Неделя, 18.08.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще те избави." Притчи 20:22

OnLine
RSS Facebook Twitter

Евангелската църква в Ямбол: Неразказаната история

Main Pic
Публикувана: 20.09.2006
Автор: Институт за българска протестантска история
Прочетена: 1191
Коментари: 0

Историята на Ямболската евангелска църква съвсем не е неразказана. Тя е многократно писана и преписвана от поколенията. Но заради важността на църквата за евангелското дело в България дошло е времето тази история да се разкаже още веднъж. Този път на едно ново поколение, което не е я знае все още. Това е и целта на настоящата статия.

Едно от най-ранните документирани сведения за протестантска активност в Ямбол намираме в писмото на неизвестен агент на Британското библейско дружество, публикувано на 8 март 1828 в сп. „Приятелят” (The Friend: A Religious and Literary Journal). Писмото описва пътуването на мисионера от Одрин до Велико Търново и обратно през Шипка с кратък престой в Ямбол, Сливен, Стара Загора и Казанлък.

Издаването на Новия завет на новобългарски бързо засилва интереса към евангелското учение. Разположен на пътя за Одрин и Истанбул, Ямбол започва да се появява все по-често в докладите на пътуващите книжари, които използват централното му разположение за разпространение на евангелска литература и идеи.

Ето защо заедно с успешното начало на църквите в Банско (1868) и Меричлери (1872) вниманието на конгрешански мисионери се насочва към Ямбол. Около Димитровден през 1865 г. мисионерът Байингтън посещава града, спирайки в Поп-Хаджижелювия хан. Там среща познатия му от Самоков Петър Коняров, който по молба на мисионера поканва Колю Косев, Киро Бочков и други ямболски занаятчии. Проповедта на Байингтън впечатлява слушателите. Колю Косев, по професия абаджия, приема протестантската вяра. Той живо чете и разяснява Евангелието на съгражданите си. Обращението му е многократно критикувано от православното население. При един от тези случаи е ударен в гръб и убит. Чрез работата на Колю Косев повярват Недялко Попиванов, Петър Георгиев, братя Качулеви, Стоян Иванов, Иван М. Зидарев, Желязко Е. Воденичаров и Никола Славов.

Мнозинството от конгрешански мисионери, които живеят в Стара Загора, посещават редовно Ямбол в пътуванията си. Между тях са Байингтън, Пейдж, семействата Бонд и Хаус, Марш, Кларк и Морз. Богослужения се провеждат първо в Поп-Хаджижелювия хан, а после във Васил-Гюлевия хан, Попивановото кафене (Пустото кафене) и Еврейския хан. Впоследствие събранията се преместват в Хаджигеоргиевия двор, където за разлика от ханове и кафенета могат да присъстват и жени.

Мисионерите дават редовни сведения за развитието на евангелското дело в града. През юли 1870 г. Морз пише до Missionary Herald, разказвайки, че десетина вярващи от Ямбол са изпратили молба до мисионерската станция в Стара Загора да се предостави проповедник. Като проповедници в града работят и книжарите Начо Ямболов, Стефан Курдов и Трайко Константинов.

През май 1871 г. Морз пише второ писмо, в което разказва за побой, нанесен над евангелски вярващи от Ямбол. След официално оплакване неколцина от смутителите са арестувани, но гоненията не спират през цялото лято.

През септември 1871 г. Хаскел пише отново до Missionary Herald за нови заплахи срещу Стефан Курдов и Трайко Константинов, замервания с камъни и нападения срещу къщи на протестанти, които не спират дори при намесата на английския вицеконсул от Бургас. Процесът срещу нападателите продължава до януари 1872 г., когато те са оправдани от турския съд.

Въпреки гоненията евангелското дело в града продължава. На 10 март 1873 г. Марш и Бонд пътуват до Ямбол, където четирима нови вярващи са приети в събранието и приемането на други двама е планувано за следващото посещение. Вярващите отново молят за подходящ проповедник за нарастващата общност.

Същата молба е отправена и месец по късно при посещението на Хаус в Ямбол. Броят на евангелските вярващи е значително нараснал. Занаятчиите протестанти в града, носят Новия завет в дюкяните си, където четат и обясняват на съгражданите си. Мисионерът отбелязва напредъка на града вследствие връзката му с железопътната мрежа на страната. Делото в района е подпомогнато и от 15 ученици от протестантското училище в Самоков.

Девет дълги години минават от първото евангелско богослужение в града, преди Евангелската църква да бъде официално основана. Общото решение за създаването на църквата е взето от вярващите на 26 октомври 1874 г. За пастор е повикан Никола Т. Бояджиев. На 19 ноември 1874 г. се състои събрание, описано в специален протокол. Приемането на 16-те членове на църквата (10 мъже и 6 жени) става на 20–21 ноември, а на следващия ден е одобрен и пасторът на църквата. На 22 ноември 1874 г. е проведено учредителното богослужение със сутрешна и следобедна служба. В богослужението с ръкополагане на пастора и Господна вечеря участват мисионерите Бонд, Марш и Кларк, както и българските проповедници Иван Тонджаров, Христо Георгиев и Пано Шопов. В протокола са записани общо 90 присъстващи.

Никола Бояджиев поема ямболската църква и я ръководи вярно в следващото десетилетие. Църквата се превръща в културен център на града и излъчва пастор Бояджиев за народен представител в I областно събрание на Източна Румелия. Започнато е вечерно училище. Положени са значителни грижи за младото поколение. Направени са първите стъпки към еманципирането на женското население.

След като служи като пастор в Ямбол пълни 10 години, през 1884 г. Никола Бояджиев подава оставка и е заместен от Костадин Терзиев, който служи в Ямбол през 1884–1889 и 1892–1893 г. Терзиев е заменен за кратко от Велико Петранов (1890–1891) и Иван Попов (1893–1896).

През 1895 г. Петър Дънов се завръща в България, където получава няколко покани да служи като пастор. Дънов кандидатства единствено за пасторска позиция в Ямбол, но кандидатурата му не е приета от църковното настоятелство. Църквата поема Лука Мирчев (1896–1897), следван от Цветко Багрянов (1897–1900), Атанас Христов (1900–1904) и Димитър Градинаров (1904–1905). Сред вярващите служат и четири библейски работнички – Юрданка Андонова, Марийка Райковца, Ралю Хр. Гергиева и Комна Цв. Куманова.

В първите 50 години от съществуването си Конгрешанската църква в Ямбол приема 138 членове, в нея служат 15 пастори, 4 библейски работници, 21 учители и учителки. Проведени са 65 венчавки, 191 кръщения, 2600 сутрешни служби, 3000 молитвени събрания и 2100 часа неделни уроци. Всеки съвременен коментатор е длъжен да отбележи значимия факт, че броят на молитвените служби надхвърля неделните, което представя първоначалния фокус на ранните български протестанти – молитвата.

Конгрешанската църква в Ямбол е първата протестантска църква в голям български град. Множество български евангелски църкви произлизат от нея. По-значимите от тях са тези в Нова Загора и Сливен. На 10 ноември 1929 г., 55 години след основаването на конгрешанската общност, в града е започната Евангелска петдесятна църква, която е сред първите, най-големите и най-активни петдесятни църкви в България, изпратила действащи пастори буквално по целия свят. За ямболското евангелското общество в началото на 21. век все още важи днес позабравеното, но не преминало пророчество: „Ямбол, горе стой!”

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg