в славянските ръкописи или намерят източник за превод, който съдържа по-цялостна и по-близка форма на оригиналния текст. Апендикс на по-важните старославянски MSS Ar – Архангелско евангелие – 1092 г., Москва As – Асеманиево евангелие – 11. век, Ватикана De – Деканенско четвероевангелие – 13. век, Санкт Петербург Do – Добромировско четвероевангелие – 12. век, Санкт Петербург Ga – Галиченско четвероевангелие – 12. век, Санкт Петербург Hv – Хвалски кодекс (четвероевангелие) – 1404 г., Бонония Ka – Карпианско евангелие – 13.–14. век, Москва Ma – Марианско четвероевангелие – 11. век, Москва Mi – Мирославско евангелие – 12. век, Белград Ni – Четвероевангелие от манастира „Св. Николай” – 14. век, Белград Os – Остромировско евангелие – 1056–1057 г., Санкт Петербург Sa – Савско евангелие – 11. век, Москва Zo – Зографско четвероевангелие – 11. век, Москва