Протестантите в съвременна България - част 1

Между 175 000 и 255 500 са протестантите в България, обхващащи всички евангелски християни в страната, сочат статистическите данни в годините между 1998–2006, представени в международни и български издания. Разминаването в числото се дължи на няколко причини. На първо място, непрецизността в секуларните български статистики. Засегнати от грешките им са не само евангелските християните в България. Населението на страната е официално давано в различни статистики от 7,3 до 9,2 млн. души, което показва едно наистина драстично отклонение от малко под 2 млн. български граждани. Още по-критични са резултатите при сравненията с етносите и религиите у нас. Често двете категории дори са объркани или сведени до една. Така например българомохамедани попадат под категорията етнически турци, макар че тези са етнически българи, а „българомохамедани” е категорията на вероизповеданието им – мюсюлмани или мохамедани. Сред етнически групи наред с етноса на роми откриваме посочени като етноси вероизповeданията католици и протестанти. Нерядко из статистиките откриваме една недефинирана група българи, определени кой знае по чия презумпция като македонци. Тези са местени ту при вероизповедания, ту при етноси. Интересен въпрос сам по себе си е този: кому идва наум подобна глупост? И защо не се отделят добруджанци, тракийци и шопи например в отделни категории и да ги мести българският статистик ту като етнос, ту из групи вероизповедания – за разнообразие. Или за да е пълен хаосът, който окончателно настъпва при сверяването на процентуално представените данни. Така например населението ни е съставено от 90% българи, от които 86% са българско-православни, 10% – етнически турци, и 13% – мюсюлмани, според данните на французите от “Дьо Мон ” от 2004 г. Към етническите малцинства, а не вероизповедания, са посочени погрешно и от тях католици, протестанти, евреи. Очевидно французите са допуснали тази грешка, защото не проверяват данните, преведени от български източници или дадени им от българи, а просто са отпечатани в изданието им. Поставени трите религиозни общности под “малцинства” числено трябва да представят 1,1% общо от българското население. Странно, предвид непредставените армено-григориански християни, по етнически произход арменци; и непредставените роми като етнос, а и в трите им вероизповедания – източноправославни, мюсюлмани и протестанти. По същото време, 2004 г., немската Асоциация по туризма дава следните данни за страната, населението и религията: “Жители: 7,52 млн., 85% от населението са българи, а 10% – турци. Малцинства: румънци, арменци, роми, македонци, гърци, католици, протестанти, евреи.” Това е цялата информация, от която отново отчетливо се виждат същите грешки – смесване на етнически и религиозни групи, процентуално непредставяне на етнос и религия и етническата група македонци. Очевидно е, че и немската Асоциация по туризма просто препечатва на страниците си поднесеното й от български статистици, без да обърне внимание на грешките. През 2005 г. реномираното немско списание „Щерн” е по-коректно, то дава през март за страната ни следните данни: 7,7 милиона жители, от които: 83,5% етнически българи, 9,5% етнически турци, 4,6% роми. Религии: 84% източноправославни християни, 13% мюсюлмани, 3% протестанти, католици, евреи. Само арменците като етнос и вероизповедание отново не са споменати. Обзорен статистически преглед на немската секция на Радио Люксембург от 1999–2000 г. дава за страната ни при 7,8 млн. население следните религиозни групи: 84% източноправославни християни, 11,5% мюсюлмани, 4,5% протестанти, католици, арменци и евреи. Евреите са назовани като етнос и религиозна общност с 5000 членове. Арменците са представени етнически с 20 000, като също се припокриват числено с изповядващите арменогригорианско християнство у нас. Католческите и униатските църкви са представени с 57 000 членове, което означава, че от 4,5% религиозни малцинства от 7,8 млн., или 337 500 общо, най-силно представената група е тази на протестантите с 255 500 членове от всички етнически групи. Това я прави и втората християнска деноминация след източноправославното традиционно християнство у нас. Силно отклонение дава немската Федерална служба за чуждестранни осиновявания в статистиките си за България от 2003 г.: страната има 7,45 млн. жители, от които 84,5% са етнически българи, 10% – етнически турци, 5,5% – роми, арменци, румънци, гърци, и отново група, водена като “етнически македонци”. Интересно в този документ е експлицитното посочване на силната група атеисти в България – около 1/3 от населението, която група всъщност не е регистрирана никъде другаде. Прави впечатление също и направеният извод, че много българи са вписвани формално като източноправославни, макар да са атеисти или да принадлежат на други християнски деноминации. Оттук заключението на службата е, че се налага тревожен въпросът, доколко категориите при статистическите български проучвания и съответните данни са прецизни. Седемнайсет процента са посочени като религиозни малцинствени групи на мюсюлмани, протестанти, католици, евреи и арменскогригориански. Което се доближава до статистическите данни на РЛ, предвид че групата мюсюлмани е представена в това число с 12%, а останалите 5% си разделят другите религиозни групи. Следва