Първите протестантски мисии в България

За начална дата на протестантска активност по българските земи се приема началото на 19. век, когато първите протестантски мисионери започват да работят по превеждането на Библията на съвременен български език. В половинвековната история на този процес влиза и установяването на протестантски образователни заведения и, разбира се, на постоянни мисии в България. Първите мисионерски станции, установени в средата на 19. век в България, стават причина и за организирането на първите евангелски общества, а впоследствие и за построяването на първите църковни сгради.

Първоначално британски и американски мисионери използват за база съществуващите мисии в Цариград и Смирна. Още по време на ранното мисионерско присъствие на Балканите България е разпределена на две части – северна и южна. В южната половина и Македония започват работа конгрешански мисионери (от Конгрегационната презвитерианска църква), а в Северна България и Добруджа – представители на Методистката църква. Установени са мисионерски станции.

1857 г. в Шумен е основана методистка мисионерска станция от Албърт Лонг и Уесли Притимън. Те правят проучвателна обиколка заедно с Едуин М. Блис из Североизточна България и избират Шумен за център на бъдещата си дейност. Две години по-късно в града пристигат още двама мисионери – Фредерик Флокън и Е. Уелнис. Скоро Лонг заминава за Търново, Флокън и Уелнис – за Тулча, а Притимън остава да ръководи работата на методистката мисия в Шумен.

На 28 март 1858 г. Чарлз Морз се установява в Oдрин (Адрианопол) заедно със съпругата си. Решението му е следствие от обиколка на България, която прави със секретаря на конгрешанската мисионерска станция в Цариград, англичанина Хенри Джонс, през 1857 г. Двамата пътуват от Берковица заедно с Гавраил Илиев, за когото се смята, че е първият българин, приел протестантизма от тях.

Според Кларк официално Одринската мисия е основана на 16 юли 1858 г. В Одрин Морз работи с българския учител Константин Василев. Заедно издават „Начална книга за деца” и „Българска граматика” на английски език. След двегодишна работа в Одрин Морз се премества в София.

Като по-голям град Пловдив е избран за център на конгрешанската мисионерска дейност в Южна България. През пролетта на 1859 г. в града се установяват Уилям Мериам и Джеймс Кларк. На следващата година там е открито и първото протестантско училище на територията на България. Мисията в Пловдив служи и за разпространителски център на протестантските печатни издания. Достигнати са и околните градове – Пазарджик, Панагюрище, Копривщица, Карлово, Калофер и Чирпан. В Пазарджик протестантството приемат Петър Мусевич и Стоян Ангелов, а в Панагюрище – Никола Бояджиев и Тома Юруков.

През 1862 г. Мериам е нападнат и убит от разбойници край Харманли. На негово място е изпратен мисионерът Х. Хакел, който продължава да работи с Джеймс Кларк. Мисията в Пловдив има изключителен успех след идването на Джордж Марш през 1879 г., а в училището към нея обучават и въвеждат в служение Иван Тонджаров, Иван Матинчев, Н. Бояджиев. А. Цанов, Пано и Вълко Шопови, Аргир Казджиев, Васил Караиванов и Трайко Константинов.

През есента на 1859 г. в Стара Загора започва работа Теодор Баингтън. Основано е и девическо училище през 1863 г. Старозагорската мисия работи от Бургас до Чирпан. Скоро са спечелени обращенци в Казанлък, Нова Загора и Меричлери. В Меричлери е основана и втората протестантска църква в България, а църквата в Казанлък преминава към баптистите през 1875 г. В Стара Загора работят още мисионерите Морз, Бонд, Хакел, Марш, Берд и Хаус.

През 1862 г. Морз се премества от Одрин в София. Скоро към работата му се присъединява Георги Поптодоров. Морз урежда редовни домашни събрания, на които проповядва от Библията. Когато през 1867 г. решава да се премести от София в Стара Загора, евангелското дело в града продължава Г. Поптодоров.

Някои коментатори твърдят, че ранните мисионерски станции не дават очакваните резултати и вследствие на това мисионерите започват да работят в сферата на образованието с цел основаване на локални църковни общества. Такова мнение е тенденциозно и непълно. От самото начало стратегията на протестантските мисии в България е да изпратят именно високо образовани мисионери, които да повлияят позитивно на процесите на Българското възраждане. Образователното дело е методологията, в която тези мисионери са обучени и която те прилагат най-успешно. Работата на мисионерите в областите на публицистиката, борбата за църковна независимост и за политическа свобода са също просветителски. Така че образованието в никакъв случай не може да бъде считано като второстепенен план за действие. Това личи и от хронологията на събитията, в която създадените мисионерски станции утвърждават работата на протестантските училища, вследствие на което са основани и първите евангелски общности, водени както от чуждестранни мисионери, така и от образовани български протестантски вярващи.