Вторник, 11.08.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"Верен е Бог, чрез Когото сте били призовани в общението на Сина Му Исуса Христа нашия Господ." 1 Коринтяни 1:9

OnLine
RSS Facebook Twitter

Големият Китай

Main Pic
Публикувана: 08.05.2006
Автор: Българска мисионерска мрежа
Прочетена: 708
Коментари: 0
Вече повече от 3 месеца съм в Китай, но това е огромна страна и години не са достатъчни, за да се опознае. Само една провинция като Гуангдонг е колкото България като площ, а като население – 10 пъти повече от родината ни! Китай има повече от 4000-годишна история. Първата държава в Китай е основана още преди времето на Авраам, а сега е една от най-развитите страни в света. Китай е страна с много контрасти. На нейната огромна територия има богата и многообразна природа – пустини, високи планини (на границата между Китай и Непал е най-високия връх в света – Еверест), тропически джунгли, и природа като нашата, и много морета, реки и езера. Контрасти съществуват и сред хората – има много богати и много бедни. Тук наистина може да се види всичко. Провинция Гуангдонг е една от най-развитите в Китай, понеже тук е Кантон (Гуангджоу), а също и Хонконг, който, макар и отделен в специален район, оказва голямо влияние върху икономиката на Гуангдонг. В тези градове има огромни лъскави небостъргачи, търговски центрове, световноизвестни фирми; всичко е много бляскаво и атрактивно. А в същото време селата са бедни и много слабо развити. Да, в Китай освен големите градове има и много туристически забележителности, които могат да се посетят, но това не може да даде реална представа за живота тук. Наскоро минахме покрай едни села, които наистина са много мизерни (мизерни е слабо казано). По-грозна гледка не бях виждал. Малки махали, наредени край пътя, обикновено състоящи се от десетина къщи, разстоянието между които е по-малко от метър, и приличат на казармени складове или пристройки към стара мръсна фабрика. Вътре е мрачно, не само физически, но и духовно – обикновено има някаква работилница, електрическа крушка се клати от тавана и, разбира се, един идол, статуя на някой си, на който му кадят аромати. И всичко това потънало в планини от боклуци, като бунище! После разбрах, че това не е, защото хората са много бедни там, всъщност те имат пари. Но просто се занимават с особен бизнес – обират боклуците от големите и бляскави градове, като Кантон и други, и ги преработват, като правят нещо като фалшив бронз. При това замърсяват всичко наоколо – и реки, и поля, и гори, и въздух. Но те толкова са затънали в сребролюбие и духовен мрак, че дори не ги интересува в какво бунище живеят. Разбира се, никоя туристическа агенция не би довела туристи да видят тази "забележителност". Както писах и в предишния материал, наистина будизмът с различните му местни варианти е основната религия тук. Но това е само външно, всъщност тяхната истинска религия са парите и сребролюбието. Знаем, че някои идоли са човешки изобретения, които идват от човешкото въображение и невежество, а други идоли са направени, след като духовните водачи на различните лъжливи религии са изпадали в транс и са излизали от телата си, виждали са демоните, на които са се кланяли, и това, което са виждали в духовното, са правили като идоли и статуи в материалното. Със сигурност мога да кажа, че китайците имат наистина голямо въображение, те са склонни лесно да си измислят суеверия, да си фантазират и украсяват истории. Чух например версия за сътворението на света – една от китайските легенди. Много ясно си личи, че тя идва от реалната история, написана в Библията. Само че за "по-интересно и по-романтично" някой с голямо въображение е решил, че Господ, Който е сътворил всичко това, е жена и когато е станал Потопът, тази жена накрая взела един камък и "запушила небето" и така е направил историята "по-пикантна" според представите на простолюдието. Но понеже истинските идоли, на които китайците се кланят днес, са парите, затова и будизмът с всичките му форми е превърнат по-скоро в една бляскава туристическа атракция. В крайна сметка всичко се префасонира лесно, ако може да носи повече и повече пари. Един от идолите тук например е един бог на парите (той представлява статуя на един грозен самодоволен дебелак, с което създателят й иска да покаже как всичко му е "уредено добре" и колко е "просперирал"). Този идол е може би най-популярният в Китай. Даже Буда може да се види много рядко, но идолът на парите е почти навсякъде. Китай наистина има древна и много богата история. Но откакто китайците основават своята цивилизация, те почти през цялото време са живеят в духовен мрак. Има данни, че първите мисионери пристигат в Китай едва през 8. век, при това те са несториани. И досега в някои села в северната част има останали кръстове. Но след това благовестието се губи за векове напред. По-късно, през 13. век, когато ордите на Чингиз хан и синовете му завладяват Китай, има данни, че той се среща с християни и е готов да приеме християнството. Но поради недостиг на мисионери това не става. Вместо това в Китай монголите приемат будизма, а в други страни – исляма. И едва през 18.–19. век в Китай идват католици и протестанти, които основават тук църкви. След това обаче при комунистическата революция християнството е забранено. И едва сега, в последните 10–20 години, има истинско съживление. И наистина мога да кажа, че християните тук са жадни за Божието Слово. Сега огромната част от християните в Китай са новоповярвали. Голяма е нуждата от служители, които да се грижат за тяхното израстване. Защото поради недостиг на такива служители има опасност да се появят ереси, както и вече е станало на някои места. Много от хората са неутвърдени и лесно могат да се отклонят в заблуда. Все пак никой не може да спре Божията работа тук. Господ наистина е дал жажда в сърцата на хората да Го търсят и може би по този начин Той ги предпазва от отклоняване. Иначе вътре в църквите много от всекидневните проблеми на християните са същите като при нас. Но има и някои разлики, които идват от начина им на живот и тяхната култура. Факт е, че китайците са много заети и рядко имат свободно време и вярващите не могат да се събират заедно често (освен в неделя на служба). Това е проблем, но те се справят някак, доколкото е възможно. Друг проблем е, че братята в църквите са много по-малко от сестрите. Това не е само в Китай, но тук наистина прави силно впечатление. В нашата група, с която се събираме, има 10–12 сестри и само един брат (освен мен) и още двама други мъже, които само се интересуват от Исус, но така и не могат да вземат решение да го следват. Не знаем каква е причината за това, Господ знае. Дали поради гордост или друго нещо, мъжете са "по-трудни" от жените. Със сигурност всичко е под Божия контрол и Той има Свой план по този въпрос. Това обаче предизвиква друг проблем – сестрите искат да се женят, но като няма братя, гледат към невярващите мъже и така лесно са склонни да изкривят Божието Слово по този въпрос. От друга страна, сред тях видях една особеност, която идва от културата им: жените са по-затворени и повече пазят дистанция от мъжете. Например, както апостол Павел казва: "Поздравете се със свята целувка" – това е възможно при нас дори между брат и сестра, като при това си остава с чистота. В Китай обаче е абсолютно немислимо. Дори ръкополагане е възможно само ако брат и сестра са много близки приятели или ако сестрата наистина е сигурна, че братът е "много голям и изявен" служител и може да му се довери. Но както казах, сред християните в Китай има голяма ревност за Господа и те активно говорят за Добрата вест на своите сънародници. Но и за това се иска повече и повече израстване – колкото повече расте църквата, толкова повече ще се проповядва и благовестието. Със сигурност мога да кажа, че Китай е една голяма нива, на която има още много работа. И тази нива чака още и още работници. При това работата е на всички нива – от благовестване на невярващи до пълно израстване на вярващите в Господа. Да, наистина често Господ ни призовава да работим там, където сме израснали, сред собствения ни народ. Но, както казва Исус: "Идете, научете всичките народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Святия Дух, и ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал." Господ праща не само до собствения ни народ, но и до другите народи и аз вярвам, че Той е приготвил сърца, готови и за Китай.
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg