Бракът – завет или договор?

Знаете ли разликата между завет и договор? Бог е Бог на заветите. Неговите завети, Неговите обещания никога не се променят или развалят. Той обещава на хората Си и никога не се отвръща от Словото Си. Адам и Ева живееха в съвършен свят. Тогава съгрешиха и се отвърнаха от Бога. Бог обеща, че ще изпрати Спасител. Междувременно Той установи система на жертвите, чрез която хората можеха да се изчистват от греховете си. Помните ли завета, който Той направи с Аврам – да го благослови и умножи, да му даде безбройно потомство? Аврам предпочете да има дете от слугинята на жена си, вместо да чака изпълнението на Божието обещание. Но Бог не се отвърна от това, което беше обещал. Той изпълни завета си чрез еврейския народ. Ако погледнем в развитието на историята, ще видим, че израилтяните постоянно престъпваха завета си с Бога. Той им обеща да бъде техен Бог, а те – негови хора. Въпреки това те блудстваха с идоли и предпочетоха езическите богове на съседите си. Но Бог отдалечи ли се от тях? Отказали се? Не. Той продължи да бъде техен Бог. Той направи всичко възможно, за да ги върне обратно при Себе Си. Бог винаги изпълнява завета, който е поставил с хората, дори и човек да не е верен. Той не се е отвърнал от човечеството. Ние, хората, по-добре разбираме какво е договор. Договорите включват две страни. Ако едната страна не изпълни задълженията си, другата страна е свободна. Можете ли да си представите как би ни изглеждал животът, ако Бог беше бог на договорите, а не Бог на заветите? Преди много време животът ни щеше да бъде разрушен и пуст. Хората не мислят, че да прекратиш договор, е проблем. Но Бог влиза в завет с нас. Той не съставя измамни договори. Той ни казва точно какво ни дава. Напълно верен е, дори ние да не сме верни. Ако успеем да разберем как Бог влиза в завет с нас, ще имаме сериозна основа да осъзнаем брачните си завети. Ние правим тържествен обет на партньора си. Трябва да сме посветени на този човек до края на живота си. Дори и да не се отнася с нас по начина, по който очакваме, дори и да си мислим, че сме се “влюбили” в друг човек, дори и да ни е скучно заедно… Ние влизаме в завет с него или нея така, както Бог влиза в завет с нас и не можем да разрушаваме завета! Не се опитвам да обсъждам тук библейската позиция относно развода, но искам да наблегна на тежестта, която ние като християни имаме. Трябва да се “вкопчим” за идеята за завета! Брачните обети не са договор, който можем да прекратим, когато вече не ни е изгодно. Когато останем в посвещение към съпруга си, ние отразяваме Божия характер. Ние показваме Божията устойчивост и вярност, Неговата любов. Ние сме в заветни взаимоотношения и с нашите братя и сестри в Исус. Бог изпрати Исус, за да изпълни докрай завета Си. Исус беше Спасителят, обещан на Адам и Ева. Чрез Неговата кръв влизаме в завет с Бог и с тези, които са част от Неговото семейство. Дори и да не принадлежим към една и съща църква през целия си живот, ние сме част от Божието семейство и сме в заветни взаимоотношения с другите вярващи. Това означава, че сме част от живота един на друг. Обичаме се, грижим се едни за други, говорим си истината. Зная, че има случаи, в които хората обвиняват някого, че се намесва в живота на друг, но мисля, че по-голяма е опасността, ако не участваме в живота на другия и не го държим отговорен. Ако се отнасяме към него с любящо сърце, можем да се доверим на Бог за резултатите. Докато празнуваме Рождество Христово тази година, нека да помним, че Исус дойде, за да изпълни завета на Бог с хората. Колко сме благословени да бъдем във взаимоотношения с Него!