Приемната грижа в България

Какво представлява приемната грижа? С какво тя се отличава от осиновяването на дете? Приемната грижа е алтернативна форма на отглеждане на деца. Това е мярка на закрила, регламентирана със Закона за закрила на детето у нас. Тя позволява на децата, лишени от родителска грижа, да бъдат поставени в условията на семейство. Целта е децата да бъдат отгледани в семейство и така да получат максимално добра грижа и възможност за развитие. Каква е разликата между осиновяването на едно дете и приемната грижа? Много хора смятат, че ако вземат дете от институция, би трябвало да го отгледат докрай. Приемната грижа е идеалната ситуация за едно дете, ако трябва да говорим за осиновяване. Има деца, чиито родители остават да бъдат родители на детето, макар че в определен момент са в криза или изпитват трудност в отглеждането му. В такива случаи се прибягва към приемната грижа като по-добър вариант за детето, отколкото настаняване в институция. Това са ситуации, в които биологичните родители са живи и могат да се грижат за децата си, но поради някакво стечение на обстоятелствата в момента нямат възможност да сторят това. Причината често пъти е тежко заболяване на родителите, криза в семейството и др. Приемната грижа е подходяща и за деца, които нямат друг начин да опознаят семейните взаимоотношения. Обикновено това са деца, които трайно са отглеждани от институция. Те са напреднали във възрастта си и осиновяването им е трудно. Вие имате личен опит с отглеждането на такова дете. Бихте ли ни разказали кое беше трудното, изненадващото за вас? Ние наистина взехме дете. Беше доста отдавна. Тя беше на седемнайсет години и половина, излизаше от институция. Обстоятелствата, в които я взехме, бяха притеснителни за мен. Тогава за първи път си дадох сметка, какво представляват децата, които са отглеждани в институция. Бях шокирана от факта, че това дете е избягало от институцията и около месец беше в неизвестност. Имах подкрепата на моя съпруг и на майка ми и поканихме Таня в София. Представяхме си, че тя ще живее при нас за два месеца. Беше 17-годишна, трудно комуникираше, трудно разбираше думите и учтивата форма, в която ние се отнасяхме към нея. Чувстваше се ужасно – не разбираше дали искаме нещо от нея, или не искаме. Как продължи историята? Детето остана две години с нас. Навърши пълнолетие и продължи да живее вкъщи. Разбрахме, че процесът на адаптация е по-дълъг, отколкото си представяхме ние. Тя имаше нужда от подкрепа. Минали сме през различни трудни моменти, в които ние опознавахме нея и тя опознаваше нас. За нас беше истинско удоволствие, когато след време Таня реши да сключи брак. После категорично заяви, че ще кръсти детето си на нас – на мен или на моя съпруг, зависи от това, какво е детето. Във времето изградихме истинско приятелство. Тя стана част от семейството ни. Мисля, че това беше много важна подкрепа за живота й. Тя самата би споделила по-добре за това. Когато се появи дете, каква е неговата съдба – отива директно в институция или някой го осиновява? Ситуацията е много объркваща, защото по закон, ако едно дете се роди, родителите имат законов срок да размишляват как да постъпят с него. Те могат да го оставят временно в институция поради тежки социални и икономически обстоятелства в семейството. Законово е възможно детето да попадне и в семейство, ако има семейство, което може да го приеме. Препоръчва се то да бъде прието в тип институция, където да бъде наблюдавано, да му се предложи здравно-медицинска помощ и специално обгрижване. Да се провери дали има заболявания. Според мен това не е в интерес на децата. Ако се интересуваме от Конвенцията за правата на детето и различните международни разпоредби, най-доброто за детето в този период от развитието му е то да попадне в семейство, където да бъде отгледано. Ако аз имам дете, как се грижа за него, за да проверя дали има заболяване или не. Никой не си оставя детето в институция, където да му го гледат 6 месеца и да открият някакво генетично или друго заболяване. Това бих го нарекла „форма на захранване на институциите”, а не интерес към децата в България. Нека да конкретизираме: Отделът за закрила на детето и дирекции за социално подпомагане. Къде са тези дирекции за социално подпомагане? В София има 9 дирекции за социално подпомагане. Те се намират в общините. Вътре в тези дирекции са отделите за закрила на детето. Ако някой иска да стане приемен родител, подава молба в отделите. Носи се слух, че трябва да има специална стая за детето, специални условия. Много хора си казват, че не могат да си позволят всичко това. Това е жалко. Хората импровизират, защото няма информация за приемната грижа. Представяме си някакви свръхидеалистични неща, които не са нужни. Детето има нужда най-вече от внимание, подкрепа и топло отношение. Дали ще спи в една стая с друго дете, не е от значение. Това е нормално за семействата в България. Аз имам две деца, които спят в една стая. Необходимо е да се създаде кътче за детето. То трябва да знае шкафчето си, дрешките... Не е задължително да има отделна стая. Това важи за други държави, но не и за нас. В България стандартът е друг.