Врачанското евангелие

Врачанското евангелие е каталогизирано под номер 199 между ръкописите на Народната библиотека в София. То е постъпило в библиотеката задно с други ръкописи от Враца като подарък от Тодор Хаджидимитров, син на Димитраки Хаджитошев. Ръкописът е изборно Евангелие – набор от новозаветни текстове, предназначени за неделните служби на една календарна година, с размер 18 на 14,5 см. Съдържа 201 пергаментни листа, върху които текстът е подреден в 20 реда, разположени в блокове от 14 на 10 см. Пергаментът е изготвен от няколко източника, различни по дебелина, гладкост и цвят. Мастилото, с което е писано, е черно на цвят, с кафяв оттенък, като на места е използвано и червено мастило. Текстът е придружен с художествени орнаменти, най-вече като прибавки към главните букви. На лист 70, където започват неделените четения след 1 септември, е изобразена плетеница в червено и бяло. Поради изгубени листове, ръкописът започва с Евангелието според Йоан 1:8. Текстът е изготвен с един основен почерк. Съществуват и вторични бележки на л. 42, 126 и 164, писани с различен почерк, който е подобен на западнобългарски ръкопис от 13. век. Въпреки че ръкописът не съдържа дата на написване, може да се приеме, че той е писан през 13. век в Северозападна България. Първоначално поради използвания почерк, употребата на носовки и следваните граматически правила като че ли може да се приеме, че той датира от 14. век, преди въвеждането на търновската реформа. Но споменатите вторични бележки употребяват ъ и ь, характерни за ръкописи от 13. век. Тази дата е подкрепена и от използването на някои глаголически букви на л. 105, 109 и 166, също характерни за 12.–13 век. Описаното привидно граматическо несъответствие се обяснява от фонетичните маркери в текста. Те показват уникална лингвистична редакция, която не може да бъде от друг славянски произход, освен от руски. Това личи от следните текстови характеристики: 1. Д е заменено с ф, т.е. гръцкият звук тх (буквата тета) се заменя с твърдо ф. Така Тома става Фома. 2. Текстът съдържа неперфектни глаголни форми с -ть и -тъ, характерни за руските ръкописи. 3. Срещат се и определено руски думи, като семь вместо седем (л. 173). 4. В повечето случаи в текста s се употребява за число и почти не е използвано като звук в текста. 5. В подредбата на изборния текст Врачанското евангелие наподобява руските изборни Евангелия, подобно на Остромировото и Архангелското. От приведените доказателства е очевидно руското влияние върху преписа. Запазените руски лингвистични особености говорят за използването на руски препис на славянски текст, пренесен в Русия от Балканите. Този препис, който е силно повлиян от руския език, е използван по-късно за направата на нови копия. Едно от тях попада в пределите на Западна България, запазвайки руските си езикови особености. Интересна е целта на една такава транзиция, тъй като през 12.–13. век в България има достатъчно евангелски текстове. Изготвянето на преписи другаде и внасянето им в България би било трудно. По-вероятно е текстът да е преписван в България от хора, повлияни от руска езикова школа, най-вероятно нейни ученици. Така може да се заключи, че ако Остромировото евангелие е първата българска книга, преписвана в Русия, то Врачанското изборно евангелие е първата руска книга, преписвана в България.