Болонски псалтир

Болонският псалтир е пергаментен ръкопис от 264 страници с размер 27 на 20 см, който се пази в Болонската библиотека под заглавието Athanasius Psalmorum Romae. Бележка върху вътрешната страница, направена от Емилио Теца през 1869 г., информира читателя, че този ръкопис съдържа средновековен български текст, писан на кирилица. Преди да постъпи тук, ръкописът е бил част от библиотеката на манастира „Св. Салваторе”. Кодексът е съставен от две части. Първата съдържа Давидовите псалми, а втората – коментари, писани от Атанасий Александрийски и по-късно преведени на гръцки. По тази причина през 1746 г. Н. Антонели определя ръкописа като тълковен псалтир. Форматът съдържа две колони, подредени в редове и обозначени с тъпо острие преди същинското писане на текста. В лявата колона е представен текстът на Псалмите, а в дясната – коментарите, писани с по-дребен шрифт. Използвано е черно мастило, което е избеляло от времето, получавайки кафяв оттенък. На места букви, а и цели думи са изписани с червено. Към текста са прибавени и тералогични украси. В горния ляв ъгъл на всеки лист е обозначен пореден номер. Два от листовете – 126 и 127, са пропуснати в първоначалния опис. Всяка тетрада от осем листа завършва не само с номер, но и с началния текст на следващата. Като цяло текстът е придружен от множество маркери. Впоследствие някои от тях са умишлено отстранени, като тази в горния ляв ъгъл на лист 91 и на лист 254. Други, запазени и до днес, са важни за историята на текста. Например лист 126 съдържа бележка от известния славист В. Ягич (1838–1923). На съседния лист има записка от йеромонах Данаил (вероятно вдовец), който купил книгата в Битоля от Тодор от Равне за цената на „позлатените попадиини обеци и два перпера”. Безспорно бележката, която информира за имената на преписвачите, заслужава особено внимание. Лист 105 съдържа анотация, която информира читателя за преписвач на име Белослав, който е преписал една страница от Псалтира, за да помогне на брат си Йосиф. Друга, по-късна бележка на италиански, осведомява и за имената на преписвачите на ръкописа – Йосиф и Тихота, споменати в бележка на лист 126. Бележката, оставена от Тихота, нарича двамата братя „раби Божии”, което само по себе си означава миряни. Това откритие е изключително важно, тъй като показва, че старобългарски библейски текстове са били преписвани не само от църковни служители. Доказателство за това е и славянското име на Тихота, което би било задължително променено при приемане на свещенически сан. Такъв обаче явно липсва, което свидетелства, че преписът на Болонския псалтир е дело на миряни. Важно е също да се отбележи, че щом преписвачите не са били свещеници, те трябва да са били кръвни братя. Това заключение разкрива, че едно българско семейство в средата на 13. век е имало двама грамотни мъже. Последното само по себе си е важно свидетелство за грамотността на българите край Охрид по онова време.