Библията на първите християни - Част 1

LXX е латинското обозначение на числото 70. Това е обозначението и на Септуагинтата, гръцкия превод на Тората или Петокнижието (първите пет книги от Стария завет), известен още като превода на Седемдесетте. Най-ранното доказателство за съществуването на Септуагинтата е едно писмо от Аристей, което разказва как Птоломей II Филаделф (285–247 г. пр.Хр.) поръчал гръцки превод на еврейските свещени книги за библиотеката си в Александрия. Той писал на Елеазар, главния свещеник в Ерусалим, който трябвало да избере шест преводача от дванайсетте израилеви племена за изработването на превода. Седемдесет и двамата (посочени като 75 в по-късни документи) пристигнали в Египет, където под патронажа на Птоломей превели Тората за 72 дни. За дата на това събитие се приема 282 г. пр.Хр. Как е направен преводът на останалите старозаветни книги, остава загадка за учените днес. Предполага се, че процесът на тяхното превеждане на гръцки продължава почти 300 г. след завършването на LXX. Филон Александрийски (1. век) – един от малкото древни автори, срещал се с император Калигула – разказва, че по негово време Септуагинтата е била широко използвана (Житие на Мойсей, 2.25–44) и дори се чествал специален празник, посветен на нея. Около средата на 2. век Юстин Мъченик и Ириней пишат за използването на целия Стар завет в превод на гръцки сред християните. Фарисейските съсловия реагират остро срещу това и впоследствие произвеждат нови собствени преводи – Акила (128 г.) и Симахий (края на 2. век). На базата на тези преводи около 230–240 г. Ориген съставя Хексаплата – паралел на Стария завет в около 10 000 страници, съдържащ 6 колони с: 1. еврейски текст; 2. транслитерация на еврейския текст с гръцки букви; 3. буквален превод на гръцки на Акила; 4. свободен гръцки превод на Симахий; 5. LXX и 6. олекотена ревизия на LXX на Теодосиан. На някои места частично са използвани и още 3 анонимни версии, наричани Quinta, Sexta и Septima. Ориген превежда множество ръкописи, стараейки се да приближи текста до еврейския оригинал, като с това добавя книги като Бел и змеят, Юдит, Тобит и други апокрифи. За съжаление в този процес автентичният текст на LXX не е запазен. Ориген дава на Ранната църква стандартизирана ревизия, която обаче съвременните изследователи намират проблематична при опит за деконструкция и възстановяване на оригиналната Септуагинта. Единственият намерен ръкопис, писан преди Христа, който съдържа текст от Септуагинтата, е Райландският папирус 458, датиращ от 150 г. пр.Хр. Той съдържа само Второзаконие, от 23 до 28 глава, което поставя под съмнение времето и методологията, описани от Аристей по поне 2 точки. Първо, би било изключително трудно да се намерят по шестима евреи от всяко племе, които да владеят гръцки и да са обучени да превеждат Писанията. За описаното време идентификацията им към дадено израилево племе би била почти невъзможна. Второ, не всеки евреин би се заел да превежда Писанията, знаейки, че тази привилегия принадлежи на племето Левит (Втор. 17:18; 31:25–26; Мал. 2:7). Към споменатите доводи се прибавя и фактът, че няма други намерени ръкописи на LXX, датирани преди Христа.